В кокетното пространство на пловдивската галерия L’Union de Paris до средата на юни може да бъде разгледана изложбата „Пространство и форми“. В нея си дават среща творби на автори от различни поколения – Андрей Даниел, Генко Генков, Георги Баев, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Димитър Буюклийски-Мичи, Иван Кирков, Кольо Карамфилов и Румен Жеков. Единственият жив художник, включен в експозицията, е харизматичният Енчо Пиронков, който през 2022-ра отбеляза своята 90-годишнина, и продължава да ни вълнува с пластическите си търсения и споделени в картини емоции.
На пръв поглед това са артисти, които нямат нищо общо помежду си, изключвайки безспорния факт, че всеки от тях със своя личен творчески почерк е намерил не само заслужено място в историята на българското изкуство, но с индивидуалността си е срещнал своите верни почитатели. Работите им днес не само присъстват в множество държавни колекции, но са и неотменна част от редица частни сбирки.
Нещо повече – срещите с тези творби всякога си заслужават, защото те ни разкриват трайните и действително големи стойности в света на изкуството. Изкуството, което в настоящото ни смутно живеене, противно на привидната си функционална безсмисленост, е това, което продължава да ни събира. Да бъдем заедно във вълненията си пред ограниченото от рамката на картината късче пространство, изпълнено с форми, необяснимо въвличащи ни в съпреживявания, които никога не бихме могли да открием в предметната реалност, така както ги откриване на територията на изкуството.
Казват, че пространството е безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития. В математиката дори ни учат на абстрактни пространства, които имат различен брой измерения и различна структура. И противно на очакванията, породени от концепцията за пространство като фундаментална важност за разбирането на физическата вселена, във философията няма единно мнение дали то трябва да се смята за обект, за отношение между обектите или за част от метод на възприемане на света. Съвсем логично философията се занимава с понятието пространство още в Антична Гърция, а ярко свидетелство за това са трудовете на Платон, Сократ, Аристотел.
В епохата на Ренесанса новите открития в полето на физиката и астрономията продължават да занимават умовете на хората. Исак Нютон например е на мнение, че пространството съществува постоянно и независимо от каквато и да е материя. Противно на него, Готфрид Лайбниц твърди, че пространството всъщност е сбор от отношения между отделните обекти, които се описват с разстоянията и посоките между тях. Големият Имануел Кант пък е на мнение, че пространството и времето не са изведени от външния опит (емпиричното), а самото пространство бива да бъде мислено като чиста априорна интуитивна форма. Каквато и да е истината, факт е, че тази толкова простичка на вид дума, която трябва да назове на пръв поглед нещо, което всички ние ежедневно изпитваме и се придвижваме в него, всъщност остава все така смущаващо неподдаваща се на дефиниция. Тъкмо затова тя като че ли е и основната територия за разгръщане на творческата фантазия. Територия, в която Андрей Даниел, Георги Божилов-Слона, Генко Генков пристъпват с продължаваща да ни изумява чувствителност, в която – макар да боравят с реалността и присъщото й пространство, съграждат нови пространствени отношения, които необяснимо вълнуват и нагледа, и ума, и сърцето.
И както уточняват организаторите на изложбата в L’Union de Paris, ние преживяваме пътешествие през свят на форми, линии и цветове, които надхвърлят границите на физическото пространство. Чрез живописните произведения на представените автори можем да проследим и връзката между различните измерения на пространството и формите. В някои картини пространството е изобразено с геометрични форми, създаващи усещане за ред, хармония и съвършенство. В други пространството е представено като концепция, с абстрактни форми, натоварени с експресия, психологизъм и сгъстена емоционална атмосфера.
Но показаните в галерията творби ни насочват и към своеобразна игра с подхода на всеки автор към друга важна категория в изкуството – съдържанието, обусловено от вътрешните отношения между пространството и формите. Съдържание, генериращо смисъл в разклатеното от привидното съвременно безсмислие. А във всяка епоха, във всяка поредна съвременност тежестта на безсмислието изглежда плашеща и най-важното – застрашаваща тъканта на човешкото в нас самите. Ето защо изкуството всякога ни е възвръщало към етичните и морални стойности – и изложбата в галерия L’Union de Paris, която ни изправя пред живописта, без която не можем, е поредното свидетелство за това. И за функционалното безсмислие на която и да е художествена творба, но и за необяснимата й сила да ни възвръща към истината за нас самите, към човешкото. Но разбира се, само тогава, когато творбата е на целта си.
