spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
9.6 C
София
Категории:

Кога и как ще свърши войната в Украйна

Избрано

Кадър от войната в град Макаров, Украйна

Филип Василевски e бивш офицер от отдела за военизирани операции на ЦРУ, работил 31 години в Директората по операциите на ЦРУ, през 2022 г. стипендиант във FPRI:
По публикация на руската служба на Гласът на Америка (със съкращения)

Трите съставни части на руската армия

Продължаващата битка за Донбас може да осигури на Русия някои тактически успехи и резултати в пропагандата, но по всяка вероятност – не стратегическа победа“,  констатира Василевски. Важна причина е състоянието на армията на агресора, която включва три различни части:

Първата е елитът: въздушно-десантните войски, морската пехота, силите със специално назначение и частните военни компании. Тези напълно доброволчески формирования са окомплектовани от най-добре подготвените бойци, които са в състояние да провеждат настъпление. Но именно те понесоха най-големи загуби. И тъй като всички елитни руски части и подразделения вече участват в боевете, а за подготовката им са необходими години, възможностите за бързо възстановяване на тяхната численост и боеспособност се свеждат до нула, счита аналитикът.

Втората част е редовната руска армия, окомплектована от срочно служещи и запасни, продължава Василевски. „Проблемите за този състав са ниският морален дух, слабостите при бойното управление на всички равнища и логистиката. Изключение е артилерията, която демонстрира високо професионално равнище. Ефективността на танковите и на пехотните подразделения и части в най-добрия случай е нееднородна. Поради големите загуби, вместо изтегляне за възстановяване на боеспособността в тила, много подразделения бяха обединявани на предния край. Общо преимуществото на тази съставна част на сухопътните подразделения и части по отношение на украинските сили се свежда не до качество, а до количество.“

Третата част се състои от „спомагателни сили“, които не са включени в състава на мирновременните бойни съединения на сухопътните войски: т.нар. опълченци от непризнатите „републики“ в Донбас и чеченските формирования“. Опълченците са „пушечно месо“ за минимализиране на загубите на редовните сили. Противно на пропагандния им имидж, чеченските формирования се използват основно в тила в качеството на заградителни отряди, за охраната на важни обекти и за контрол на окупираните територии“, отбелязва Василевски.

„Полухълмистият, открит терен в Донбас се считаше за благоприятен за активното използване на танковите подразделения. Реките Северски Донец и Оскол, които пресичат този участък, се оказаха сложно препятствие за форсиране от руските сили от движение и под обстрел. Многочислените езера, водохранилища и канали също нарушават възможностите за маньовър. Овладяването на множеството населени места се оказа трудно и свързано с много жертви. Затова Русия се отказа от класическите танкови пробиви и прилага масираното използване на артилерията и ограничени пехотни и механизирани атаки“, констатира Василевски.

Перспективите в тактически план

„Овладяването на Северодонецк и Лисичанск би могло да изиграе важна роля за постигането на политическите цели, които бяха декларирани за „освобождаването“ на Донецка и Луганска области в техните административни граници, изтъква Василевски. – Но това няма да повлияе решаващо в стратегически план. Ако руските войски не разгромят или обкръжат и пленят по-крупна украинска групировка. Но украинските сили отстъпват организирано, когато обстановката налага, като максимално изтощават противника.“

„Даже тактическо поражение в Донбас, счита Василевски, не би прераснало в стратегически разгром на Украйна, ако тя е в състояние да увеличи числеността на въоръжените сили и осигури тяхното окомплектоване с необходимото въоръжение и бойна техника. В този случай поражение в Донбас няма да представлява и стратегическа победа за Русия. Защото това се постига с цената на огромни загуби в личен състав за овладяването на територии, които нямат стратегическо значение. Във война на изтощение Русия няма механизма за набирането, обучението и необходимия офицерски състав за развръщането на значителен брой нови формирования.“

Загуби и изводи

По оценките на Василевски, само през първата фаза на войната, към началото на април, Русия е загубила около 10 000 военнослужещи, а общият брой на невъзвратните загуби е 35 000-38 000. На базата на данни от британското разузнаване понастоящем възможните загуби на руската армия са минимум 15 000 убити, а общите загуби около 50 000 към началото на юни.

„Увеличаването на призива и скритата мобилизация не решават проблема, отбелязва Василевски, опасявайки се от социални сътресения Путин не се решава да обяви обща мобилизация.“

„В досегашните бойни действия загубите на офицерски състав от всички равнища са непропорционално високи по отношение на загубите на редовия състав. И в мирно време съществуваха сериозни проблеми за задържането в редовете на армията на младшите офицери. Основната подготовка в руската армия се извършва не в учебни центрове, а в бойните подразделения и части, значителна част от които със своя офицерски състав са на фронта. Кадрите за обучение на бойците от новия призив и на призованите от запас, са крайно ограничени“, изтъква Василевски.

Според него загубите във въоръжение и бойна техника, които руската армия понесе досега, са „катастрофални“.

„Освен това, транспортните средства, авиационната, артилерийската и бронетанковата техника след три месеца активни бойни действия изискват ремонт и обслужване, които не могат да се извършат в пълен обем на предния край, констатира Василевски. – Подмяната на унищожената техника със съвременни образци е силно проблематично. По отделни типове боеприпаси, количествата произведени за десетилетия бяха изразходвани за три месеца. Все по-рядкото използване на управляеми и на крилати ракети свидетелства за дефицит на високо прецизни оръжия. Техниката, която се разконсервира от базите за дългосрочно съхраняване, има ограничени възможности против противник със съвременно въоръжение и бойна техника.“

По отношение на проблемите с бойния дух (морала) и мотивацията на руските сили експертът констатира, че те вече открито се обсъждат в руските социални мрежи. „И може да възникне обстановка, при която ниският морален дух, съчетан с лоша дисциплина и липса на контрол от командния състав, могат да доведат до масово неизпълнение на заповеди или до масово дезертьорство“.

Василевски отбелязва, че „съществуват важни стратегически различия между украинските и руските загуби. Украйна е в по-благоприятни позиции за възстановяването на боеспособността на своите сили и за попълването им с личен състав и бойна техника. Тя може да си позволи да „размени“ част от територията си, печелейки време за усвояване на доставките от западно въоръжение. С насищането на армията на Украйна със съвременна бойна техника и с развръщането и със завършването на подготовката на нови съединения могат да възникнат условия за преминаване на украинските сили към настъпателни действия и за контранастъпление на едно или няколко оперативни направления“, е изводът на Василевски.

Перспективите за използване на тактическо ядрено оръжие от руска страна

Василевски счита, че „Путин би могъл да одобри използването на тактическо ядрено оръжие с цел масиран психологически шок и за сломяване на украинската съпротива. Пред лицето на мотивиран противник обаче не съществува „оръжие-чудо“, което би могло да компенсира неадекватните цели, погрешната стратегия, липсата на съюзници, проблемите в тактически план и в логистиката“.

„По логичен обаче е сценарият за използването или за заплахата от използването на ядрено оръжие при негативен в оперативно отношение ход на бойните действия за Русия със заплаха за крупно поражение“, е мнението на Василевски.

„Първият вариант, счита експертът, е „демонстрационен височинен въздушен ядрен взрив“ в атмосферата на Украйна. Кремъл може да се опита да се възползва от „ядреното принуждаване“, като същевременно се стреми да избегне крайните политически реакции, възмущение и твърдите мерки в международен план.“

„Вторият вариант – ядрен удар по крупен украински град. За такова решение може да се прояви съпротива сред командните структури. Могат да надделеят и опасенията за възможно радиоактивно заразяване на съседни на Украйна територии в Русия или на населени места в Украйна със значително рускоезично население“, е мнението на Василевски.

Според него „третият вариант – тактически ядрен удар на бойното поле може да бъде приложен за компенсиране на недостига на жива сила, на въоръжение и бойна техника и особено при назряването на разгром в оперативен мащаб“.

Кога и как ще завърши войната

В заключение Василевски отбелязва, че „чрез войната в Украйна Путин се стреми да постигне собствена победа „над фашизма“, който той е създал в своето съзнание. Такава победа би закрепила неговия режим и управлението му в бъдеще.“

„Войната стана неизбежна кулминация на многогодишната руска пропаганда за унищожаване на украинската държава. Москва обаче не е в състояние да постигне своите първоначални цели. Политическите задачи се стесняват пропорционално на снижаването на бойните възможности на руските въоръжени сили. Военните цели се ограничиха от смяна на режима и овладяването на Украйна до заграбването на отделни територии. Целите на Украйна също еволюират – от простото оцеляване до отвоюването на окупираните след 2014 г. територии“, продължава Василевски.

Максималните залози и цели на всяка от страните водят Василевски до извода, че „плановете на агресора за мълниеносна победа рухнаха. Но краят на войната няма да настъпи скоро. Когато и да се случи това обаче, нейното стратегическо значение расте постоянно и е твърде вероятно последиците да доведат до такива значителни изменения в света, както след Втората световна война.“

 

Снимка: БТА/АП – Petros Giannakouris

Източник: OFFNews

Последни новини