spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
18.6 C
София

Калин Вельов: Политиката не е затворена страница за мен

Избрано

Автор: Антон СТЕФАНОВ

Калин Вельов навърши 49 години на 18 юни и навлезе в своите 50. Казва, че не се стряска от възрастта и се чувства много добре. Дори прошарените коси не са проблем за него. Първия си бял косъм видял, когато бил на 38 и тогава решил да се боядисва, но тъй като се налагало да ходи на фризьор на всеки две седмици, се отказал. А и нямало как да го прави с неговия начин на живот – каране на сърф, мотори и колела. Затова и не съжалява, че си е оставил косата и брадата бяла.

-Съжалявате ли за някой период от този ваш почти половин век?

– Не мисля, че имам пропиляно време, защото съм живял пълноценно и приятно, с положителни емоции. Но със сигурност, ако мога да върна времето назад, в годините между 20 и 35, бих бил по-разумен, гледайки в бъдещето. Прекалено много живях в рокендрола, ден за ден, типично по музикантски.

-Имате предвид – секс, наркотици и рокендрол…

– Не. Никога не съм бил силен в тези типично музикантски неща. По-скоро говоря за финансови инвестиции. През ръцете ми са минавали доста пари и ако съм бил разумен да ги инвестирам във времето, сега можеха да дадат много добър резултат.

– Кои са най-неразумно похарчените ви пари?

– Тези от времето, когато съм живял охолно, без да е било необходимо това – да ходя всяка вечер по ресторанти, да живея в скъп апартамент под наем, да не спестявам, да си купувам всякакви ненужни дрехи… Като работех по кораби, получавах хонорарите си в чуждестранна валута, а в България беше голяма криза. И това мое охолство беше абсолютно ненужно. Ако бях инвестирал парите в имот или в някакво производство, можеха да дадат по-добър резултат. Друга голяма глупост е да си купиш някаква ненужно по-скъпа и луксозна тенекия, кола имам предвид. Което аз в един момент също направих.

– Имахте възможност да живеете в чужбина. Дори учехте в Нидерландия. Защо не останахте зад граница?

– Защото и до ден днешен следвам сърцето и усещанията си. Вчера вечерта късно се прибрах в София. Ходих на вилата, на село, в планината. Харесва ми този живот, който съм си устроил в България и той ми липсваше през шестте години, прекарани в чужбина. Нямаше как там да съм на море с каравана, на планина с колело, да карам сърф, ски или мотор свободно, когато си пожелая. Със сигурност това не можеше да ми се случи в Нидерландия. Вероятно би станало в планински държави като Швейцария или Норвегия, но пак няма да е същото. В България имаме уникална природа – море, планини, четири ярки сезона. Гърция и Турция са на една кола разстояние. А и прецених, че тук ще мога да осъществя музикалните си проекти, да имам професионална реализация и да сбъдвам мечтите си.

-Сбъднахте ли ги?

– Не мога да кажа, че съм спрял да ги сбъдвам, но част от тях осъществих. Определено „Тумбаито“ е реализирана мечта за салса банда, бразилският проект „Амазония“ също, както и „Пендара етно проджект“ с Нина Николина, който съчетава денс музика и фолклор. Имам, естествено, и нови планове.

– Имаше период, в който свирехте в много групи едновременно. Как издържахте на това натоварване?

– Тогава много хора се майтапеха с мен, че съм перкусионистът на републиката. Свирех едновременно в „Ку-ку бенд“, „Акага“, „Каналето“, с Дони и Момчил, „Медикус“, в бандата на Нона Йотова, по същото време участвах в концертите и на Лили Иванова. Работех със Стоян Захариев, група „Форте“, фюжън групата Джаз Брейкърс. Имаше период, в който всеки ден бях на път, с по две или три участия на ден. Доста изтощително беше. И сега си мисля, че ако тогава бях посягал към алкохол и наркотици, нямаше да мога да се справя. Благодарение на спорта и на професионалната дисциплина и днес мога да издържа на по-големи натоварвания.

– Това коренно се различава от живота на големи звезди, които ползват различни субстанции, за да издържат на напрежението…

– Така е, но моята идея е максимално дълго време да се съхраня. А и както съм чувал, наркотиците и алкохолът ти дават бустер за два-три дни, максимум седмица, но след това си взимат своето.

– Какво ви даде периодът, в който работихте с Лили Иванова и какво научихте от нея?

– Научих, че има артисти, които не обичат да си прекалено директен с тях. Лили не обича да говориш прямо с нея. Така че най-важното, което разбрах, е да си по-внимателен в това, което искаш да кажеш. Когато си звезда много често смяташ, че си безгрешен и решенията, които взимаш, са единствено правилните. Ако някой от музикантите ти обаче иска да ти каже, че бъркаш, трябва да го направи с правилно подбрани думи и много деликатно.

– Затова ли се разделихте, защото казвахте нещата директно?

– Работил съм два пъти с нея. При първия заминах за Нидерландия и логично беше да се разделя с всички групи. Но втория път бе, защото бях директен с нея относно нещата, които не са редни и коректни. Но пак казвам – начинът, по който изричаш някакви думи, трябва да е внимателен спрямо хората и техния характер. Друг е въпросът, че според мен не само Лили, а всички значими хора винаги имат около себе си временно обкръжение, което с интриги се бори да запази влиянието си върху звездата и е готов на всякакви манипулации за това.

– Да поговорим за политика. Какъв е урокът ви от участието ви в нея?

– Още с влизането ми в политиката разбрах, че трябва да внимаваш какво с кого споделяш. Когато имаш енергия и желание да промениш нещата, не малко хора го смятат за наивност. Убеден съм, че съществува възможност да подобряваш средата, но това изисква много голяма отдаденост, енергия, хитрост и висша форма на дипломация.

– Кално и мръсно занимание ли е политиката?

– Може да се кажа – да. В политиката често нещата трябва да се случват, независимо от цената. Липсва и морал. В същото време политиката преследва цели, които трябва да бъдат изпълнени. Някои от тях са видими за обществото, но други – не са. Понякога се гонят международни цели, които рефлектират на вътрешно-политическия живот и често у хората остават много въпросителни.

– Бяхте в парламента пет месеца, постоянно обикаляхте страната, за да се срещата с хората, но като че ли останахте неразбран?

– Времената бяха такива. Влезнах в парламента, подкрепяйки ГЕРБ, а тогава имаше крайно негативна нагласа на част от обществото спрямо партията. И точно тази част от обществото въобще не се вълнуваше кой какво прави и как го прави, независимо от резултата и намеренията. Същите тези хора, за разлика от други, са по-шумни, по-гръмогласни и бяха стимулирани да излязат на площада. Но се видя какъв процент от обществото е тази част, тъй като и към момента държавата е силно разделена, управлението е фрагментирано, а ГЕРБ продължава да е водеща партия като процентна подкрепа. Това не означава, че нямам критики за изминалите години управление. Напротив. И преди, и сега, имам много забележки по направени грешки и неправилна комуникация и политики. Но не желая да навлизам в тази тема прекалено в момента. Само искам да кажа, че всичко положително и добро, което успях да свърша, се оценява от тези, които са успели да го видят и да усетят направеното за тях. И във времето ще бъде оценено. А и последната година, в която съм извън политиката, се вижда много ясно по делата каквото всъщност се прави. На приказка всички сме номер 1, но когато опрем до действията, нещата са съвсем различни.

– А обиден ли бяхте на гилдията, която реагира негативно на предложението на ГЕРБ да станете министър на културата?

– Не съм бил обиден. Познавам гилдията, в която живея и работя и по никакъв начин не съм изненадан от реакциите й. Същата тази гилдия може да те издигне и да те събори, в зависимост от временните си интереси и моментните емоции и състояния. Влизайки в политиката, знаех какво ще последва. Гилдията на културата е много разделена. Винаги сме недоволни и който и да е министър, едни ще го критикуват, а други ще го хвалят. Аз съм получавал достатъчно подкрепа от хора, които обаче никога не посмяха да я изкажат публично. Това само по себе си говори достатъчно.

– Какво мислите за „Просто Наско“?

– Дадох му публична подкрепа от профила си във Фейсбук още, когато зае поста министър на културата, въпреки негативните реакции на колеги. По презумпция смятам, че на един млад човек, а и не само млад, трябва да се дава възможност и шанс да се докаже. И чак след това да правим коментари и да разсъждаваме. На всички ни стана ясно, че той няма никаква представа в каква среда попада и трябваше да има време да се ориентира. От днешна гледна точка мога да кажа, че не работи толкова целенасочено и интензивно върху моментните проблеми. Все още се надявам в идните няколко месеца да направи някакъв положителен обрат.

– Къде трябва да отиде евентуално увеличение на парите за култура?

– Увеличението трябва да бъде разпределено навсякъде, където има спешна нужда от средства. Надига се недоволство за заплатите от няколко месеца и то от няколко места – театри, музикално сценични, музеи, галерии, библиотеки, читалища…Във всеки ресор на културата трябва да има промени. Някои са финансови, но други са законодателни и въпрос на решения на министерството и е нужно да се случат спешно.

– „За“ или „против“ квотите за българска музика сте?

– Със съжаление и горчивина ще кажа, че като себеуважаваща се нация въобще не би трябвало да водим този дебат, а радиостанции и телевизии сами да пускат разнообразна българска музика и да дават изява на различните стилове. За съжаление голяма част от новите български песни не стигат до ефир или се чуват по една или две радиостанции. Но в същото време осъзнавам, че в днешната бизнес среда няма как да стане реалност искането за този висок процент българска музика с налагане чрез закон.

Аз лично не бих се оплаквал, защото когато направиш нова песен и отидеш да я представиш в радиостанциите, ти обръщат внимание. Ако е успешна, ще се завърти, ако не е – няма. И не мога да се сърдя на радиата, които имат чужди собственици. Те държат да се върти 80 процента музика от чуждестранния каталог, за да може парите да се върнат там, където са инвестирани. Това е нормална бизнес логика.

Но в същото време ние трябва да работим на максимум. И ако аз не правя достатъчно добри проекти, с които да се изхранвам, не мога да виня другите. На първо място търся вината в себе си, в своята активност, талант и възможности.

-А как ще коментирате средния пръст, показан в пленарната зала от Ицо Хазарта?

– Убеден съм, че е действал прибързано с жеста и дори ми се стори че в медиите сам го анализира по този начин. Той е много успешен артист и като депутат от управляващата коалиция явно е бил изкушен да направи нещо, което да предизвика ефекта „Уау“ или „Бау“. Във времето обаче все повече ще осъзнава, че не би трябвало това да е примерът, който дава на младите, на децата, на почитателите си и тези, подкрепили го да бъде в парламента. Много добре си спомням колко силно се крещеше преди година как рейтингът на Народното събрание е сринат и нивото е ниско… Но забелязвам тези, които най-силно крещяха тогава от площада и в момента са в парламента, че демонстрират много по-ниско ниво на възпитание и на култура, отколкото е било преди. Защо? Нали идеята е да издигнат институцията Народно събрание на следващо ниво? Това ли е културата, която трябва да показваме.

Слушам музиката на Ицо Хазарта и му се кефя, но когато си в парламента като депутат, би трябвало и работата ти да бъде насочена в полза на обществото и държанието ти да съответства на тази институция, за да й повишиш рейтинга. Аз имах и имам надежда той специално да бъде в помощ на сектора и да съблюдава и съдейства да се случват добре политиките в културата.

-Готов ли сте да се върнете в политиката и да станете депутат отново?

– Ако имам възможност да съм полезен за обществото и за гилдията на културата, със сигурност бих го направил. За мен политиката не е нито прочетена книга, нито затворена страница. Но трябва да си достатъчно търпелив, да не си агресивен, да си комуникативен и да изчакваш подходящото време, за да можеш да свършиш онова, което искаш да е в полза на обществото. Единственият смисъл да съм политиката е да подобря средата на колегите си от сектора и да помагам с присъствието си там като цяло на гражданите. Ако не виждам възможност да го правя, просто се оттеглям, както направих на последните два избора.

– Известно е, че сте екстремен тип човек. Но какво е най-екстремното нещо, което сте правили?

– Най-екстремно и опасно беше, когато влязох преди няколко години в голяма буря през октомври в морето със сърф. И то още начинаещ. Имаше си и последици – счупих рамо и едва не се удавих в големите вълни. Бедствах два часа в залива на къмпинг „Градина“. Рискови бяха и обиколките през снегове и ледове в Гренландия, както и пътешествието ми с мотор из джунглите на Индонезия, където ме подгониха местни и дори не знам как се отървах тогава. Някой път Господ ни пази! Това е хубавото на младостта, че ти дава сили и те окрилява да правиш неща, които по принцип в по-късна възраст не би предприел.

– Турбуленциите в личния живот как ви се отразяват?

– Опитвам се да гледам философски на тях.

– Раздялата с майката на детето ви Диана тежък период ли беше за вас?

– Да. Тежък. Дълго време продължи вътрешната ми борба това да не се случи и да забавя този процес. Но вече е факт и се опитваме да сме максимално добри родители и Карина да се развива добре.

– Кой взе решението за раздялата?

– По-скоро е взаимно решение. В един момент стана ясно, че това е логичният изход, но не бих навлизал в повече подробности.

– Дъщеря ви Карина стана на 10 години на 1 юни. На рождения й ден бяхте заедно с майка й. Това показва, че в името на детето сте готови да правите компромиси.

– Ние си говорим почти всекидневно. Редуваме се в училището на Карина, за да я взимаме, излизаме тримата заедно и караме колело. Комуникацията ни не е прекъсната и е важно за всяко едно дете с разделени родители да продължава да усеща любовта на двамата. Искам да запазя тази възможност и в бъдеще.

– Карина музикална ли е, ще тръгне ли по вашите стъпки?

– Има музикален талант. Бяхме я записали на пиано и пеене. Развиваше се добре, но училищните занимания и уроците по английски взеха превес. Музиката остана на заден план. Тъй като много обича животни, сега иска да има ферма. Това е страстта й в момента. Аз на нейните години вече бях в група „Пим-пам“, ходех на турнета, концерти и бях изцяло погълнат от музиката…С майка й постоянно я наблюдаваме и търсим импулса, който ще запали бъдещата й професия.

– Има ли жена сега до вас?

– Да, имам сериозни отношения с жена, с която споделяме много еднакви интереси и виждания за живота. Обичаме да пътуваме, можем да разговаряме на абсолютно всякакви теми. Чувстваме се прекрасно и почти всички мои страсти с природата са и нейни предпочитания. Така че връзката ни се развива много добре.

– Какво ви предстои това лято?

– Лятото започна отлично, тъй като музикалният живот се активизира. Продължаваме с концертите „Джаз и традиции“ с Нина Николина, записахме концертен албум, правим и студийни записи. С „Амазония“ имаме няколко събития по морето, като включихме в тях и диджей Вазкес, а с него проекта стана супер танцувален и енергичен. С Филип Аврамов, с който правим спектакъла „Бог Рок“, записваме шест песни в студио. Амбицията ни е догодина да издадем изцяло авторски албум. С кубинката Ирения Васкес пък създадохме латино формат за лайф изпълнения. Работя по доста проекти и малко ми е трудно да разделям времето за професионални ангажименти с това за удоволствията. Планините, моторите, сърфа и каяците много ме изкушават. Затова и работя по-бавно.

– А кога ще покорите Еверест?

– Ох, целите ме точно в ахилеса! Чета много книги за хималайлски експедиции и се опитвам да стоя настрана от тази мисъл. Но е много изкушаващо. По-скоро това, което правя е, като се зачета и идеята за покоряване на хималайски върхове отново се появи, отивам на бърз планински трип някъде наблизо, за да се задоволи този гъдел и да престана да мисля за това. Поне за няколко дни.

 

Последни новини