Нада НЕШЕВА*, специално за „Филтър“
Мрачна януарска неделя в София. С приятели и хора от курса по съвременно изкуство посещаваме юбилейната изложба на Жорж Папазов в Националната галерия, с която напоследък се хвалят всички – Министерството на културата, НХГ, медиите. Надеждата – да видим интересни картини и после да ги обсъдим на кафе. Резултат – кошмарно постсоц преживяване.
Започва още от вратата – няма гардероб, а „билетът“, който щях да запазя за спомен, е всъщност касова бележка. При това всички ни дават обща хартийка и слава богу, защото точно след нас свършва хартията за касовия апарат, а както споменах, е неделя и няма откъде да заредят. Никой не бърза да се изнервя, ще видим хубави картини, нищо друго няма значение. Ще видим, ама друг път. И вероятно някъде другаде.
На първо място изложбата е безобразно осветена (по ирония на съдбата заглавието й е „Жорж Папазов – Осветителят“). Само човек, който истински мрази живописта, може да насочи директна светлина срещу маслени картини – това води до десетки отблясъци. Точно това се е случило тук – някакви настолни лампи с вид на самоделки стърчат от стените, греят с пълна сила директно в платната и те са се превърнали в машини за заслепяване на зрителите. Колкото и да примижава човек, колкото и да обикаля около една работа, пак не успява да види нищо. Няколко души от групата си тръгват крайно изнервени, защото очите ги болят от напрягане да разгледат картините. Други молят жените от залата да гасят и светват лампите с надеждата да видят нещо, но уви.
Изложбата е с претенция да е „по-така“: стените на залите са покрити с някакви безобразни чаршафи – черни в едната и червенички в другата зала. Изглеждат сякаш трябва да бъдат цветен фон на картините. В действителност обаче висят като дрипи от всички страни, и от тях стърчат железа. Навсякъде – евтини трикове като на селски панаир – текст за изложбата е сложен да се чете в огледалото, което, подобно на осветлението, води до това, че никой не го чете.
Мониторче 14 инча от миналото десетилетие излъчва публицистика от БНТ по средата на една от залите. Това изобретение е гордо наречено „мултимедия“, а кабели и разклонители по пода могат да ви оплетат всеки момент, така че е по-добре да си гледате в краката. И бездруго няма смисъл да се опитвате да видите картините при тази светлина…В крайна сметка се оказва, че всички тези номера трябвало да създадат „домашна обстановка“ на картините, като фон за сънища.
Щеше да е много по-лесно, ако организаторите на този селски панаир в Националната галерия се бяха опитали първо те да видят изложбата и да се поставят на мястото на зрителите.
По-късно арх. Тодор Обрешков написа: „Ако види мизерията на тези дрипи по стените с тези изящни лампи-самоделки DIY, Пожарната команда тутакси трябва да затвори така наречената Национална галерия, а застрахователите на сградата и имуществото би трябвало да бягат далеч и да отказват да си имат работа с такива опасни самодейци“.
Дотук разказах преживяването си като посетител на изложба. Сега и няколко думи като изкуствовед. На първо място, на изложбата й липсва контекст. Не може просто така да праснеш един автор, особено неживял в България, все едно е паднал от небето, без да представиш контекста на времето и мястото. Сигурна съм, че дори в най-яростните соцвремена на нашата художествена академия, когато там е учила кураторката на тази изложба Мария Василева, са обяснявали колко е важен контекстът, за да разберем един артист. Ясно е, че модернизъм не са учили или поне Мария Василева не е учила такъв, но контекстът е важен за всяка епоха. Тук конкретно липсва европейският контекст на Жорж Папазов. Една малка зала с работи на Макс Ернст, Хуан Миро, някои работи, дори рисунки на Пикасо от междувоенния период щяха да сложат всичко на мястото. Вместо това обаче от каталога ни обясняват, че Папазов бил „прото абстрактен сюрреалист“, с една дума, първи е намерил тези посоки. От една малка зала с контекста и епохата, Папазов можеше да загуби фалшивите внушения, че бил „прото“, но пък щеше да се открои собственият му стил и мястото му в европейския модернизъм. Липсва и контекстът на родината му, най-вече българският фолклор, който очевидно има ярка роля в абстрактните моменти на Папазов. Можеха да сложат поне някоя престилка до неговите работи, изпълнени в този дух (една от картините му дори се казва така, „Престилка“).
Що се отнася до „домашната атмосфера“ (в случай че кураторката не е учила и сюрреализъм в академията), добре е да знае, че това е нещо, срещу което сюрреалистите доста често въстават. Освен ако не става дума за къща на ужасите. В
първата им международна изложба в Бозар в Париж те се опитват да СКРИЯТ домашната обстановка. Салвадор Дали прави цяло езеро с лилии около едно легло, покриват тавана с чували с въглища, слагат машина за печене на кафе, подът е засипан с корк и сухи листа, саундтракът към изложбата е… записи от истерични крясъци от психиатрии. Всичко това се случва без грам държавна субсидия, със собствени средства: на хора с достойнство, които няма да сложат дрипи с безопасни игли и железа по стените, при това закупени с обществена поръчка.
Нашите куратори можеха да решат, дали искат да създадат сюрреалистично „преживяване“ или да покажат картините на Папазов на публиката, която не ги е виждала накуп никога. Така или иначе, нито едното, нито другото се е получило, Получило се е унизително постсоц преживяване, каквото можем да намерим и безплатно на много места все още. Съвсем в този дух е и каталогът към изложбата, който струва 72 лв. на български и 96 лв. на английски. Точно като в 90-те, когато на морето имаше различни цени за българи и за чужденци, ама не руснаци.
Жалко за хубавите картини и за пропуснатия шанс да ги видим. Жалко за похарчените средства и поредното унижение, което арт публиката в България трябва да преживее в Националната галерия. Мария Василева, която съсипа българския модернизъм с фалшивата изложба в галерия „Структура“, сега не се посвени да опозори и Жорж Папазов, едно от малкото европейски имена в нашата живопис. Друг е въпросът защо Националната галерия пуска човек с доказана некомпетентност по отношение на модернизма и епохата да прави там изложба на Папазов?! Защо Министерството на културата отпуска средства за сюрреалистична изложба на толкова некомпетентен човек по отношение на модернизма, на човек, който не може да различи корица на „Кама Сутра“ от картина на Сирак Скитник?
Приживе Папазов идва в България през 30-те години, за да направи изложба, но е буквално изхвърлен от местните „гении“, които не могат да понесат европейския му стил. Сега беше второто му голямо унижение от родината, по случай 50 години от кончината му.
* Нада Нешева е единственият български изкуствовед, който е наясно с процесите в модерното световно изкуство от началото на миналия век до наши дни. Завършила е история и теория на изкуството в Лондон, където прави докторската си дисертация на тема „Изкуството като съпротива“.
