Във връзка с културната спогодба между Румъния и България през юли 1948 г. Съюзът на художниците у нас изпраща Елиезер Алшех, Здравко Александров, Деню Чоканов, Владимир Кавалджиев, Димитър Драганов, Стою Тодоров и Васил Бараков в северната ни съседка на творческа командировка.
В следващите два месеца те посещават различни градове със задачата чрез своите умения и таланти да отразят бита, трудовия подем и новото строителство в Румъния. След завръщането си трябва да подредят изложба, която по различни причини е осуетена и открита едва на следващата година. Показаното в нея е подложено на ожесточена критика. Големият идеолог на социалистическия реализъм у нас в тези години Любен Белмустаков я заклеймява: „Изложбата издава близост с формализма и със своите формални особености понижава изобразителната сила на образа, него- вата правдивост, неговата достъпност, води до извращаване на образа. И в резултат на всичко това противопоставяне на съвременния прогресивен идеал за прекрасното: разкриване, тълкуване [на] красотата на реалната действителност, красотата, величавостта на човешкия живот, на човешките действия. В заключение смятам, че настоящата изложба издава силни влияния на формализма и със своите идейни, и със своите формални страни“.
Повечето от авторите, включени в експозицията, са определени за формалисти и в следващите години това ще нанесе трайни поражения върху мащаба на творчеството им. Сред тях безспорно е и Владимир Кавалджиев – име, колкото познато на професионалната общност, толкова и в много отношения все още неразпознаваемо сред публиките. Тъкмо затова през последните години покойната доцент Ружа Маринска посвети голяма част от времето си в неговото обследване. За съжаление, тя не успя да реализира намерението си, но за щастие изкуствоведката д-р Анжела Данева, една от най-ярките й ученички, довърши делото. Изложбата „Румъния в творчеството на Владимир Кавалджиев“ е вече факт. Тя посрещна своята публика в една залите на СБХ на „Шипка“ 6 в София и няма да е крайно, ако кажем, че го направи по деликатен, интелигентен и премерен начин, не особено характерен за нашата художествена сцена. Изложба, която дава възможност да се докоснем до респектиращия поглед на Владимир Кавалджиев към Румъния от 1948 г.
„Повече от 70 години след създаването на работите, имаме възможност да ги разгледаме и почувстваме непосредствените вълнения на художника, предизвикани от новата среда, природа и хора. И още нещо. Много от работите са датирани и е обозначено мястото, където са изпълнени. Не знаем дали някои от тези пейзажи не са били разработени в по-голям формат и представени следващата година на изложбата. За съжаление, освен злощастното й и скандално заклеймяване във формализъм не разполагаме с никакви сведения за нея. Не съществуват нито каталог, нито дори опис. Творбите не са репродуцирани и в пресата, където са критикувани. По всичко личи, че Кавалджиев, както и неговите колеги, върху които изневиделица се стоварват обвиненията във формализъм, не само не са готови за подобна атака, но и все още недостатъчно разбират, че става дума за генерална линия, която ще определя културата в близкото десетилетие“, пише кураторката на изложбата Анжела Данева.
Владимир Кавалджиев е роден през 1908 г., а израстването му като художник преминава през класа по живопис на проф. Цено Тодоров в Националната художествена академия в София. През 1940 г. той се представя пред столичната публика с първата си самостоятелна изложба. Колегите, критиката и ценителите отбелязват неговото майсторство и индивидуален стил. Пет години по-късно урежда втората си самостоятелна изложба и е удостоен с награда от Камарата на народната култура. Към този момент той вече е почувствал и намерил своя път в живописта. След размразяването на ситуацията в страна след 1956 г. отново се включва в художествения живот. Картината му „Пред буря”, с която участва в общата българска художествена изложба в Дрезден (1957), е откупена за Дрезденската галерия. Следват три самостоятелни изложби – графика (1960), живопис (1963), маслени пастели (1964). През 1970 г. в родния му град Велико Търново е уредена негова юбилейна експозиция, а в Берлин и Будапеща – самостоятелни изложби (живопис). Днес негови картини се съхраняват в колекциите на Националната галерия, Софийската градска галерия, в обществени институти и в частни сбирки в България, Италия, Германия, САЩ и Русия. Най-значителните от творби му са представени в самостоятелен албум през 1965 г. Художникът умира на 2 декември 1988 г., за да остави след себе си своето художествено наследство, вълнуващ фрагмент от което стана и изложбата „Румъния в творчеството на Владимир Кавалджиев“.
