spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
8.9 C
София
Категории:

Индиец тормозил виртуозната цигуларка Недялка Симеонова

Избрано

През 20-те години на XX век американската музикална критика обявява българката Недялка Симеонова за една от трите най-добри цигуларки в света, наред с Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. Провъзгласена за дете чудо у нас, когато е 9-годишна, с изпълненията си тя вдига на крака публиката в най-известните концертни зали в САЩ и Европа, като е и първата българка с концерт в Карнеги Хол. Освен с отдаденост на музиката животът й е изпълнен със скиталчества по света и драматични развои. Тя има 4 брака, като от първия си мъж бяга чак в Египет.

Родена в бедно хасковско семейство на 2 декември 1901 г., тя хваща цигулката още 6-годишна. Макар и първоначално скептичен, че жена може да има бъдеще като музикант, баща й Димитър става неин учител. Самият той е самоук тромпетист и цигулар. За първи път свири пред публика на 9 години, като пленява слушателите с „Мечтание“ от Шуман. Поканена е да свири във Военния клуб в София, а музикалната критика я определя като дете чудо.

В навечерието на Междусъюзническата война, през 1913 година, изключителното българско момиче заминава за САЩ, за да изнася благотворителни концерти и да събира средства в помощ на пострадалите от войните. Идеята е на виден хасковлия, който убеждава баща й да я пусне през океана за това благородно начинание. Странното е, че те изпускат кораба, за който имат билети, а по-късно се разбира, че той е претърпял произшествие и пасажерите са загинали.

В САЩ талантливата цигуларка успява да събере доста средства, които предава на Българския червен кръст. Благодарение на стипендията, отпусната й от богати американци, Недялка заминава на обучение в Дрезден. За това й помага и търговецът на тютюн Димитър Кудев, който я настанява в хубавата си къщата в немския град и с жена му се грижат за нея. Недялка учи при прочутия музикален педагог Густав Хавемани.

През 1920 г. се завръща в България, но по-късно отново отпътува за САЩ, където да довърши музикалното си образование при най-големия педагог по това време – проф. Леополд Ауер. За да я подкрепя там, през 1924 г. цялото й семейство се премества в Индианаполис, САЩ. По това време Недялка получава от български филантроп прочутата си цигулка „Галиано“, на която свири до смъртта си.

Същата година в Чикаго младата музикантка се влюбва в хипнотичния спиритист Премел ел Адарос и се омъжва за него. Бракът им просъществува едва няколко месеца.

Индиецът се оказва тиранин и я заключва в дома им, като й забранява да свири. Недялка подава молба за развод, след като осъзнава, че той е мошеник, който е искал да използва таланта й за свои цели. Бяга от него чак в Кайро, но той я открива и там. Накрая цигуларката му дава пари, за да се избави от него.

В Египет се запознава с българския пианист Георги Хайдутов, който по-късно става неин втори съпруг. Заедно с него и сестра му, която свири на чело, сформират трио, което дълги години обикаля целия свят и изнася концерти в Япония, Китай, Сингапур, Европа, Америка.

През 1931 г. семейството се връща в България. Недялка е наградена с орден за граждански заслуги. На следващата година ражда сина си – бъдещия известен цигулар Димитър Симеонов, кръстен на баща й. Малко по-късно се разделя с Георги Хайдутов, който е доста ревнив в личен и професионален план.

Като вече утвърдената цигуларка, тя прави постъпки да стане преподавател в Музикалната академия и концертмайстор в Народната опера, но й е отказано. Принудена е да свири по софийските локали. Аргументът да не преподава е, че няма завършено академично образование. Тя решава да се докаже и се записва в консерваторията в Дрезден през 1938 г., където

преподавателите изпитват неудобство да я третират като ученичка.

Завършва за 6 месеца и ректорът я кани да преподава там, но Недялка отказва. В България обаче отново не е приета в Музикалната академия. Този път, защото дипломата й не отговаря на стандартите. Тогава тя решава да се завърне в града, където я ценят, и става концертмайстор на Дрезденския симфоничен оркестър.

При едно от гостуванията си в България Недялка се омъжва за трети път – за диригента Илия Стоянов, но отново за кратко.

По време на Втората световна война тя продължава да изнася концерти в Дрезден. Но след като научава за бомбардировките над София, цигуларката уплашена се прибира, за да види близките си и да вземе сина си. Тъй като смята бързо да се върне обратно, оставя любимата си цигулка „Галиано“ при приятелката си в Дрезден. Но докато е още в България, идва 9 септември, българските граници се затварят и връщането е невъзможно.

Следващата година над Дрезден са извършени разрушителни бомбардировки и Недялка се тревожи за приятелката си, но и за любимата си цигулка. Едва през 1956 г. чрез немското посолство пристига радостната вест, че и двете са напълно невредими.

Междувременно, благодарение на диригента Васил Стефанов, Симеонова започва да свири като концертмайстор в новосъздадения Държавен симфоничен оркестър. През 1946 г. е назначена за редовен преподавател в Музикалната академия в София, защитава и професорска титла две години по-късно. Комунистическо управление оценява таланта й и през 1950 г. тя получава званието „заслужил артист“.

Последният й съпруг е актьорът Борис Сарафов от семейството на големия артист Кръстьо Сарафов и революционера, деец на ВМОРО, Борис Сарафов. С него обаче ги разделя смъртта. Недялка заболява от рак и заминава на лечение в Париж. За съжаление не успява да пребори коварната болест и умира на 14 март 1959 г. В нейна чест от 1971 г. в родния й град Хасково всяка година се провеждат Музикални дни „Проф. Недялка Симеонова“.

 

 

Последни новини