- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 27 септември 2022 г.
20.8 C
София

Колкото и да е виновна, опозицията трябва да се слуша

Избрано

Стефан АНТОНОВ

„Ама вие също така правихте“, „защо не постъпвахте иначе, като бяхте на власт“, „защо сега да ви вярваме“. Това са най-честите въпроси, които колеги задават на представителите на ГЕРБ всеки път, когато тръгнат да критикуват най-новите управляващи. След това същата нишка се прокрадва и в редакционните коментари, и в социалните мрежи.

За 12 години на власт ГЕРБ записа в сметката си корупция, дебелоочие, недиалогичност и какви ли още не грехове, които днес я правят удобна мишена. Заради непризнатото и не толкова дискретно сътрудничество същите обвинения получават и депутатите на Движението за права и свободи. Колкото и устремът на колегите (а и на обществото) да разобличават лицемерието на политиците да е нещо уместно, има едно мазохистично изкушение прегрешенията на новите управляващи да се прощават само защото същото вършели и предишните.

И тук прочитът на процесите може да поеме в правилната или в порочна посока. Да се толерират нови безобразия или гафове от неопитност само защото исторически се повтарят от всеки следващ управник, означава обществото постоянно да търпи, докато новите му любимци не си запълнят някаква невидима квота с порочност и некадърност, за да може чак тогава да се превърнат в част от статуквото.

За съжаление въпросното погрешно възприятие на нещата е модерно и днес феновете на новата четворна коалиция се позовават именно на тази грешка, когато ирационално се успокояват, че има и по-лоши.

Къде обаче е критерият, при който можем да запазим критичност както към управляващите, така и към опозицията?

Например, ако наблюдаваме ГЕРБ да критикува служебното правителство, че тегли заеми, които са в рамките на лимита, определен в техния собствен последен бюджет, това е повече от лицемерие. Лицемерие е също и бившите управляващи да се притесняват от бюджетния дефицит, при положение че те също са водили държавата към плащания, които надхвърлят приходите. Или пък ГЕРБ да обвинява БСП и ДПС за фалита на Корпоративна търговска банка, когато за всички е ясно, а през 2015 г. го потвърди и докладът на „Аликс Партнърс“.

Разделителна линия с всичко това може лесно да се прокара. Не е проблем една партия да се разграничи от пороците на миналото си с кратко признание за направените грешки. Още по-полезно би било и ако освен покаяние и критичност започне да предлага и по-качествено алтернативно законодателство.

В това отношение ГЕРБ изостава от ДПС, което бързо се усети и предложи инициативи за ограничаване на корупцията при предоставяне на гражданство и право на постоянно пребиваване срещу инвестиции. Предложи и повече прозрачност при харченето на средства от централния бюджет, т.нар. джобни пари на правителството.

Активността няма как да не започне да впечатлява. Има добра новина и тя е, че опозицията не е в насипно състояние, както беше в последните години от управлението на Борисов.

За момента управляващите успяват да се предпазят от процедурното и ораторско превъзходство на опонентите си, придобито с десетилетията опит. Измъкването с обвинения за миналото обаче имат ограничен срок на годност. След това трябва да се доставят резултати. И ако такива липсват, никакви обвинения към предишните няма да ги спасят.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини