25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

„Империя на светлината“ на Сам Мендес – трогателен, но повърхностен филм

Оливия Колман и Тоби Джоунс в кадър от филма

Геновева ДИМИТРОВА

„Империя на светлината“, 2022, Великобритания/САЩ, 119 минути, сценарист и режисьор Сам Мендес, оператор Роджър Дийкинс, музика: Трент Резнър и Атикъс Рос, в ролите: Оливия Колман, Майкъл Уорд, Тоби Джоунс, Колин Фърт, Том Брук. Номинации: за „Оскар“ за операторско майсторство и още 33.

Трети филм от миналата година, свързан с любовта към киното. След „Вавилон“ на Деймиън Шазел и „Семейство Фейбълман“ на Стивън Спилбърг – „Империя на светлината“ на британеца Сам Мендес (1965). Този е най-слабият сред тях.

1981 – Малък крайморски град в Англия. Сняг. Мултиплекс, където влиза възпълната Хилари на средна възраст (Оливия Колман). Тя е дясната ръка на управителя Доналд Елис (Колин Фърт). Работният екип е камерен и сплотен. Прожекционист е дребничкият добряк Норман (Тоби Джоунс), влюбен в киното. Хилари е усърдна, без се интересува от филмите, но често задоволява нагоните на шефа си – кога щедро, кога вяло. И посещава лекар. Живее самотно. Към екипа се присъединява красивият чернокож младеж Стивън (Майкъл Уорд). Докато Хилари го развежда из залите, в една от неизползваните той превързва умело крилцето на ранен гълъб. А после двамата започват да правят там секс, мислейки, че е тайно. Екипът се готви за бляскавата премиера на „Огнените колесници“ (1981) на Хю Хъдзън. На тържествената вечер се убеждаваме, че Хилари има психични отклонения. Публичен скандал. Елис заминава. Стивън се притеснява. Тя е настанена в клиника. След като отново се връща на работа, в резултат на расистка истерия Стивън е зловещо пребит и настанен в болница. Там Хилари се запознава с едрата му майка (Таня Муди) – медицинска сестра, която я гледа ревниво. По-късно й стиска ръката. Въпреки че си има млада чернокожа приятелка (Кристъл Кларк), Стивън продължава да е привързан към Хилари… А когато тя отново остава сама, най-сетне иска да гледа филм и Норман й избира Being There (1979) на Хол Ашби. Само за нея в салона.

Филмът е скромен, трогателен, повърхностен. И дълъг. На финала може и да пуснете сълза. За първи път Сам Мендес е написал сам сценария. Явно това не е силата му – действието е някъде препедалирано, някъде – разтеглено, персонажите са недоразвити, въпреки силното актьорско изпълнение, особено на Оливия Колман, която се чуди какво да играе. Заниманието с расизма в началото на 80-те е колкото актуално, толкова и декларативно. Киноманството е показано епидермално. Но пък филмът е заснет експлозивно от виртуоза Роджър Дийкинс (1949, 2 награди „Оскар“), познат преди всичко от киното на братя Коен – в тъмна гама с жълто-златисти отблясъци и вълнуващи портрети. Той е създател и на зашеметяващата визия в предишния филм на Сам Мендес „1917”. Жестока е и музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос (двукратни носители на „Оскар“, изгрели в киното със „Социалната мрежа“ на Дейвид Финчър, 2010).

С дебюта си „Американски прелести“ с Кевин Спейси и Анет Бенинг (1999, 5 Оскара, включително за филм) Сам Мендес изкорми днешните параметри на американската мечта. С втория си филм – „Път към отмъщение“ с Пол Нюман, Том Ханкс и Джуд Лоу, се гмурна в дълбините на кръвта и честта от златната ера на гангстеризма – 1931, сухият режим, ирландската мафия, пипалата на Капоне. И не се удави. После направи разни средни филми, докато не се появи военният епос „1917“, базиран на действителна случка, свързана с дядо му.

Романтичната драма „Империя на светлината“ е сред най-коментираните филми на изминалата година и е включен в програмата на 27-ия Международен София Филм Фест (в рубриката „Големите майстори“).

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини