- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София
Категории:

Как Чарли Чаплин пристига с аероплан в Божурище

Избрано

„Рано тази сутрин, пътувайки за Атина, Чарли Чаплин пристигна с аероплан в Божурище. Един от нашите сътрудници, узнал новината, се отправи за аеродрума. Тук по-късно пристигна и г-н Александър Малинов, който е един от най-горещите почитатели на Чаплиновото изкуство. На снимката се вижда великият артист и нашият държавник, снети в Божурище при изгрев слънце“, пише на първа страница на вестник „Зора“ в броя от 2 април 1931 г. Освен от посрещането е публикуван и кадър, на който Чаплин е в градинката пред Военния клуб в София на фона на Руската църква. Актьорът е в компанията на двама български министри – финансовия Владимир Моллов и земеделския Григор Василев, които отишли да го поздравят от името на Министерския съвет.

Освен почитател на изкуството Александър Малинов е пет пъти премиер на България и шеф на парламента между 1908 и 1934 г. Той присъства в политическия живот на България над 40 години и е неговата жива история.

В градинката пред Военния клуб в София на фона на Руската църква. Актьорът е в компанията на двама български министри – финансовият Владимир Моллов (вляво) и земеделският Григор Василев

Роден в Пандъкли, Бесарабия, през 1867 г., той учи в гимназия в Болград, а след това продължава образованието си в Киев, където следва право. След завръщането си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив (1898). Негова е тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стамболов, а също така осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства. Защитник е и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски.

Покрай юридическите си познания той постепенно навлиза в политическия живот на България и става член на Демократическата партия. През 1903 г. лидерът на Демократическата партия Петко Каравелов го обявява за свой наследник, защото е „способен, интелигентен, образован и честен“. И наистина Малинов е сред малкото ни държавници, които нямат тъмни петна в биографията си. „Александър Малинов не беше само един идеолог, носител на една доктрина, на една политическа мисъл. Той беше една душа, която трепереше като трепетлика, отразявайки всички скърби и радости на българския народ. Малинов беше голям демократ, но той беше за една просветена демокрация“, пише за него изтъкнатият журналист и революционер Данаил Крапчев.

Времето, в което се включва в политиката, е изключително динамично за обществото ни. Властта на княз Фердинанд нараства и през 1903 г. той сваля правителството на д-р Данев. Монархът предлага на Александър Малинов да застане начело на новия кабинет. Председателят на демократите обаче отказва, като се заема да разшири влиянието на ръководената от него партия.

Пет години по-късно, когато му е направено същото предложение, той приема. Така той става министър-председател в един от най-решителните периоди от българската история. Мисията на оглавявания от него кабинет на Демократическата партия е да отхвърли васалната зависимост на страната от Османската империя. Дипломатическата подготовка е успешна, но Фердинанд е в чужбина, където се спотайва. Малинов го затрупва с шифровани телеграми, в които настоява той час по-скоро да се завърне. Отговор обаче не се получава и възникват подозрения, че князът се стреми да отложи акцията. Малинов дори мисли за оставка на кабинета си, но решава първо да научи категоричния отговор на Фердинанд. Най-сетне пристига телеграма, в която князът съобщава да го чакат в Русе, където ще пристигне и ще съобщи решението си. Там той възлага на Малинов да подготви манифест, който князът прочита на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“. България става независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар.

Така Малинов достига своя връх в политическата дейност, като взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта на България. Събитие, което увенчава с успех 30-годишните усилия на страната за материално, духовно и политическо равноправие сред европейските народи. България прави огромна крачка в развитието си.

За едно от малкото му неблагоприятни действия се смята участието му през 1911 година в проекта за изменение на Търновската конституция и по-специално промените по член 17, с които се предоставя възможност на изпълнителната власт в лицето на държавния глава и правителството да води външната политика на страната зад гърба на Народното събрание. Това води до отслабване на парламентарния контрол, чието отражение се вижда в навечерието на Балканската и Първата световна война.

Малинов е премиер на още три правителства до 1918 г. След това ситуацията рязко се изменя. За 5 години управлението на България попада в ръцете на Стамболийски. По време на земеделския режим Малинов ръководи опозиционния Конституционен блок. Репресивните действия на лидера на земеделците далеч не се нравят на Малинов и той открито им се противопоставя. На 17 септември 1922 г. Конституционният блок организира митинг в Търново, но в същия ден и на същото място дружбашите правят събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия, създадена от Стамболийски, причаква опозиционерите на гара Долни Дъбник, бият ги, режат им брадите и ги затварят

в търновските казарми. Малинов е арестуван и прекарва близо година в затвора в Шумен.

След падането на режима на БЗНС е освободен и успява да възстанови партията си. А след деветоюнския преврат през 1923 г., вече свободен, той участва в създаването на Демократическия сговор. Още на следващата година първите идейни различия между него и „сговористите“ се появяват и затова се принуждава да премине в опозиция. Когато дните на правителството свършват, Александър е в центъра на създаването на коалиция „Народен блок“, която се явява и печели изборите за XXIII общо народно събрание през 1931 година. Той поема поста министър-председател, но напредналата му възраст и умора го карат да напусне и да подаде оставка през същата година. Независимо от това той не напуска политическия живот, а остава лидер на Демократическата партия, а по-късно и председател на XXIII ОНС.

През 1938 г. се провеждат избори и Малинов събира демократите. Макар и на 70 години, той е пълен с енергия и иска партията му да поведе народа към по-добро бъдеще. На 20 март той свиква предизборно събрание в столичния „Модерен театър“. Трамвайното движение е спряно, полицаите едва удържат тълпите, дошли да чуят словото на Малинов. Той се качва на трибуната под възгласите на публиката и започва да говори за българските съдбини от Освобождението насам. Когато стига до историческата за страната 1918 г. и произнася думата „война“, внезапно замлъква. Аудиторията чака той да продължи речта си, но Малинов се олюлява и пада в ръцете на Никола Мушанов. Така свършва жизненият път на един от най-изтъкнатите ни държавници.

 

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини