Камен Воденичаров познава коридорите и студиата на БНТ от малък, тъй като баща му, който работи на „Сан Стефано“, често го води там. Години по-късно той става звезда на екрана, участвайки в „Ку-ку“. Заедно с колегите си актьори пълнят стадиони, радват се на всенародна любов, но идва време разделно.
През 1998 машината се счупва и парчетата от нея се разлетяват на различни страни. Едни създават „Хъшове“, други – „Каналето“. След години на раздяла обаче Камен и Слави си прощават и сега работят заедно в телевизия 7/8. Преди това се събират и в първия сезон на „Сървайвър“, в който Воденичаров е водещ, а Трифонов – продуцент.
Доскоро името на Камен Воденичаров се спрягаше и за генерален директор на БНТ, но актьорът предпочете да не се кандидатира. Защо даде заден ход и изплашил ли се е от конкурентите, ще разберете от интервюто.
-Как се чувствате в телевизия 7/8 или както я нарича Краси Радков – бутиковата телевизия?
– Ха-ха. Чувствам се много добре, защото работя с хора, които обичам, и правя това, което ми е на сърце. Чувствам се много свободен.
– Водите „Вечерта на „Ку-ку бенд“, но сядате и на стола на водещия във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“. Мултифункционален ли сте?
– Мултифункционален – да. (Смее се.) Както се казва – запълваме дупки всякакви. В някои издания на вечерното шоу играя и различни персонажи, което ме радва, защото се изявявам и като актьор.
– Не ви ли липсва многомилионната аудитория, която ви гледаше в „Ку-ку“ и „Каналето“?
– Не ми липсва чак толкова много. Разбира се, по-добре е да имаш по-голяма аудитория, но със съвременните технологии и с посоката, в която се развиват медиите през последните години, има най-различни пътища да стигнеш до много хора. Чрез социалните медии едно предаване достига до зрителите така, както навремето стигаше чрез екрана на БНТ например.
– Как работите със Слави?
– С него имаме ясна и точна комуникация, изградена през годините и се разбираме добре.
– Викал ли ви е да ви се кара при рибите?
– В този период, в който са се събирали при аквариума в неговия офис в Би Ти Ви, аз не съм участвал. Ние имахме едно десетилетие, в което всеки един от нас правеше това, което искаше. Той в „Шоуто на Слави“, аз – в телевизия ММ. Започнахме да работим отново заедно покрай първото издание на „Сървайвър“. Тогава стопихме ледовете и нещата започнаха така, все едно сме се разделили вчера.
– Това може да го направи само човек, който е способен да прости…
– Това е взаимен процес при хора, които вярват в добрите неща. Самият Слави също е такъв човек, независимо че изглежда доста сърдит, намръщен и груб на моменти.
– Зрителите добре помнят първото ви гостуване в „Шоуто на Слави“ и това изпушване на лулата на мира в тв ефира. Голямо ли беше вълнението ви тогава?
– Много се вълнувах и притеснявах. Но си мисля, че приятелствата не бива да се губят. Понякога ги губим с лека ръка, фокусирани върху собствената си философия. А като мине време виждаме, че заедно с мръсната вода може да сме изхвърлили и онова, което ни дава радост, хармония и ни вдъхновява. Всички минаваме през различни състояние и полюси на настроенията и заедно с бесовете си смачкваме и хубавото, което ни се случва. По-лежерно трябва да гледаме на живота, защото е много кратък.
– Когато има скандали или раздели, хората често цитират една мъдрост – „Каквото и да ти говорят, знай, че става въпрос за пари.“ Вас парите ли ви разделиха?
– Да, става въпрос за пари, но има и една друга мъдрост, че парите нямат никакво значение. Ако си обладан от алчност или стремеж за постигане на материални благини, може да се окажеш като една много скъпа, но пробита тенджера.
– Парите поквариха ли ви?
– Ние преминахме през нашите си кризи. Но трябва да кажем, че от друга страна, парите дават възможност да бъдеш до някаква степен независим, да се опитваш да експериментираш, без да се обясняваш на различни комисии или на хора, които не мислят като теб. Можеш повече да рискуваш, да се развихриш и да постигнеш неща, които стават само тогава, когато са по-високо бюджетни. Освен това, изкарвайки повече средства, имаш възможност да подкрепяш повече хора. И най-ценният урок е, че парите са важни, но не на всяка цена.
– Разкажете ми за деня на прошката ви със Слави. Какво се случи тогава?
– То не е един ден, а процес на изчиствания на наслагвания, които са били негативни или са ти изяждали душата. Спомням си, че бях в САЩ и то доста дълго време. Просто реших един ден да му звънна на Слави да си поговорим. Чухме се. Той се държа много приятелски и добронамерено. После, като се върнах, започнахме да се виждаме. След това той се обади да ми предложи да водя „Сървайвър“ и да заминем в Доминиканската република. Точно когато звънна, бях в Барселона, до паметника на Христофор Колумб. Само вдигнах поглед нагоре, видях красивата статуя на откривателя на Америка и на секундата казах „Да“. Това са едни такива знаци на съдбата, които са много важни, стига човек да може да ги разчете.
– Какви спомени пазите от „Сървайвър“?
Пребиваването ни в това малко селце на Доминиканската република три месеца беше нещо феноменално, превратна точка в кариерите ни на всички. Преди да замина, бях продал моите дялове в телевизия ММ, движех се като свободен електрон. Исках да си взема почивка, но „Сървайвър“ директно ме включи в електричеството и отново ме разтресе и в същото време зарадва и вдъхнови. Съвсем наскоро научих, че е имало много предложения за водещ. Коментирани са доста имена и човекът, който е казал финалната си дума аз да бъда на тази позиция е Слави.
-До кой паметник бяхте, когато Слави ви покани да станете част от телевизия 7/8?
– Ние и преди време сме имали разговори да си направим собствена телевизия. Тази идея не е нова. Когато говорихме за телевизия 7/8 се видяхме в сградата на Би Ти Ви. Тогава той ми обясни, че е дошло времето да направим това, което искаме. Първоначалните планове бяха много големи, но за съжаление действителността се оказа доста по-трудна. А и една част от моите колеги се отдадоха на политическия проект, което им отне от енергията да стане 7/8 такава, каквото беше в предварителния замисъл. Но аз вярвам, че един ден би могло да са случи и да стане такава, каквато искаме.
– Вие не се ли изкушихте да станете депутат от „Има такъв народ“?
– Още в първия ни разговор казах, че в телевизионния проект ще ги подкрепя, но в политическия – няма да се включа. Като цяло конструкцията на българския политически живот след 1989 година остана по-близко до онази партийно-номенклатурно-ченгеджийска структура и система, която си има свой собствен интерес. Не е толкова чиста и с намерение да се представят отделни групи от хора. Представителност продължаваха да имат олигархичните кръгове, както е до голяма степен и до сега. Не съм сигурен дали ще се включа в политически проект, ако не съм убеден, че той е структуриран на базата на стремежите и желанията на огромна част от хората, а не е под диктата на някакви ужасяващи структури, останали от злокобното минало на управлението на нашата страна.
– Да обсъдим и тема, която всички коментират – конкурса за генерален директор на БНТ. Защо отказахте да се кандидатирате?
– Отказах се по няколко причини. Нали знаете, че когато човек трябва да вземе важно решение, си слага плюсчета и минусчета. При мен минусите бяха повече. Най-важното е, че проблемите в националната телевизия няма как да бъдат решени единствено и само от нейното ръководство. Това може да стане чрез промяна в законите – преструктуриране на онова, което съществува в българския медиен закон. Трябва парламентът, Министерският съвет, Министерство на културата и всички гилдии да са в хармония, а не в дисонанс. Но това, изглежда, е непосилна задача.
– Изборът на генерален директор е политически акт, а не професионален. Ще се съгласите ли с това?
– От гледна точка на закона и това, че генералният директор се избира от Съвета за електронни медии, формално го прави професионален избор.
– Да, но квотите в СЕМ са политически!
– Да, така е. Квотите в СЕМ са политически и досегашният опит показва, че малко или много има политическо влияние при избора на генерален директор на националните медии.
– Да не би да се изплашихте, че някои други от кандидатите имат по-голям шанс да спечелят?
– Напротив. След като отговорих на въпроси на различни медии, се създаде усещане, че все едно аз съм връзкарят и сигурният победител, което изобщо не беше така. Не съм се уплашил от политическа НЕподкрепа или от самия конкурс. По-скоро в моята преценка стана ясно колко ще е трудно да се прави каквото и да било, след като се спечели този конкурс. Ще ви призная, че говорих с много хора, на които вярвам, за да минем заедно през тези доста трънливи пътища, но голяма част от тях ми отказаха. Това беше другият голям минус, защото виждах, че не мога да събера екипът, който искам.
– А как и кога се роди идеята да се кандидатирате за генерален директор на БНТ?
– Преди 10 години много исках да направя това. През 2012-а бях кандидат, но ме отстраниха заради една много стара пловдивска фирма, в която съм имал участие. Така намериха формална причина да не ме допуснат до конкурса. А идеята да се кандидатирам сега дойде от моя приятелски кръг. Те настояха да опитам. Говорих и с колегите ми от 7/8. Слави каза, че това си е мое решение и ако искам, да го направя. Тогава излязоха коментари как не било коректно да се кандидатирам, защото съм бил близък с „Има такъв народ“. Ама аз какъв съм?! От Марс ли падам?! Аз с тези хора от БНТ съм работил и продължавам да работя 30 години. Ние сме зверски мазохисти. Правим от виновниците жертви, а изкарваме жертвите за виновни. Ние като общество сме обладани от това денонощно да се занимаваме с глупостите, а важните неща да ги пропускаме.
– Как във вашите очи изглежда програмата на БНТ?
– БНТ1 е консервативната, сериозна част в каналите на медията. Тя се допълва от БНТ 2, в която са културата, образованието и младостта, от БНТ 3, където е спортът, туризмът и богатствата на България, и БНТ 4 – връзката с нашите сънародници на всичките пет континента, където живеят. За да се случи всичко така, както би трябвало да стане, се изисква двойно или тройно по-голям финансов ресурс. Ако го няма, би могло тези канали да не бъдат четири, а да са два.
– Значи искате да има първи и втори канал?
– Не, това е кризисен вариант. Аз искам програмите да са четири и да бъдат изпълнени с качествено съдържание. В третия и четвъртия да се даде много повече свобода на младите продуценти и режисьори. Сега системата е окупирана от няколко продуцентски къщи, които печелят всички проекти. А нека не забравяме, че нашата кариера започна от обществената медия. Тя даде един час телевизионно време на „Ку-ку“, което събра веселяци и щури глави и ние постепенно успяхме да изградим онова, което ни е било във въобръжението и в мечтите. Частните медии са се отказали от този риск. Те искат да си гарантират някакви глупави рейтинг точки, които вече са абсолютно демоде. Това го разбират и рекламодателите.
И друго нещо важно – обществената телевизия трябва и да е на регионите. За съжаление регионалните центрове на БНТ не работят достатъчно ефективно. Не може да се показва само София, все едно нищо друго не съществува в тази държава. Не може да се концентрираме само в триъгълника на властта. Трябва да се види и какво става на Черно море, на Дунава, какво се случва в югозапада…Това трябва да бъде силно застъпено в програмата, защото телевизията не е софийска, а българска национална. Тя не принадлежи на партии и на някакви паралелни светове, които искат нещо да откраднат.
-Кандидатите за генерален директор са осем, но трима се открояват – Емил Кошлуков, Венелин Петков и Сашо Диков. Какво мислите за тях?
– Познавам ги и тримата, работили сме заедно и не би ми се искало сега, когато съм се отказал от конкурса, да ги коментирам или да им давам съвети. И тримата имат качества, и тримата имат своите стъпки накриво. Не им знам концепциите. Затова нека ги оставим без да ги хейтваме и без да ги мачкаме непрекъснато с някакви огромни очаквания, каквито аз усетих през последния един месец към мен.
Знаете ли на кой виц прилича моята представа за бъдещия генерален директор? Един човек отишъл в ателие, но там имало много крив костюм, който шивачът искал да продаде. Облякъл го мъжът и се оказало, че единият ръкав бил по-къс. Тогава шивачът накарал човека да си вдигне едната ръка нагоре и изравнил ръкавите. Крачолът също бил по-къс и се наложило мъжът да приклекне с единия крак. Излязъл човекът с този костюм и с тази изкривена походка навън и като го видели, хората казали: „О, гледай го този урод, какво хубаво костюмче са му ушили“. Казвам това, защото без промените в закона и нещата, които са наслоени през годините, генералният директор би изглеждал така. Това е в моите представи, разбира се. Надявам се хората, които са се кандидатирали, да намерят сили да не изглеждат по този начин.
-Ако избраният генерален директор ви покани в екипа си, готов ли сте да отидете?
– Не мога да отговоря сега на този въпрос. Трябва да проведа разговори. Иначе най-лесно ми е да кажа това, което чувах през последния месец: „О, много хубаво! Ти действай. Ние с каквото може, ще помагаме!“. Това обаче не е достатъчно.
Аз съм зает с доста работа в момента, тъй като имам недовършени мои неща. Иска ми се да реализирам един проект с колеги – платформа, която да е пресечна точка на рекламодателите, на медиите, и на производителите на качествена телевизионна продукция.
-Кой е бил най-тежкият ви период досега?
– В кариерата е раздялата на екипа ни на различни парчета през 1998 година. Това беше изключителен шок. Тогава трябваше да започнем всичко отначало. Много труден период беше, когато нашите партньори, с които се бяхме разбрали да развиваме телевизия ММ, ни излъгаха и се оказа, че те имат съвсем други планове за напред. Извън професионалния план трудни са ми били разделите с хората, които съм обичал.
– А кое най-сериозното изпитание, пред което ви е изправяла съдбата?
– Може би съм галеник на съдбата, защото не ме е поставяла пред чак толкова сериозни изпитания, в които са изпадали наши близки. Да не чуе дяволът, но се чувствам пощаден. Изключително ужасяващо беше това, което се случи с нашия приятел Милен Цветков.
– Накрая – за какво си мечтаете, за какво се молите и какво искате да ви се случи?
– Моля се за здравето на моите близки и приятели и колкото и хилава е да е нашата демокрация, да не се поддаваме на изперкали хора, които искат да ни върнат в някаква ужасна азиатска империя. Това ще бъде катастрофа.
В личен план ми се иска да отида да поживея и да поработя в чужбина, но е трудно за реализиране. Мечтая си и да продължи да съществува тази любов около мен, която винаги я е имало в моя си малък свят.