Геновева ДИМИТРОВА
„Сянката на Караваджо“, 2022, Италия/Франция, 120 минути, режисьор Микеле Плачидо, сценарий: Сандро Петраля, Микеле Плачидо, Фидел Синьориле; оператор Микеле Д’Атаназио, художници: Тонино Дзера, Марко Баньоли, Франческо Серени; музика Умберто Лерволино, в ролите: Рикардо Скамарчо, Луи Гарел, Изабел Юпер, Микаела Рамацоти, Микеле Плачидо, Виничио Маркиони.
След като бе представен от самия Микеле Плачидо и предизвика фурор на Киномания, „Сянката на Караваджо“ вече е на екран и пълни „Одеон“ и Дома на киното. Не съм предполагала, че скандалният италиански гений (1571–1610) е толкова популярен у нас. Филмът предлага поредна версия за митарствата и смъртта на художника на драматичното осветяване на тъмни фигури, плодовете и феноменалните лица, основоположник на натурализма.
Действието започва през 1609-та, когато Микеланджело Меризи, наричан Караваджо (Рикардо Скамарчо), убива в Рим свой враг. Осъден е на смърт чрез обезглавяване и в търсене на спасение заминава за Неапол при покровителката си маркиза Колона (Изабел Юпер). Има още митарства…
Папа Павел V (Маурицио Донадони) от фамилията Боргезе е дочул за „кощунствения“ метод на радикалния художник да изобразява в библейски сюжети и фигури хора от дъното – проститутки, просяци, крадци… На Караваджо му се носи славата на скандалджия и пройдоха и светият отец възлага на агент от Ватикана (Луи Гарел) да събере сведения за него, за да реши дали да го помилва. И облеченият в черно педант се превръща в сянката на Караваджо. Издирва архиви. Разпитва негови покровители, приятели, любовници. Трупа информация за разгулния живот на необуздания и неустоим Караваджо.
Въпреки че се смята за богохулник, художникът е религиозен от малък, но все пак предпочита да рисува това, което е пред очите му. Той е свободолюбив човек с достойнство. Във Ватикана има двама покровители: възрастният кардинал Дел Монти (Микеле Плачидо) и младият Боргезе, племенник на папата (Джанлука Гоби). Разказът изнервя в неравен флашбек. В затвор Караваджо се среща с Джордано Бруно (Джанфранко Гало) току преди екзекуцията му. Прави секс с разни жени, включително и с маркиза Колона. Но не оставя верния си ученик, помощник и партньор Чеко (Тедуа), когото неуморно рисува. На неистовия му чар са подвластни и Дел Монти, и дори ватиканският агент.
Въпреки великолепните „еретични“ платна на Караваджо, сластната еротика, кръвта и смъртта, филмът е патетичен в повече. И е доста тавтологичен. А финалът е направо противен, макар краят на 38-годишния Караваджо да е все още мистерия. По-добър от 14-ия режисьорски филм на Микеле Плачидо е телевизионният „Караваджо“ (2007, 2 части, RAI) на сценаристите Андреа Пургатори и Джим Карингтън и режисьора Анджело Лонгони. Бурната история на художника е разказана обстойно (от детството в Караваджо, през Милано, Рим и скиталчества), но пък е заснета умопомрачително от Виторио Стораро. Изумително красив филм, адекватен на живописта на гения Караваджо. И все пак най-въздействащ си остава фикционалният „Караваджо“ (1986) на Дерек Джарман.
