„Кое струва повече? Изкуството или животът? Струва ли повече от храната? Струва ли повече от справедливостта? За кое ви е грижа повече – за защитата на една картина или за защитата на една планета и хората й?” С тези думи преди три седмици екоактивисти от движението „Последно поколение“ обясниха акцията си, при която заляха със супа шедьовъра на Винсент ван Гог „Слънчогледите“ в Националната галерия в Лондон. Преди дни представители на същото движение заляха със супа и картината „Сеячите“ на същия художник. Този път те заявиха: „Тези акции би трябвало да бъдат по всички страници и по всички канали, както и в политическия дневен ред. Засега обаче се определят като скандал“.
Разбира се, подобни акции не бива да бъдат генерализирани и обобщавани. Те са по-скоро проявление, а не същината на процеси, които текат в обществата на Запада. А същината е, че протича поляризация на западните общества, които се разделят на все по-радикализирани групи, безкомпромисно отстояващи своите истини. Толкова безкомпромисно, че са готови да се самоунищожат. Тези процеси не са характерни единствено за Запада и само за настоящето.
През 2001 година талибаните в Афганистан взривиха демонстративно две статуи на Буда от VI век, които бяха безценно културно наследство. От цивилизационна гледна точка това беше акт на чист вандализъм. Ако се отнасяме със симпатия към талибаните обаче, бихме могли да кажем, че млади хора (талибани на пущунски означава студенти), отдадени на своята кауза, са унищожили идоли, които противоречат на ислямския канон, в който те вярват. Ако кажем подобно нещо, вероятно в западния свят бихме минали или за терористи, или за луди. В подобни категории бихме били поставени и ако проявим просто разбиране по отношение на талибаните и предложим да ги глобят.
Хунвейбините в Китай, които през 60-те години на миналия се опитват да унищожат цялата китайска хилядолетна култура, също са млади хора, които безкомпромисно защитават своята кауза. Подобно на талибаните те също са най-вече ученици и студенти. Всеотдайността им е заразителна и каузата им се пренася в Западна Европа. Така студентските вълнения от 1968 година, които заливат улиците на Париж и други западноевропейски градове, прегръщат каузата на маоизма и приветстват Културната революция в Китай. Вероятно думите: „Кое струва повече? Изкуството или животът? Струва ли повече от храната? Струва ли повече от справедливостта?“ биха били в пълен синхрон с мислите на протестиращите маоисти по улиците на Париж и убиващите и рушащите културни ценности хунвейбини в градовете на Китай. Само за няколко години хунвейбините успяват да избият или да изселят редица учени, интелектуалци или просто образовани хора, да разрушат стотици будистки манастири и десетки християнски църкви. Сред най-знаковите им проявления е разрушаването на част от Великата китайска стена, като материалите от нея са използвани за построяване на кочини. Предполагам, че активистите на италианското движение „Последно поколение“ биха приветствали подобно решение и днес. Нали въпросът е „Кое струва повече?“.
През последните години борци за граждански права в САЩ разрушиха десетки паметници на знакови за страната личности – като се започне от Христофор Колумб и се стигне до първия американски президент Джордж Вашингтон. Тяхната кауза е борбата с расизма, а едни от най-знаковите фигури в американската история се оказват притежатели на роби. Освен че напомнят за американските национални герои, голяма част от тези статуи са произведения на изкуството. Но нали въпросът е „Кое струва повече?“.
Може би подобен въпрос са си задавали и вандалите в края на Римската империя, които са унищожили напълно безсмислено неизвестен брой паметници и сгради. Не знаем каква точно е била тяхната кауза, защото не са имали достатъчно грамотни хора, които да я запишат. Затова и днес думата вандализъм се свързва с безсмислено унищожаване на културни ценности. Ако имаха писменост или можеха да пишат, те вероятно също щяха да заявят за бъдещите поколения своята безкомпромисност и ентусиазъм.
Общото между всички тези примери е, че те се превръщат или имат за цел да се превърнат във вид мода. Затова и представителите на „Последно поколение“ искат вандалските им действия да бъдат излъчвани по всички канали и телевизии. И те биват излъчвани не толкова като скандал, колкото като невинен куриоз – дело на млади хора. Младежите биват глобявани след всяка акция и по този начин се превръщат лесно в медийни звезди, които, подобно на поизчезналата напоследък Грета Тумберг, скоро ще започнат да дават съвети на учените и интелектуалците. Ще го правят не защото разбират от нещо, а защото, подобно на хунвейбините, вярват, че обществените авторитети трябва да бъдат унищожени заедно с паметта, културата и всяка форма на цивилизованост. Впрочем каузата за спасяването на планетата е особено подходяща за борба срещу цивилизацията. Това е автентичен сблъсък между природността и цивилизоваността. Разбира се, заливането със супа на картини на гениални художници или унищожаването на паметници няма да доведат нито до спиране на климатичните промени (последните не са преставали, откакто съществува планетата Земя), нито до отмяна на расовите предразсъдъци. Напротив, подобни изстъпления единствено ще доведат до реакция на други радикализирани обществени групи, които с помощта на силата ще започнат да бранят своите истини. Последното със сигурност няма да укрепи, а ще разложи още повече цивилизоваността и нейния културен фундамент, чието разрушаване винаги е далеч по-лесна задача, отколкото изграждането му.
