- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София

Имотните сделки под контрола на правителството

Избрано

Стефан АНТОНОВ

Прибързаните реформи на Министерството на правосъдието, посягащи на утвърдени и работещи с десетилетия системи, продължават. Освен представителството на България по международни съдебни спорове на път е да се промени и редът по вписванията на сделки с недвижими имоти – продажби, залози, възбрани. Под предлог че се прави административна реформа, вписванията по партидите на отделните имоти ще спрат да се правят от съдии по вписванията (със статут на магистрати), а от чиновници на пряко подчинение на човек, назначен от премиера. Освен обективните рискове от политически натиск, да се придвижват или бавят вписванията по конкретни сделки, промяната създава опасност от много сериозен системен проблем. Да се наруши принципът на вписването по реда на заявленията пред съдията по вписванията. Вместо да ходят на крака в районните съдилища, нотариусите ще могат да заявяват вписванията по електронен път. В резултат на това даден имот може да се продаде минути преди съдия-изпълнител да поиска налагането на възбрана в полза на кредитор, пред който е заложен.

В момента нотариалните услуги са изключение от Закона за електронния подпис и това изисква всяка сделка да се осъществи присъствено пред нотариус, да се поставят собственоръчни подписи и после нотариус да регистрира сделките при съдия по вписванията в районните съдилища. Тази процедура се нарича съдебно охранително производство и има повече от стогодишна история. Ако идеята на Правосъдното министерство се реализира, занапред имотните сделки и справките по тях ще се превърнат в административна услуга. Според Министерството на правосъдието така ще се спестяват време и пари. Новосъздадена Държавна агенция по вписванията ще обедини сега действащите Агенция по вписванията, Агенция по кадастъра, Дирекция ГРАО в МРРБ и Регистъра на особените залози. Синергичните ефекти като цел са ясни – обща администрация, споделени разходи, ефективност, бързина на услугите и спестяване на средства на данъкоплатците. Освен това се цели усвояването на 113 млн. лв. за дигитализация на хартиените архиви и автоматизация на услугите по вписванията и справките за тях.

Дефектите на търговския регистър обаче може да се пренесат и върху останалите системи. Както в София, така и във Варна има примери за уволняването на длъжностни лица по регистрацията, защото отказват да действат по разпореждане от преките си началници. След възстановяването им на работа на тях вече не се дава работа по тежки видове вписвания, а работят само по финансови отчети. Тежки видове вписвания като преобразувания, прехвърляния на дружествени дялове и промени, свързани с акционерните структури, по чувствителни случаи се възлагат на други.

В обстойна статия пред специализираното издание lex.bg намеренията на правителството критикува професорът по право Екатерина Матеева от Катедрата по гражданскоправни науки към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Особени рискове за сигурността на гражданския оборот, гарантирана чрез вписванията в имотния регистър, могат да произтекат от принципа, че по-горестоящите органи в държавната администрация са властни да упражняват не само контрол за законосъобразност, но и за целесъобразност върху актовете на по-долустоящите органи. Това може да създаде условия за упражняване на административен контрол върху вписването в имотния регистър и издаването на справки и удостоверения и за упражняване на въздействие върху длъжностното лице по вписванията, което така или иначе се намира във ведомствена подчиненост и служебна зависимост спрямо председателя на Държавна агенция по вписванията, който на свой ред зависи от решението на Министерския съвет (за неговото определяне) и от министър-председателя, който сключва, изменя и прекратява договорите със самия председател на държавната агенция и неговите заместници (арг. от чл. 47, ал. 6 от Закона за администрацията)“, твърди проф. Матеева.
Против инициативата вече се изказаха Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет, а КПКОНПИ просто отказа да съгласува промените в ГПК, когато бяха предложени за обществено обсъждане преди месец.

Заради недоволството на професионалната общност промените за кратко бяха вписани като преходни и заключителни разпоредби в проекта за Бюджет 2022, който се обсъжда в момента. Впоследствие Правосъдното министерство ги оттегли и сега се очаква отново да бъдат внесени официално като проектозакон или вмъкнати в преходните и заключителни разпоредби при изменението на друг закон.

„Алармираме, че със заявените промени се цели съдиите по вписванията да подпишат непълни и неточни имотни партиди и да се каже, че в България имотният регистър е изграден. Така ще се оправдаят средствата по Плана за възстановяване и развитие“, коментираха по този повод от Българската асоциация на съдиите по вписванията.
Техни представители коментираха, че дори без да се променя статутът им, могат да предложат достатъчно дейности по завършване на реален имотен регистър, така че да се оправдае усвояването на търсените средства по плана за възстановяване.

Въпреки оспорването на инициативата от широка част от професионалната общност поне засега правителството продължава да държи на тази реформа, съзнавайки проблемите, които може да създаде.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини