Готие и Мюглер
Пристигането на англосаксонски дизайнери в Париж и навлизането във висшата мода на пламенните Готие и Мюглер през 1997 г. революционизира света на модата, свикнал дотогава с по-сдържани дефилета, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Изложбата „1997 – Големият взрив на модата“ се открива днес в двореца „Галиера“ – музей на модата във френската столица. Откриването съвпада с последния ден на Седмицата на модата в Париж, доминирана от въпроса какво е уместно да се показва във времето на постоянни полемики.
„Експозицията приканва посетителя да усети лудостта на тези забележителни моменти в историята. В тях има безгрижие, което нашето време не споделя“, казва кураторът й Александър Самсон.
През 1997 г. Джон Галиано вдъхва своята барокова лудост в първата си колекция за „Кристиан Диор“. Александър Маккуин проектира силуети за „Живанши“, осеяни с рога, нокти и черепи на грабливи птици.
Готие, „ужасното дете“ на модата, и Мюглер, пионерът на модния спектакъл, спасяват замиращата висша мода с дефилета, показващи нещо повече от рокли.
1997 г. е белязана и от колекцията на Рей Кавакубо за „Ком де Гарсон“, която поставя изпъкналости под дрехите, деформирайки тялото. „Да видиш експериментални дрехи, е един вид душевно освобождаване за всеки“, казва японската дизайнерка по онова време.
Успехът на Мадона в ония години и спектаклите, с които провокираше, станаха обект не само на модни тенденции, но и на поведение
В разгара на ерата на порнографския шик Том Форд в „Гучи“ облича мъжете в прашки, а Раф Симънс ги праща да дефилират голи до кръста, с черни палми на гърба, наподобяващи татуировки.
„1997 г. беше необикновена година за модата, затова разказваме историята й, с надеждата да послужи за вдъхновение“, казва директорката на двореца „Галиера“ Мирен Арзалуз.
Това „отклонение“ няма да продължи дълго: аферата „Галиано“, уволнен през 2011 г. от „Кристиан Диор“ след видеозапис, показващ как изрича антисемитски обиди, бележи началото на края на звездните дизайнери. Той все още има много фенове, които изпитват носталгия по театралната му мода и презират търговския успех на настоящия артистичен директор, италианката Мария Грация Киури.
„Модата днес е в състояние на оттегляне. Дизайнерите и модните къщи все още трябва да асимилират екологията, приобщаването, феминизма, културното присвояване. Има я и войната в Украйна и един вид страх да се предлагат издаващи сила дрехи, които могат да бъдат изтълкувани погрешно“, казва Александър Самсон.
Най-яркият пример е дефилето на „Баленсиага“ в неделя, спокойно и неутрално, в разрив с предишните ревюта.
Демна, грузинският дизайнер на „Баленсиага“, усещайки несигурност след скандалната рекламна кампания на модната къща, сподели, че за него модата вече е само въпрос на „дрехи“.
Франсоа-Анри Пино, начело на групата „Керинг“, която е собственик на „Баленсиага“, на свой ред каза, че модната къща вече не се нуждае от дефилета с елементи, които могат да бъдат „изтълкувани погрешно“.
„Случаят „Баленсиага“ показва, че модата е културен феномен с много силно социално въздействие“, отбелязва Мирен Арзалуз.
