Мащабната икономическа война срещу Русия търпи провал и вече никой не се опитва да го крие. Западните информационни остриета се втурнаха да откриват кой финтира забраните, докато Евросъюзът подготвя 11-и пакет, насочен срещу съучастници по заобикаляне на санкциите. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен анонсира мерки с широк обхват, но начините за прилагане тепърва се прецизират.
Целта е да се пресече търговията с посредници, при която Русия внася забранени продукти през трети страни, а пласира нефт и газ под чужд флаг в Европа. Фон дер Лайен откроява три ключови елемента: блокиране транзита на нови технологии, чипове, полупроводници, интегрални схеми или части за самолетната индустрия, каквито циркулират между Русия, Казахстан, ОАЕ, Турция, Китай; нов инструмент за противодействие при установено заобикаляне, включващ забрана за износ от конкретни европейски страни; наказания за „сенчести“ компании, които саботират санкциите.
27-те членки на ЕС нямат принципни противоречия, но уточняват технически детайли по механизъм за наблюдение, проверки и най-трудното – доказване на измами. Подозренията се базират главно върху увеличен внос на санкционирани стоки в бивши съветски републики, откъдето вероятно отиват в Русия. Също така не е ясно как ще се ограничи пласирането на руски петролни продукти, които са минали преработка в други държави или се превозват с чужди, предимно гръцки, танкери. Заблуждаващите практики работят и доказват защо предишните 10 пакета се оказват неефективни. 11-ият изглежда повече като отчаян ход за сплашване на нарушители. Малцина очакват сериозен ефект.
Авторитетни западни медии, които безусловно следват линията срещу Русия, вече критикуват санкциите. Британският The Spectator, най-старият активен седмичник в света (от 1828), определя ембаргото като провал. „Западът започна санкционна война, надценявайки своето световно влияние – гласи анализът. – Стратегията за отприщване на икономически шок и ужас срещу Москва се оказа тъпа. Русия трябваше да бъде търговски отрязана, да изпадне в бедност и да се предаде. Малцина на запад осъзнават колко зле се развива този аспект на войната. Европа плати висока цена за частичния бойкот на руски нефт и газ. Бързо стана ясно, че незападни държави нямат интерес да санкционират Кремъл или олигарси. Русия компенсира с увеличен експорт в Китай и Индия, които избраха да купуват петрол с отстъпка, вместо да застанат срещу инвазията. Още по-лошо, част от руския нефт отива от Индия в Европа чрез засилен трафик през Суецкия канал.“
The Spectator цитира изследване на германския таблоид Bild. В периода 2021–2022 вносът на немски автомобили в Казахстан е скочил 507%, а в Армения – 761%. Между 110–130% е ръстът за химическа продукция. Продажбите на електро и компютърно оборудване за Армения се увеличават с 343%. „Трудно е да установим какво се случва с тези стоки, след като попаднат в бившите съветски републики, но вероятно влизат в Русия като отклонен търговски поток – допълва британското издание. – Формално може дори да не се реекспортират, защото при безвизовия режим всеки може да ги прекарва през границите. Отделно, повечето богати руснаци имат двойно гражданство и лесен достъп до западни стоки, така че е много трудно потокът да бъде спрян. Резултатът от санкциите е виден. МВФ прогнозира, че руската икономика ще се свие с 8,5% през 2022 и с още 2,3% през 2023 г. БВП падна само с 2,1% миналата година, а за тази МВФ предвижда ръст 0,7%. Руската икономика не беше разрушена. Просто беше реконфигурирана, преориентирана на изток и юг.“
Елитният ежедневник New York Times развива тема „Как руските богаташи се снабдяват с луксозни стоки“. Установява, че контрамярката на Путин да разреши паралелен внос след началото на икономическата война е свела санкционния ефект до минимум. Руските купувачи получават новите айфони веднага и по-евтино в сравнение с Европа, а „забранените“ автомобили са лесно достъпни през Дубай.
„Повече от година след инвазията в Украйна световната търговска мрежа се е приспособила към западните санкции през посредници – констатира американският вестник. – В Москва най-новите iPhone са достъпни в същия ден на по-евтина цена спрямо Европа. В моловете и досега има Gucci, Prada, Burberry. В сайтовете за продажба на автомобили присъстват новите Land Rover, Audi, BMW. Почти всички водещи западни марки обявиха миналата година, че напускат страната, но руският пазар на луксозни стоки остава силен, а търговци в Дубай и други държави се възползват. Руските автосалони, губейки официална връзка със западните марки, сами организират внос. Електрониката също влиза по заобиколни пътища. Собственик на магазин в Дубай казва, че изпратил стотици смартфони и таблети в Русия. Наблизо мъж от Таджикистан признава, че бързо намерил работа, защото всички магазини търсят хора, говорещи руски.“
„Ню Йорк Таймс“ обобщава, че търговските пътища минават през страни, които имат приятелски отношения с Москва – Турция, Китай и бивши съветски републики като Армения и Казахстан. Новият модел личи в международната статистика: износът на автомобили от ЕС за Русия е паднал от 5 млрд. евро през 2021 до 1 млрд. през 2022, но този към Казахстан е скочил 4 пъти до над 700 млн. евро, а към ОАЕ – с 40%, до 2,4 млрд.
