3.8 C
София
вторник, 11 февруари 2025 г.

Ключът за правителство е в ръцете на ДБ

Автор: Явор ДАЧКОВ

В този коментар ще продължа с хипотезите за съставяне на правителство в рамките на този парламент. Вероятността за него не е голяма, но си струва да се разгледат различните опции, за да се разбере кой ще носи най-голяма отговорност, ако това не стане. В момента надлъгването на партиите тече именно в тази посока и се прави с цел всеки от играчите да излезе от ситуацията с най-малко негативи. Очевидно е, че повечето от българските граждани не искат нови избори, не ги искат и повечето политически сили, с изключение на „Продължаваме промяната“.

От нощта на последните избори Кирил и Асен поеха твърда линия срещу съставянето на кабинет, обявявайки се за опозиция и прехвърляйки цялата отговорност за това на първата политическа сила – ГЕРБ. Кураж за поведението им даде сравнително високият резултат на ПП, както и слабото представяне на БСП и „Демократична България“. Двете политически сили, в чийто електорат се цели „Промяната“. И тук е ключът към разрешаването на сложната задача според мен. Ако БСП и ДБ разпознаят „Промяната“ като основна заплаха за себе си, вероятността за съставянето на кабинет се увеличава. Ясно е, че правителство без ГЕРБ в рамките на този парламент няма как да бъде избрано. Оттук следва и трудността ДБ и БСП да го подкрепят открито, защото участваха в предишното анти-ГЕРБ управление на Кирил и Асен. Ако влязат в явна коалиция с Борисов, ще изгубят електорат и ще бъдат изправени пред риска от пълно обезличаване, както се случи с много формации преди тях. Проблемът е, че са поставени в менгеме, защото, ако отидат на избори, същата участ ги заплашва, само че от страна на „Промяната“.

Кирил Петков и Асен Василев вече привлякоха немалка част от така наречената градска десница, а от известно време енергично атакуват електорати на Корнелия Нинова. Те директно си присвоиха всички, макар и безразсъдно популистки инициативи на левицата от общото им шестгодишно управление. Ако забелязвате, от известно време Кирил и Асен говорят първо за пенсии, минимална работна заплата, помощи за бизнеса и т.н., а едва след това за корупция и съдебна реформа. Да не казвам, че откакто прокуратурата получи едни записи от НСО за това кой влизаше и излизаше в Министерския съвет, докато Кирил Петков беше премиер, от „Промяната“ не са споменавали името на Иван Гешев. Като се има предвид медийната активност на Кирил и Асен и фактът, че са в далеч по-добра кондиция от БСП, може да се предположи, че действията им ще имат ефект върху левия електорат. Същото важи и за „Демократична България“.

В последните месеци „Промяната“ се утвърди като основен противник на Борисов, дори го арестува незаконно, но за градската десница последното няма особено значение. ДБ нямат много голямо поле за предизборно говорене на фона на далеч по-голямата и креслива „Промяна“, която прилича на умален вариант на ранния ГЕРБ. Дърпа гласове отляво и отдясно. Въпросът пред ДБ и БСП е кого ще припознаят за по-малкото зло. Според мен от „Продължаваме промяната“ са по-токсични за тях, особено в предизборна ситуация. Те са млада, енергична и арогантна популистка формация, която няма скрупули с лъжите и все още звучи убедително за немалка част от избирателите. И все още има потенциал да събира голямата част от вота, който е срещу ГЕРБ и старото статукво. В една предизборна ситуация е по-вероятно разколебаните избиратели отляво и отдясно да гласуват за по-голямото, отколкото за смаляващите се БСП и ДБ.

Ако обаче се състави правителство в този парламент, далеч не е сигурно дали „Промяната“ ще оцелее като силна опозиция. При енергично изваждане на далаверите им, което служебното правителство сега спестява, както и при тоталната им парламентарна неопитност и вътрешни противоречия, има всички шансове подкрепата за тях да намалява с времето. Мисля, че това трябва много добре да преценят от БСП и ДБ. За БСП вече стана дума в миналия ми коментар – аз мисля, че Корнелия Нинова е силно лично мотивирана да участва във властта на всяка цена или поне да няма нови избори, защото позицията й на лидер на БСП, пък и оставането й изобщо в партията е под въпрос. Тя има една-единствена цел – собственото си политическо оцеляване.

И тук стигаме до другия голям въпрос в това сложно уравнение – поведението на „Демократична България“. За Бойко Борисов те са важна легитимираща част от едно евентуално управление. Борисов не ги иска вън от властта поради две причини. Първата е, че тогава трябва да разчита на БСП, което заедно с ДПС и партията на Стефан Янев автоматично ще го опакова като връщане на старото статукво на квадрат. Втората е, че „Демократична България“ все още владеят жълтите павета и контролират известен брой граждани, които излизат на площада след едно оповестяване с есемес. В момента, в който се състави правителство без ДБ, техните избиратели ще излязат на улицата с лозунги срещу мафията, а знаем колко отстъпчиви са ГЕРБ пред този уличен рекет. Поради тази причина за Борисов ще е най-добре ДБ да подкрепи евентуален кабинет. Той сам се дърпа от формула с БСП, ДПС и БВ. „Възраждане“ въобще не влизат в никакви сметки по подразбиране.

Тук стигаме до най-трудната част – дизайна на правителство в рамките на този парламент. Очевидно е, че с първите два мандата на ГЕРБ и „Промяната“ той няма да се случи. Вероятността е сведена до минимум. Остава третият мандат, който президентът връчва по свой избор. Ако той не иска да има правителство – задачата е лесна. Мандатът ще отиде в ДПС, БСП или „Възраждане“, които по различни причини няма да могат да го реализират. От президентството обаче са категорични и нямаме никакви основания да се съмняваме в позицията им, че за България е по-добре да има редовен кабинет, отколкото предсрочни избори. В такъв случай мандатът ще отиде или при „Демократична България“, или при партията на Стефан Янев „Български възход“.

В миналия брой описахме възможностите на експертно или програмно правителство с мандата на Янев, който обаче изключва участието на ДБ. Те не са големи, но са възможни. След всичко казано дотук мисля, че все пак най-голям шанс за кабинет в рамките на 48-ото народно събрание има с мандата на „Демократична България“. Във всичките си изказвания Христо Иванов казва две неща – не на правителство с ГЕРБ и ДПС и нови избори само в краен случай. Т.е. Иванов оставя докрай вратата полуотворена. Няма защо да обяснявам, че и при мандат на ДБ правителството няма да е политическо и в него едва ли ще участват изявени политически фигури. То може да е експертно, програмно, с определени цели и срокове на функциониране – има всякакви варианти да се направи параван „в името на България“ и т.н., който да не ангажира пряко партиите, които ще го подкрепят в парламента. С това се постигат няколко стратегически цели. Първо, ще е добре за България, защото пети поред парламентарни избори за една година, които няма да променят съществено картината, са безумие. Второ – „Промяната“, която е новата токсична партия и деструктивна сила (по мое мнение най-вредна за управлението на страната), ще изпадне в пълна изолация и ще се маргинализира в опозиция. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че далеч не всички в ПП са толкова радикално настроени като Кирил и Асен, а известен брой техни депутати могат да бъдат привлечени към новото мнозинство в процеса на работа на парламента. Оставането в опозиция без избори ще отслаби „Продължаваме промяната“.

Ако ДБ успеят да съставят мнозинство с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и „Български възход“, няма да имат нужда от БСП, която в очите на собствения им електорат бездруго е неприемлив партньор. Това ще маргинализира позициите на Корнелия Нинова и ще засили вътрешната й опозиция, което пък е добре дошло за Румен Радев във войната, която Нинова му отвори. Участието във властта ще е глътка въздух за самата „Демократична България“, която през нея ще спре течовете на електорат към „Промяната“ и ще остави на Кирил и Асен да мародерстват единствено върху БСП, чиито избиратели ще се ориентират към тях и към „Възраждане“.

Въпросът е дали хората на Христо Иванов имат разбиране за по-малкото зло, което трябва да изберат, и дали ще се оправят с явния саботаж от коалиционните си партньори ДСБ. Много сложна задача, чиито отговори няма как да знаем на този етап. Разбира се, всичко зависи и от това на кого Румен Радев ще връчи третия мандат. Мисля, че ако в президентството наистина искат да има дори минимален шанс за кабинет, той ще отиде при „Демократична България“. Засега предсрочните избори изглеждат много по-вероятният изход от ситуацията, но в последната година се нагледахме на всякакви неочаквани обрати, а и самият президент остави достатъчно време на партиите да узреят за решение. По различни изчисления животът на този парламент може да се удължи докъм Нова година, а поредните предсрочни избори да се проведат в началото на март. Предстои да видим какво ще изберат партиите, но мисля, че решението на „Демократична България“ как да действат, ако мандатът отиде при тях, е от ключово значение.

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img