Реална ли е опасността електричеството в Европа да прекъсва през зимата, колко е важна за България откритата преди броени дни междусистемната газова връзка с Гърция, тенденция ли е намалението на цената на газа или е моментно обръщане на тренда, коментира Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт. Той е бакалавър по международна икономика и бизнес от Амстердамския университет и магистър по енергетика от Софийския университет.
– Г-н Стайков, европейският комисар по управление на кризи Янез Ленарчич заяви пред немска медия, че тази зима ЕС може да се сблъска с прекъсвания на тока и Брюксел вече се готви за най-лошите сценарии. До какви мащаби може да достигне енергийната криза в Европа, включително и у нас?
– За България този въпрос не стои на дневен ред, защото тук производството на електрическа енергия от природен газ е пренебрежително малко, само около 5 процента. Но у нас топлофикационните дружества, които са на газ, може да имат затруднения.
В голяма част от Европа значителна част от електроцентралите разчитат на синьо гориво. Ако не са осигурени необходимите доставки може да има проблеми с производството на ток и да се стигне до прекъсвания на захранването. Именно затова беше прието препоръчително намаление на потреблението на газ с 15%, на ток – от 10 на сто и задължителна редукция с 5 процента по време на пиковите часове.
-Заради атомната централа България е голям производител и износител на електричество. Но има ли опасност, ако всички минат на ток в един момент да се получи срив на самата преносна мрежа?
-Не мисля, че има такъв проблем. Но преди въобще да говорим за мрежата, трябва да минем през сградните инсталации, защото не всички са проектирани така че да поемат подобно увеличено потребление.
-Кой у нас ще пострада най-сериозно от евентуален дефицит на синьо гориво?
-Сериозен проблем ще има бизнесът. Големи ще са трудностите и за топлофикационните дружества, те разчитат както на самата суровина, но и тя да бъде на приемлива цена, от която зависят регулираните им цени. Добрата новина е, че от юли насам получаваме пълното количество от Азербайджан, а от началото на октомврви то е и на по-ниска цена. Така обаче се осигурява около една трета от потреблението, предстои да видим какво се случва с останалата част. Видяхме, че от предложените 7 танкера беше приет само един за октомври. Тепърва започват нови търгове за ноември и декември, и съответно за следващата година.
-Цената на природния газ на европейските борси пада от известно време. Става дума за тенденция или е нещо инцидентно?
-Това е тенденция от четири седмици насам и се дължи на няколко основни фактора. Норвегия увеличава подаваните количества и са стабилни доставките на втечнен природен газ, който идва основно от Щатите. Освен това предсрочното се запълват газовите хранилища, вече са над 80%. Всичко това внася успокоение. Имат значение също предложените мерки за таван на цените на електроенергията на борсите, компесаторните механизми за потребителите. Но нито една от тези мерки не засяга основния проблем, а той е голямата въпросителна дали потреблението през зимата ще бъде гарантирано от доставки на природен газ. И тази тенденция за понижение на цената не е изключено да се обърне през студения период. При една по-мека зима натискът върху пазарите ще е по-нисък и съответно цените могат да продължат да намаляват. При по-голям студ обаче нещата ще изглеждат коренно различни. Ако пък зимата е по-малко ветровита, това означава и допълнителен натиск за повече производство на електроенергия от природен газ в страни, които разчитат на вятъра, както например е в Германия. Затова не мисля, че трябва да се успокояваме. Освен това все още нямаме мерки, които да насърчават намалено потребление на природен газ.
-Какви могат да са тези мерки?
-15% е препоръчителното намаление, наистина някои го направиха, но други – не. Миналата година наблюдавахме, че енергийният сектор понижи потреблението, защото цената беше много висока. Сега не виждаме подобно нещо, което противоречи на всякаква логика, защото цените са значително по-високи, а има и голям проблем с доставките. Тази година европейската индустрия свива потреблението на газ и го заменя с алтернативни източници. Но ще се върна на въпроса дали може да се стигне до прекъсване на електричеството? Да, може, защото цените са високи, доставките не са сигурни, а енергийният сектор не проявява никаква гъвкавост. И го прави, защото се търси електроенергия и там успяват да си покриват разходите за скъпия газ.
-Защо е толкова важна междусистемната газова връзка с Гърция, за откриването на която в България пристигна дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен?
-Това е точката за доставка по дългосрочния договор с Азербейджан, по който идва газа на по-ниска цена. Увеличава се капацитетът и може да бъде транспортиран природен газ от Гърция към България, а после към Румъния, Сърбия и Централна Европа. Нарастват възможностите България да се захранва по алтернативни трасета. А планираният да стане готов в края на 2023 г. регазификационен терминал в Александруполис ще има лесен достъп именно през тази връзка. Интерконекторът с Гърция е много важен, защото дава допълнителен капацитет и още възможност за доставки по този маршрут. Вече се говори за увеличаване на количествата от Азербайджан през следващите 2025 – 2027 година. Сърбия вече е започнала преговори за подобни доставки, които могат да дойдат по този маршрут.
-Приключен ли е вече разговорът с „Газпром“?
-Самият „Газпром“ го приключи. Нямаме някакви нереалистични очаквания, не търсим някакви преференциални отношения, просто искаме руската страна да си изпълни ангажиментите по договора. Тя не го прави. Затова не разбирам всички призиви да се търси компромис и изобщо някакви преговори. След изявлението служебния ни енергиен министър Росен Христов, че има политическо решение „Газпром“ да не работи с нас, честно казано, аз не виждам какво може да се направи повече в тази посока. В момента доставките от Русия за Европа са пренебрежително ниски и нищо чудно съвсем да прекъснат до края на годината.
-Има ли в света свободни количества втечнен газ?
-Все още има. Но големият проблем тази година не е индустрията, както предишната, а енергийният сектор и ако зимата е малко по-сурова, ситуацията бързо може да се промени. Не бива да се изключват и технически проблеми – през 2021 г. беше много студено, а в САЩ дори замръзна газ в тръбопроводите. Подобни ситуация ще влошат обстановката и цените ще се увеличат – никой не може да каже с колко: дали с 5 % или с 50%.