Двама гении: Иван Пенков и Владимир Димитров-Майстора
През 2022 се навършват 125 години от рождението на художника Иван Пенков – бащата на Георги (Джони) и Боян Пенкови, артиста, оставил ярки следи в историята на театъра, изобразителното изкуство, стъклописа, графиката, детската играчка, графичния дизайн, фотографията. Днес той е сред онези личности в българската история на изкуството, на които заслужено са посветени сериозни изследвания. Професор Милена Георгиева още преди 25 години пише във вестник „Култура“: „Името на Иван Пенков не бива да минава под сянката на Иван Милевото…
Развитието на Иван Пенков заслужава анализ не само от гледната точка на съотношенията „родно“-„модерно“ или „живопис“-„сценография“, а и заради голямото му творчество в различни посоки – от кавалетното до приложното, от декоративните картини с манастирски и селски сюжети до стенописите, мозайките, стъклописите, проектите за килими, ковано желязо, мебели, битови кукли-сувенири и любимата театрална декорация…“.
Професор Милена Георгиева се отдава изцяло на наследството на художника, реализира негови изложби, публикува не една или две статии, издава монографията „Наздраве, Маестро! Бохемските часове на Иван Пенков“, в която като в калейдоскоп се събират множеството творчески проявления на артиста, анализирани с много вещина и отношение към понякога на пръв поглед противоречащи си факти и явления.
Натюрморт, собственост на Старозагорската галерия
Всъщност още през 1958 на книжния пазар е очеркът на Кирил Кръстев, посветен на Иван Пенков, починал само година преди това. Сетне обаче като че ли всичко е забравено. Но от края на 90-те, когато по повод стогодишнината на автора проф. Милена Георгиева постави акцент върху забравата на Иван Пенков, интересът към творчеството му се възроди. През 2006 синовете на художника – Джони и Боян, осветиха фрагменти от наследството на баща си. С характерните за семейството непринуденост и чувство за хумор се роди книгата „Последната кибритена клечка“. Публикувани бяха трудовете на Розалия Гигова в книгата „Художникът Иван Пенков 1897–1957. Живот и творчество“, на Цветан Стоянов, Юлиян Райчев. Издадени бяха важни статии за Иван Пенков като автор на детски кукли, общественик, бохем. По „наследството на Иван Пенков“ – в неговия фрагмент от фотографии, сякаш невидимо е работил и познавачът на родната история на фотографията и сам той фотограф – Иво Хаджимишев.
Всичко започва още през 2008, когато Боян Пенков кани Иво Хаджимишев да заснеме някои от творбите на баща му – живописни платна, рисунки, проекти. Идеята е да се подготви каталог с тях. Но както често се случва, съдбата има свои планове.
Автопортрет на художника
Любопитството на Иво Хаджимишев го води към онова, което досега е оставало някак встрани от изследователските прочити в изкуството на Иван Пенков, а именно – собственото му увлечение по фотографията. Страст, вероятно наследена от баща му Георги – възрожденец от Казанлък, който освен с книгоиздаване, обществена дейност и просветителство се занимава професионално и с фотография. В семейния архив на фамилията са съхранени множество стъклени плаки с образи, създадени от бащата Георги, кадри, в които е отразен духът на онази епоха, кипежът на времето, в които израства и се оформя бъдещият художник Иван Пенков. Така между живописното и фотографското се ражда проектът „Архив Гипсън 5: Пенкови. Светлописците“, в него се срещат изследователските прочити на изкуствоведа Красимир Илиев и Иво Хаджимишев. Единият се вглежда в големите живописни стойности, а другият – в наистина изумителното усещане за границите на изкуството на фотографията.
Зад всичко това застава семейство Гипсън, което финансира не само издаването на книгата „Пенкови. Светлописците“, но и едноименната фотографска изложба, чието първо представяне бе реализирано в залите на Художествената галерия в родния град на художника – Казанлък. Събитието бе съпроводено и с лекция на Красимир Илиев, в която той очерта значението на Иван Пенков като художник. Публиката посрещна с любопитство и кадрите, запечатани през обектива на твореца. Същите тези кадри предстои да бъдат показани и в галерия „Средец“ в столицата. Образи, които ни пренасят в света на Иван Пенков – семейството, приятелите, войните, странстванията. Свят, който ни доближава до разбирането за човека Иван Пенков и неговите вълнения, огорчения, влюбвания и раздели. За отношенията му с личности като Тодор Боров, Кирил Цонев, Андрей Николов, Борис Стоилов, Александър Балабанов, Никола Михов, Марко Марков, Дечко Узунов. За тези близки срещи Иво Хаджимишев отбелязва: „Благодарение на общителния си характер, Иван Пенков успява да се доближи без напрежение до своите модели. Той заговоря на техния език и те го приемат като един от тях. Това го могат само някои високоинтелигентни хора и той е един от тях“. И действително, няма как да не забележим, че не само към хората, но и към предметния свят около себе си, към природата Иван Пенков всякога подхожда без напрежение – с необходимата доза респект, критичност, любов.
„Гайдар“, 1923 г., частна колекция
Ето защо трябва да се изтъкне, че изложбата и изданието към нея ни дават възможност не само да си припомним делото на Иван Пенков, но и една отминала вече действителност, която, за съжаление, е безмилостно погазена от собственото разлюляно от крамоли и безсмислие, смутно съвремие.
