Космическа одисея: Звездната история на атомите на вашето тяло

В ранните си години Земята е била бурен разтопен ад, изхвърлил Луната след огнен сблъсък с друга протопланета. По-късно Земята се превърнала от водна шир в гигантска снежна топка, която почти унищожила целия съществуващ живот. След това се образували хиперурагани с вълни, високи до 90 метра. Те се разбивали в наскоро размразилия се океан.

Но това не е нищо в сравнение с вълненията в небето непосредствено преди раждането на нашата планета преди 9 млрд. години. Една от най-съвременните хипотези на учените обяснява именно как от този хаос са се появили хората. Тя е описана в книгата на документалиста по наука и история Дан Левит “Какво е влязло в теб: Историята на атомите на вашето тяло, от Големия взрив до снощната вечеря”, която проследява как нашите клетки, елементи и атоми са намерили пътя си до мозъците, телата и костите ни.

Един от най-важните изводи, които авторът прави пред Си Ен Ен, е, че вече знаем, че произходът на Вселената, създаването на Земята, елементите на звездите и ранната история на нашата планета са били бурни.

Почти необяснимите експлозии, сблъсъци и температурни аномалии обаче освен огромно изпитание са били и основополагащи за появата на живота.

Ако се върнем няколко милиарда години назад, ще видим, че именно Теорията за Големия взрив е водещото обяснение за възникването на Вселената. Според нея Вселената, каквато я познаваме, е започнала формирането си като безкрайно гореща и плътна единична точка, която се е раздувала и разтягала – първо с невъобразими скорости, по-високи дори от тази на светлината, а през следващите 13,7 милиарда години с по-измерими.

Съществуващата технология все още не позволява на астрономите буквално да надникнат в раждането ѝ. Много от това, което разбираме за Големия взрив, идва от математически формули и модели. Астрономите обаче могат да видят “ехото” на разширяването чрез феномен, известен като космически микровълнов фон, или космическа инфлация. Въпросното явление се счита за едно от най-големите доказателства за съществуването на Големия взрив. То е било наблюдавано за по-малко от секунда – точно в периода на разширяване, със скорост, по-висока от тази на светлината. След него Космосът продължава да се разширява и до днес, но значително по-бавно.

Представите за света преди около 13,7 милиарда години са, че Вселената е била точка с безкрайна плътност и топлина. Изведнъж започнало експлозивното разширяване. Когато космическата инфлация стига до внезапен и все още мистериозен край, се наложили по-класическите описания на Големия взрив. Поток от материя и радиация, известен като “претопляне”, започва да населява нашето пространство. Това са частици и атоми, които тепърва предстояло да се превърнат в звезди, галактики и т.н.

Дан Левит разглежда интересна теория, според която смущение в орбитата на Юпитер може да е изпратило градушка от астероиди право към Земята. Според нея именно този процес донесъл на нашата планета вода, тъй като се допуска, че в луните на Юпитер са разположени големи океани. Засега единственото доказателство за вода на юпитеровите спътници е заснето през 2016 г. от телескопа “Хъбъл” на НАСА. Тогава са забелязани предполагаеми струи водна пара, изригващи от повърхността на една от луните на газовата планета – Европа. Това я превръща в едно от най-вероятните места за извънземен живот в Слънчевата система.

“Случили са се толкова много процеси, които е можело да се развият по друг начин, в който случай просто нямаше да бъдем тук”, казва Левит.

Теоретикът описва също колко от научните открития, считани за крайъгълен камък в нашето развитие, са направени от изследователи, които никога не са получили уважение за своя принос. “Привличат ме невъзпети герои с драматични истории, които хората не са чували”, разказва той.

Това са учени като австрийската изследователка Мариета Блау, която спомогнала за откриването на първите признаци на субатомни частици, нидерландския лекар и философ Ян Ингенхоус, който открива, че огрените от слънцето листа могат да създават кислород чрез фотосинтеза, или пък химика Розалинд Франклин – допринесла за разработването на триизмерната структура на ДНК. Много от тези изследователи са жени, а научните им заслуги не са получили признание.

Оказва се, че не са малко учените, разработили правдоподобни сценарии за това как градивните елементи на живота са започнали да се сглобяват в сложни организми. “Нашата Вселена е залята от органични молекули, много от тях са предшественици на молекулите, от които сме направени”, казва Левит. Телата ни съдържат около 60 елемента, включително водорода, отприщен след Големия взрив, и калция, чийто първоизточник са умиращи звезди.

Природата също има начин да рециклира градивните елементи, за да създаде нов живот. Ядреният физик Пол Айберсолд е установил, че сменяме половината от въглеродните си атоми на всеки един до два месеца, а също и че като цяло заменяме цели 98% от атомите си всяка година.

Подобно на къща, която постоянно се обновява, ние непрекъснато се променяме и заменяме стари части с нови: нашата вода, протеини и дори клетки, повечето от които очевидно заменяме на всяко десетилетие.

“Въпреки че ние хората умираме, съдбата на нашите атоми не е такава”, посочва Левит. Те минават през живота, почвата, океаните и небето в химическа въртележка.

Хората – като най-сложните представители на живите организми, неизбежно умират. Частиците от клетките им обаче се сглобят отново и образуват други форми на живот. Точно като смъртта на звездите, нашето собствено унищожение отваря друг забележителен свят на възможности.