-5.2 C
София
събота, 8 февруари 2025 г.
Категории:

Как хората картографират абстрактни идеи като пространство и време

Хората са склонни да картографират абстрактни идеи, включително числа и време, в пространството. Когнитивните учени наскоро помолиха местни боливийци да подредят банани с различна зрялост, като идея за преминаване на времето в 3-D пространство. Участниците са подредили бананите по цвят, но рядко в една и съща посока, съобщават те.

Помислете за линийка, времева линия или дори тежести, подредени във фитнес зала. Защо по-малките стойности, по-ранните времена и по-леките тегла обикновено са вляво, а по-големите или по-късните стойности вдясно?

Поне от началото на 90-те години на миналия век изследователите спорят дали тези умствени числови линии или тенденцията да се подреждат числа отляво надясно са вродени или заучени. През последните години този дебат се разшири от ментални числови линии до линии на умствена величина: човешката тенденция да картографира всяка абстрактна идея, като числа, време и дори изражения на лицето в триизмерно пространство.

Едно проучване в Science Advances сред предимно възрастни местни фермери в Боливия и с деца в предучилищна възраст и възрастни в САЩ, добавя свежо гориво към дебата.

За тези боливийци, известни като народа Цимане, „броят се увеличава в една посока. Времето се увеличава в една посока. Размерът се увеличава в една посока. Но всяка посока ще свърши работа“, казва когнитивният учен Бенджамин Пит от Калифорнийския университет в Бъркли. С други думи, с малко формално образование, което им казва кой начин да позиционират числата в пространството, хората от Цимане не се интересуват, нито дали по-тежките трябва да са отдясно или отляво.

Изследователите в този езотеричен дебат подозират, че разбирането как хората картографират абстрактни идеи в пространството, може да даде посока за развитието на пространственото разсъждение. Мисленето е, че тези карти „са основа, върху която се градят по-късно математическите и пространствени способности“, казва когнитивният учен Кенси Купъридър от Чикагския университет.

Пит и колегите му първо помолиха членове на три групи – 96 тийнейджъри и възрастни Tsimane, 31 деца в предучилищна възраст в САЩ и 18 възрастни в САЩ – да подредят елементи на хоризонтална дъска. Всички участници подредиха пет индексни карти, покрити от една до пет точки или пет блока с размери от 1 до 5 инча. Докато възрастните в САЩ картографираха картите и блоковете от най-малките вляво до най-големите вдясно, възрастните в Цимане и децата в предучилищна възраст в САЩ имаха еднаква вероятност да картографират в двете посоки, установи екипът.

След това екипът оцени как нова група от 60 тийнейджъри и възрастни от народа Цимане картографират информация по осите x, y и напред-назад). Освен че помолиха участниците да поръчат артикули по размер и брой, изследователите също така тестваха дали хората от Цимане картографират времето с пространството. В този опит екипът ги помоли да поръчат пет комплекта банани, вариращи по цвят или зрялост, от много зелени до почти черни. Всеки участник изпълни три задачи за картографиране на ос за общо девет задачи.

Отново хората от Цимане показаха малко пристрастие към посоката. Един участник често поръчва една концепция в една посока по дадена ос, като зелени банани с по-малка величина отдолу, и друга концепция в другата посока, като индексната карта с по-голям размер от пет точки отдолу. Изследователите преброиха кога всеки участник поставя всички карти в една и съща посока на дадена ос и кога не. Осреднявайки резултатите за участниците, изследователите установиха, че картографирането е вървяло в същата посока само в 42 процента от времето.

„Това проучване поставя под съмнение идеята, че много психолози и когнитивни невролози смятат, че имаме вродена система за пространствено разпределяне на числа“, казва Купъридър, който стигна до подобни заключения в проучване от 2017 г., тестващо ментални числови линии сред народа Юпно от Папуа, Нова Гвинея.

Учените подозират, че хората може да се раждат с вродени ментални карти, както е посочено от изследвания върху новородени бебета, но житейският опит замъглява тези тенденции по подразбиране. Например, говорещите арабски език, които четат отдясно наляво, също са склонни да поставят елементи с по-малка величина отдясно – обратното на носителите на английски език. „Дори и да вярвате в стандартна или вродена насоченост“, казва тя, „насочеността е гъвкава“.

По-големият въпрос е как хората изграждат своите ментални карти. Какви преживявания например карат хората от Цимане да картографират картите с брой и размери в една и съща посока, отколкото картите с брой и време?

Нещо повече, фокусът върху насочеността е замъглил вероятно най-интригуващия въпрос от всички: защо всички от предучилищната възраст до хората от Юпно и Цимане изобщо картографират абстрактни идеи в космоса?

Източник: ScienceNews

Снимка: Benjamin Pitt

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img