Кристина ПАТРАШКОВА
Преди две години почивах в семейната къща на морето и както обикновено отидох да вечерям в известен морски комплекс в „Слънчев бряг“. 6-годишно момиче, дете на мои пиятели се приближи до масата и ми съобщи, че има кукла Барби, която е създадена по мой образ и подобие. Приех твърдението за закачка и дори не му обърнах внимание.
След малко момичето дойде до масата ми и ми донесе кукла, която купила същия ден от магизин в курорта. Никога в живота си не съм била по-изумена. Пред мен стоеше моето алтер его. Същата прическа, коса, боядисана в бяло, очила, които са запазената ми марка. Разбира се, че се снимах с куклата, която продължава да е най-любимата играчка на всички малки момичета по света.
Никога не съм имала контаки с компанията Mаttel, която произвежгда куклата през 1959 г. Пък и тя не приема лични поръчки, избира прототипите си сама.
Лаская се да си мисля, че някои от служителите на корпорацията са видели образа ми в социалните мрежи и са решили да създадат мой Барби вариант. Яд ме е само, че не отидох до магазина, откъдето дететото ми каза, че си е купило куклата. Така и нямам неин екземпляр. А си заслужаваше.
Надявам се детето да ми подари своята кукла. Без да се хваля, но колко жени имат свой вариант на Барби?
И нещо не без значение. Премиерата на филма за Барби и за създателя на атомната бомба Роберт Опенхаймер излизат в един ден. Въпреки че имам кукла Барби по мой образ, предпочитам да гледам „Опенхаймер“. Драмите на човека, създал епохално откритие, което се изправя срещу човечеството, са ми далеч по-интересни.
Както и да е. Да живее Барби!
