- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

И Стефан Данаилов ли трябваше да бъде уволнен от театъра

Избрано

 

Автор: Тома БИКОВ

Скандалът около Народния театър „Иван Вазов“ продължава повече от седмица. Първо вратата на пиара на културната институция Велислава Кръстева беше надраскана с призиви за оставка заради това, че е член на ДПС. После се оказа, че надписите са дело на режисьора Александър Морфов. Той призна за действията си, след като камерите на театъра установиха съпричастността му. Последва бурен дебат в културните среди, като в него беше замесено името на драматурга на театъра Захари Карабашлиев. Преди месец последният, като директор на издателство „Сиела”, участва в представянето на последната книга на бившия премиер Иван Костов. Карабашлиев не беше упрекнат за действието си, а по-скоро даден за пример, като човек, който също се е снимал с влиятелни политици. Това беше в отговор на обвиненията към Велислава Кръстева, че е придружила бившия лидер на ДПС Ахмед Доган до изборната секция, в която гласува по време на последните парламентарни избори.

Нямаше как да се мине и без мнението на служебния министър на културата Велислав Минеков. Той обяви, че е наредил проверка за това дали в театъра има политически активисти, а пътьом обвини директора Васил Василев, че е увеличил драстично заплатите на актьорския състав. Повтарям – директорът е обвинен, че е увеличил драстично актьорските заплати в театъра! Подобно обвинение от страна на министър на културата лично аз не се сещам да се е случвало, откакто в България има държавни културни институции.

С риск да скандализирам някои от участниците в събитията в Народния театър и в последвалия го бурен дебат ще кажа, че този сюжет е водевилен, безсмислен и не носи в себе си абсолютно нищо. Единственото значимо нещо в тази история е, че тя изобщо се случва и въвлича в своята абсурдност маса иначе сериозни и интелигентни хора. Абсурдите увенчават тази история от начало до край и ако не се случваха на гърба на първата ни трупа, можеха да се възприемат и като самобитна комедия. Проблемът е, че този сюжет се разгръща и заплашва да покрие със своята нелепост цялата дейност на академичния ни театър, който през последните месеци наистина показа признаци на живот и даде надежда за предстоящи успехи.

Тезата за политическата обвързаност на хора, които работят в Народния театър, разбира се, е основата на този абсурд. Като черешка на тортата на абсурда е разпоредената проверка от министъра. Първото, за което се сетих, когато чух за нея, беше фактът за значимото присъствие на големия актьор Стефан Данаилов в трупата на този театър в продължение на десетилетия, докато той беше депутат и министър от БСП. По логиката на Минеков, Стефан Данаилов вероятно трябваше да бъде уволнен от трупата. Друг е въпросът, че не съм чувал Александър Морфов да е драскал по вратата на гримьорната на покойния вече актьор. Не се опитвам да сравнявам Велислава Кръстева със Стефан Данаилов, а просто давам още един пример, който да очертае контурите на очевидния абсурд. Да не говорим, че след като Минеков (сам по себе си той представлява отделен водевилен сюжет) е разпоредил подобна проверка в Народния театър, сега трябва да разпореди проверки по тази тема във всички театри. От нея, разбира се, няма как да произлезе каквото и да било, защото в нито един закон не е забранено на хора, които членуват в една или друга партия, да работят в културни институти.

Последният скандал около Народния театър нито е най-абсурдният, нито е най-нелепият. Подобни безсмислени сюжети там се случват още от откриването на театъра. В началото на 1907 година студенти с анархистки убеждения, вдъхновени от революцията в Русия от 1905 година, освиркват цар Фердинанд. Тук трябва да отбележим, че ако не беше царят, нямаше да я има нито красивата сграда на академичната ни трупа, нито пък нейната вековна традиция. Най-вероятно Народен театър щеше да има, но далеч по-късно и в съвсем друга форма. Резултатът от студентската акция е следният – Софийският университет е затворен за половин година, част от преподавателите първо са уволнени, а след това възстановени, най-значимият министър на образованието в цялата история на България Иван Шишманов подава оставка, а откриването на театъра е запомнено с тази глупост, а не с представлението, което се е играло.

Използвам тази аналогия само като пример за резултатността на подобни скандали и бунтарски акции. Те са изцяло във вреда на театъра, а и на изкуството като цяло. Защото те единствено използват първата ни сцена като повод за извънтворческа изява, което нито е редна, нито е етична. Единственият резултат от този скандал, както и да приключи той, е, че атмосферата в Народния театър ще бъде отровена за дълго време и вместо да говорим за представленията на Александър Морфов, ще обсъждаме драсканиците му по вратата. Убеден съм, че последното ще е в ущърб и на самия него. Можем единствено да се надяваме, че в резултата от тази акция няма да бъде включено и намаляване на заплатите на актьорите, които според ресорния министър са прекалено високи.

Колкото до присъствието на хора с политически възгледи и контакти в екипа на Народния театър, то по никакъв начин този факт не би трябвало да се обгръща с изцяло негативна конотация. Подобен тип хора биха могли да бъдат полезни във фокусирането на вниманието на политиците към културния сектор. Много често политиката забравя за културата и в резултат на това тя остава незаслужено пренебрегната. Хора, които имат политическо влияние и в същото време проявяват интерес към културния сектор, са рядкост и би трябвало да бъдат поощрявани, а не отказвани от опита им да помогнат. Ако Велислава Кръстева не се справя с работата си в Народния театър, би трябвало да бъде освободена. До момента обаче нито един от участниците в абсурдния дебат не я е обвинил в подобно нещо. Това е още един щрих към абсурдността на подобен разговор. Затова би било добре всеки, който влиза в този дебат, преди да го направи, да си зададе съвсем резонния въпрос – какво печели Народният театър от всичко това? Може би самозадаването на този въпрос ще спре някои от бъдещите потенциални участници да се включат във водевила.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини