16.8 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

Изложби край брега на Черно море

Автор: Пламен В. ПЕТРОВ

Свързваме лятото с ваканция – с разхлаждащи коктейли в компанията на добри приятели, с неспирната глъчка, примесена с шума на морските вълни. През последните години много българи избират гръцките плажове, обръщайки гръб на родното Черноморие, което започнахме да определяме като безобразно, селско, скъпо, мръсно и какво ли още не. Без да се превръщам в адвокат на нашето си, отвъд всякакъв патриотизъм, който ми е и чужд, трябва да кажа, че то има своето очарование и крие невероятни истории, които, ако да имахме знание за тях, навярно бихме се влюбили в него. Да, нека си го кажем честно – и шовинизмът ни е лицемерен. Все мислим за Родината си, но все искаме някой друг да ни я оправи. И докато изчакваме политици и властимащи всякакви да ремонтират сложената ни на трупчета държава, хвърляме боклуците си по плажа, ровим фасовете си из пясъка, държим се като туземци под чадърите и хленчим, че нашето Черноморие е ужасно.

Има нещо симптоматично в поведението ни, което подсказва коварната болест, метастазирала в целия организъм на съвременното ни общество – абсолютна деградация на ценностната ни система, изправила ни пред грозното лице на собственото ни обезобразено от липсата на смисъл настояще. Настояще, в което се колим, друсаме, напиваме, бием жена си тайно вкъщи, а сетне скачаме на улицата и крещим: „Не на насилието над слабия!“. Не спазваме закона за движение по пътищата – караме пияни със 100 километра в час в населените места, псуваме всеки, който се движи с нормална скорост, а вечер, когато гледаме новините от малкия екран, цъкаме осъдително и мрънкаме „Трябва да се каже не на войната по пътищата!“. Изобщо живуркаме в доста проблематична реалност, в която най-големият проблем сме самите ние.

Ще ми се да вярвам, че онова, което би ни помогнало да променим тази диагноза, е тъкмо културното ни израстване. Звучи като клише, но именно изкуството е онова, което като че ли ни откъсва от първичните ни нагони и фокусира мисленето ни върху смисъла от собственото ни съществуване. А той, смисълът, не е в безразборното плодене, храчене по плажа и консумацията на вещества от всякакъв характер, а в усещането ни за постигнато щастие, което през последните десетилетия измерваме с покупателната си способност и възможността си за бягство отвъд граница. Тъкмо и затова, когато през лятото ходим да се разхлаждаме край брега на морето, вечер би било хубаво вместо да стържем с чехлите си по претъпканите с тълпи от неадекватни хора улици, да си уреждаме срещи с изкуството в галериите и музеите.

И тук, разбира се, възниква следващият голям проблем – тези места край морето не са никак много. Когато ги има, ги рекламират вяло, а понякога остават като някакви невидими призраци, които туристът трудно може да различи в кипящата вакханалия от тела и всякакви безсмислени стоки. От друга страна тези институции продължават често да предлагат на своите публики изложби, които са семпли, а понякога дори и това определение е твърде ласкаво за тях. Разбира се, има и добри примери и може би е по-полезно да си говорим за тях, без, разбира се, да губим своята критичност и да си даваме сметка, че трябва да настояваме за промяна. Нужно е да съзнаем, че същностните промени често започват от нас.

Ако в августовските жеги сте край брега на морето, имате възможност да съчетаете отмората с любопитните търсения на множество художници. Така, например, в Шабла – в Зеления образователен център, можете да се срещнете с творчеството на художничката Виолета Лалева. Творчество, което без всякаква претенция ни повежда през живописните откровения на авторката – деликатно вълнуващо и много честно. Слизайки на юг от Шабла, любувайки се на прекрасните исторически и природни дадености, достигаме до Варна, до нашата морска столица, която продължава да има своето важно място на българската художествена сцена, въпреки всички управленски недомислици в града. До края на лятото в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ може да се разгледа поредното издание на Международното биенале на графиката. В най-голямото графично биенале на Балканите се включват художниците от 53 държави, като с много силно участие са артистите от Мексико, Тайланд, Япония, представени са и Южна Африка, Бангладеш, Чили, Пуерто Рико, Полша, Канада, Доминиканската република и много други. От близо 600 чуждестранни графики на 390 автори са селектирани 376 творби на 210 автори, а българското представяне включва 114 автори със 158 графики.

Във Варна могат да бъдат видени и куп изложби в частните и алтернативни галерийни пространства, които ни показват защо градът се определя като своеобразно столица, в която съвременното изкуство все повече се превръща в интегрална част от настоящото му. Потегляйки надолу, няма как да не преминем през Слънчев бряг, където освен озверели тълпи от летовници, често с неадекватно поведение и много лош вкус, може да се натъкнете и наистина впечатляващи като добра изложба личности. Включително и на дама, която продава плодове на алеята при плажа, която освен за качеството на продуктите си, може да ви говори вдъхновено и за опера и качествена музика. При това със завидна респектираща вещина. Няма как да се пропусне и Несебър, където от началото на лятото отвори ново музейно пространство – прословутата вятърна мелница на входа на Стария град. Първата изложба в паметника на културата е експозицията „Богатствата на античния некропол на Месамбрия”. Над 100 артефакта, повечето от които се експонират за пръв път, са представени в реконструираната вътрешност на сградата. Предметите са от периода V в. пр. Хр. До IV в. сл. Хр. и са открити в некропола на Несебър, който се проучва от 1911 г. Несебър ни дава възможност да се срещнем и с изкуството на редица художници, работещи по улиците на града, сред които можем да видим очарователни майстори на четката.

Слизайки още по на юг, ще стигнем до Бургас, който и днес може да бъде определен като един от най-добре уредените градове в държавата ни. Там в градската галерия можем да се срещнем с фрагмент от частната колекция на академик Чавдар Славов. „Картините от тази изложба са подбрани с разбиране към високия вкус в изкуството. Колекцията дава възможност да се види ролята на времето, как то променя идеите и търсенията на авторите“, подчертава изкуствоведът Пламена Рачева. Според нея днешното изобразително изкуство е изключително интересно, защото „не е затворено в някакви норми, нито в технологията, нито в изразните средства. Сега свободата, която имат творците е безгранична. Единственото, което остава за тях е как да усвоят тази свобода“. Излизайки от Бургас, няма как да пропуснем Созопол. Там сме свидетели на завръщането на художничката Даниела Тодорова, едно завръщане към любимия Созопол – този път в компанията на фотографа журналист Стефан Ферачи. Общата им изложба „(Не)видимото“ хармонично преплита погледите на двамата към това, което е видимо за очите, но зад което сякаш се крие един невидим и друг възможен свят – този на фантазията. Кадрите на Стефан, който открива събитието дори в тихите моменти на съзерцание, са умело допълнени от рисунките на Даниела, вплитащи в сюжетите множество пъстри персонажи, уточняват организаторите. И няма как да не се съгласим с подобна оценка, особено на фона на превзелата този град суета и лош вкус.

Разбира се, тук няма как да изброим и огледаме всички възможни оазиси на смисъла, в които можем да пристъпим по българското Черноморие в разгара на август. Факт е обаче, че те никак не са достатъчни, нито отговарят в пълнота на потребностите на съвременната публика. Но пък затова придават дух на морския бряг – отвъд фестивалните изблици, отвъд наистина омерзяващото разгулно и грозно летуване на туристите. Туристите, които сме самите ние.

 

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img