Интервю на Борис КРУМОВ
За втори път след 2018 сте футболист на годината. Кое от двете отличия е по-ценно?
И двете са ми ценни. Но може би все пак това за 2021 г., защото годината беше много по-успешна.
Кога конкуренцията беше по-силна?
Всяка година е трудно. Но конкуренцията ме мотивира. Ако я няма, човек се отпуска. Обичам да има с кого да се съревновавам.
Какво се случи, когато бяхте на 15 години и 6 месеца?
Това е много щастлив момент в моя живот. Тогава направих дебют за мъжкия отбор на „Литекс“. Христо Стоичков ме взе да тренирам с мъжете и ме пусна да играя срещу „Кариана“ в последните 20 минути. Дадох всичко от себе си и мисля, че се справих добре.
Какво е Христо Стоичков за вас?
Много, много важен човек. Той има много голямо сърце, не му пука от нищо. Взе едно хлапе на 15 години, хвърли го при мъжете и каза: „Ти можеш да станеш голям футболист, но всичко зависи от теб. Аз ти давам само пътя“.
Били сте обаче хлапе с характер.
Абсолютно! Ако нямаш характер, ще те изядат. Трябва да вярваш в себе си. Силният характер е задължителен, за да постигнеш целите си.
Вече сбъднахте ли детската си мечта?
Гледам много нависоко. Надявам се съвсем скоро да постигна една – да играя в Шампионската лига.
Къде е мястото на брат ви Димитър в кариерата?
Много важен човек е! Той ми помага и досега. Но особено когато бях малък, ми беше като майка, защото живеехме отделно от родителите си в общежитие в Ловеч. Гледаше да ме държи в правия път, следеше ме изкъсо. Той е моят житейски ментор.
Променихте ли се през последната година?
Успях да играя по-освободено. Да се наслаждавам, да не се затормозявам, ако направя по-слаб мач. Вече съм по-спокоен на терена и това ми даде шанс да стана по-добър.
Опит ли беше престоят в „Каляри“ и можем ли да го наречем грешка?
Ами не знам дали е било грешка. За мен единствената грешка беше, че ме продадоха в клуб, в който отборът не играеше с флангови играчи. За мен беше малък шок, защото трябваше да променя позицията си от крило на централен нападател и да започна да мисля и да се движа като централен нападател. Беше ми доста тежко. Но не мисля, че беше грешка! Не обичам да се връщам назад и да се затормозявам. Явно така е трябвало да стане. Можеше наистина да се развие по друг начин моята кариера, но всяко зло за добро.
От началото на годината имате нов треньор. Докъде може да стигнете под ръководството на Анте Шимунджа?
„Лудогорец“ винаги е имал амбиции и това е да бъдем номер едно. Нашите цели са да станем шампиони, да спечелим Купата на България и дай боже, да влезем в Шампионската лига. „Лудогорец“ винаги се цели високо.
Българският фен ще започне ли да приема като нормално преминаването на някой от своите любимци в противниковия отбор?
Според мен никога. Те гледат единствено от фенска гледна точка. Не се опитват да се поставят на мястото на играча. Казвал съм и преди – ЦСКА не ме потърси, когато останах без отбор. Цяла България знаеше, че имам проблеми, преговарях с други клубове. ЦСКА можеше да си ме вземе обратно под наем, както направи „Лудогорец“. Но те не ме потърсиха и в крайна сметка аз излязох виновен, че съм бил предател. А защо? Някой от ЦСКА потърси ли ме, за да откажа и чак тогава да отида в „Лудогорец“? Не! Факт, нали? Феновете трябва да гледат и от човешка гледна точка. Трябва да уважаваме труда на спортистите и техния избор къде да продължат да се развиват. Но винаги, когато си успешен, ще има хора, които ти завиждат.
Какво успя да промени в рамките на една година треньорът на националите Ясен Петров?
Има настроение в отбора, мисля, че градим един много добър колектив. Но трябва и време. Има много млади момчета, които също излизат да играят навън с амбицията да се докажат. Ясен Петров даде много свобода и се опитва да говори винаги с играчите по начин, по който да ги накара да покажат най-доброто от себе си на терена за него и за отбора. Мотивира те така, че да си кажеш: аз ще изляза и ще играя за герба и за треньора. Този спокоен и много уверен човек те надъхва, като ти каже: „Аз съм зад теб“.
А наложи ли Ясен Петров таратора като основно ястие в кухнята на националния отбор? Знам, че това ядене е голямата му слабост.
Ха-ха, о, да! Всички ядем таратор. Но аз съм много радостен, че работя с този щаб. Коцето, Сашо, Шейтанов – това са хора като Ясен. Хубавото е, че всички са с едно мислене. Работят като добър екип, като добре смазана машина и ще се радвам да сме дълго време заедно. Наистина не е приятно, че не сме се класирали на голямо първенство толкова години, но повярвайте, че и ние го искаме и полагаме всички усилия това да се случи.
Суетен ли сте?
Когато бях на 20–21 години, станах много популярен и това ме правеше щастлив. Сега май съм може би най-мразеният футболист в България. Знаете, че феновете на двата гранда „Левски“ и ЦСКА са навсякъде в България. Те не ме харесват, не ме обичат, но пък това ме прави по-силен и изгражда характера ми. Вече наистина не смятам, че е важно да си известен. Носи много негативи.
Ако се каже майстор на дърворезбата, за кого се сещате?
Е… разбира се за моя дядо!
Загубата му ли беше най-трудният момент в живота ви?
Много тежък. Той се радваше много на моите успехи.
Плачете ли понякога?
Рядко го правя. Не че не се е случвало. На 31 декември миналата година загубих много близък приятел и доста тежко го преживяхме с брат ми и всички, които го познавахме. В такива моменти няма как да си сдържиш чувствата.
Страхувате ли се от нещо?
Да. Страхувам се от тесни пространства. Страдам от клаустрофобия.
Коя книга е оставила дълбоки следи у вас?
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Тя е за спортисти и всякакви неща от живота, които те мотивират и те карат, когато четеш, да се вдъхновяваш. Има невероятни истории за хора без ръце и крака, които постигат всичко само с волята си.
Четете ли вестници?
Да, интересувам се какво се случва у нас и по света, не само в спорта. „Филтър“ ще чета, защото знам, че там мога да намеря интересни неща за хора, постигнали много в професията си, и да прочета редове, които казват истината. Пожелавам успех на целия екип на вестника, да накарате хората да си го купуват и да имате много голям тираж!
