Десислава КАМЕНОВА, ФИЛТЪР
Господин Ганев, кабинетът „Петков“ управлява само от два месеца, но пък политическата ситуация е гореща, наблюдава ли се вече спадане на рейтинга му?
Още е доста рано да се правят категорични оценки, но в последното проучване на „Тренд“ през януари замерихме първоначалната подкрепа към кабинета и констатирахме, че 40% от хората изразяват положителна оценка. Това са стойности,
относително по-високи от нормалното, защото все още кабинетът е в началото на
мандата – има начален тласък, устрем,надежди, но те са далеч от онези еуфорични моменти, които българите преживяваха през 2001 и 2009 г. с идването на Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов. Тоест – началната подкрепа е по-скромна. Със сигурност обаче правителството е още в своя меден месец и се ползва с тефлоново покритие. Дори някои колебливи и спорни решения минават, без много да му се отразяват и да се превръщат в скандали.
Вече обаче личат противоречия в четворната коалиция, десният лидер Христо Иванов дори допусна избори догодина. Възможно ли е изобщо да се смята, че кабинетът ще изкара пълен мандат?
Не би било сериозно да даваме такива прогнози. Най-големият тест, който предстои за кабинета, са местните избори през есента на следващата година. И аз съм на мнение, че те ще бъдат първите, преди тях няма да има предсрочни или поне това е по-малко вероятният сценарий. Дори ако правителството натрупа много негативи, стане голям скандал, не може да продължи в този си вид или някоя от партиите напусне коалицията, ми се струва по-вероятно да има втори кабинет в рамките на този парламент, отколкото предсрочен вот.
Как си представяте такъв втори кабинет?
Може да бъде всякаква конфигурация, но ще бъде кръстен на нещо от рода на коалиция на националното спасение – няколко партии ще излъчат свои експерти, които да поемат руля. Имало е такъв кабинет в най-новата ни история, този на Любен Беров. И представете си – той встъпи в длъжност през 1992 г., година по-рано, ако някой ви беше казал, че БСП и СДС ще бъдат в коалиция, би изглеждало абсурдно и скандално, но това стана факт. Та по-вероятно е скоро да няма предсрочни избори, защото нито една от управляващите партии в коалицията няма интерес от тях. Както видяхме, и ИТН беше с много силно негативен тренд между юлските и ноемврийските избори, и ДБ, и БСП. Едни нови избори не виждам как ще преобърнат тази тенденция.
Най-много да я задълбочат.
Каква е тактиката на ГЕРБ – да свалят новите управляващи възможно най- бързо или по-скоро да ги оставят сами да се оплетат в проблеми и вече да не изглеждат като спасители?
Без съмнение ГЕРБ няма интерес от предсрочни избори сега, бързо, а от това правителството да консумира колкото може негативите на властта и същевременно с времето да избледняват негативните образи, с които е възприеман самият ГЕРБ. А за изхабяването на властта има достатъчни предпоставки – например социалното напрежение, което се трупа поради нарастващите цени на комуналните услуги и основните стоки. Това в следващите месеци няма как да не пропука първоначалната подкрепа към кабинета. В ГЕРБ ще разчитат именно тази ерозия да се превръща под някаква форма във възстановителен процес за тях.
А допускате ли при предсрочни избори, когато и да са те, партията на Бойко Борисов отново да ги спечели?
Бидейки втора политическа и основна опозиционна сила, не мога да го изключа. Но те трябва да имат предвид, че имат сериозен конкурент, който може да натрупа точки от неуспех на кабинета – „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов има потенциал за ръст. Не е задължително цялото недоволство от кабинета да се излива като актив в ГЕРБ, част от него може да отиде и във „Възраждане“. Но вероятно все пак най-печеливша ще бъде партията на негласуващите. Възможно е да се появи и нов играч.
Какъв е капацитетът на нова лява партия – би ли отцепила хора от БСП и може ли да конкурира „Продължаваме промяната“? Твърди се, че се задава такъв проект на президента.
В края на вашия въпрос като че ли се съдържа отговорът – много е важно как ще изглежда една такава партия, дали ще успее да вземе емблематични лица от БСП и да прехвърли част от нейния дух, и второто, но не по значение – дали президентът ще легитимира този проект. Ако той бъде привидян като новата президентска партия, то нейната първоначална подкрепа ще бъде немалка и това ще й даде силен начален тласък. Ако нито едно от тези неща не бъде изпълнено, партията вероятно ще остане по-скоро маргинален проект, ако и двете са факт – има потенциал за сериозна партия със среден размер.
Как оценявате напрежението между Румен Радев и Кирил Петков около Северна Македония и рокадите в „Булгаргаз“? Само за принципни различия ли става дума, или за истински конфликт?
Никакъв театър не е това, очевидно между двете страни на „Дондуков“ има напрежение и това не трябва да ни изненадва – такъв тип сблъсъци е имало между почти всички президенти и министър-председатели. Заложен е институционално. В
случая имаше непосредствено напрежение, защото, когато новото правителство започна да кадрува във втория и третия ешелон на властта, то трябваше да чегърта кадрите на служебния кабинет, а не на ГЕРБ, тъй като те вече бяха изчегъртани от служебния кабинет. Това няма как да не създаде напрежение – ти си назначил едни хора, работил си с тях, изградил си отношения и накрая идват уж твои хора и ги уволняват. Със сигурност този конфликт ще продължава. По простата причина, че след като този кабинет е смятан за приятелски на президента, ако започне да трупа негативи, Румен Радев сам ще иска да се дистанцира от него.
И все пак едва ли можем да очакваме пълен разрив между президент и премиер и падане на кабинета по сценария Боянски ливади?
Все още е рано за такава аналогия, но според мен няма да се мине без това, като държа да отбележа, че отношенията най-вероятно няма да стигнат тази ниска точка, която бяха стигнали между Борисов и Радев.
Ако се върнем към Северна Македония – може ли тази тема да се окаже повратна за правителството?
Според мен в рамките на следващата половин година този въпрос няма да намери решение и няма да има промяна в позицията на България. Прекалена отстъпка ще бъде взривяваща за коалицията, защото голямото мнозинство в обществото смята, че страната ни трябва да отстоява сегашната позиция. И ако Петков реши да дава зелена светлина без някаква съществена промяна, той, първо, ще си отвори война с президента Радев и второ – вероятно ще загуби подкрепата си в парламента. Нека не забравяме как БСП заяви, че това е червена линия за нея, а ИТН също не може да остане в тази ситуация.
И накрая – прогнозирайте как ще се развие политическата 2022 година, ще има ли големи протести?
Не мога да гадая, мога да очертая само най-големите предизвикателства – социалната криза, за която споменах, тя ще бъде тестът на тестовете за този кабинет, и на второ място – Северна Македония. Като че ли ковидът вече не е такава тема, поне последните данни са по-скоро обнадеждаващи. Протести ще има със сигурност, вероятно дори до няколко седмици, но те ще са на отделни професионални общности, например БАН заплаши. Такива протести обаче не са толкова опасни за властта, защото могат да бъдат решени най-често с бюджетни инструменти. Опасният е масовият социален протест, за какъвто засега е рано да говорим.
Димитър Ганев е доктор по политология, завършил в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011–2012г. координира проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и страни от бившия Източен блок. Между 2011 г. и 2016г. е политолог в „Галъп Интернешънъл“. Съосновател на изследователски център „Тренд“, където работи и в момента. Автор на книгата „Пътят към конституцията“.
