spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 3 октомври 2022 г.
8.5 C
София

Красота и турбулентност на гръцки бряг

Избрано

Геновева ДИМИТРОВА

„Непознатата дъщеря“ (The Lost Daughter), 2021, САЩ/Гърция, 121 минути, режисьор и сценарист Маги Джиленхол (по едноименния роман на Елена Феранте), продуценти: Маги Джиленохол, Оснат Хендселман-Керън, Талия Клайнхендлър; оператор Елен Лувар, музика Дикън Хинчлиф, в ролите: Оливия Колман, Джеси Бъкли, Дакота Джонсън, Ед Харис и др.
Награди: за сценарий от Венеция, 4 Gotham Awards, включително и за филм, и още 20 и 90 номинации
Удивителен филм. Не ми дава мира дни наред.
Но първо да уточня – въпреки че в превод заглавието от английски е „Изгубената дъщеря“, използвам „Непознатата дъщеря“, тъй като романът на неаполитанката Елена Феранте е издаден така от „Колибри“ (2021).

Леда Карузо (Оливия Колман) с малко петно кръв по бялата си риза се строполява на морския бряг. Този кадър ще видим и към финала на филма.

Леда, преводач и професор в престижен колеж, пристига сама на гръцки остров. Посреща я симпатичен иконом с вид на старо хипи (Ед Харис). Настанява се в уютна къща с изглед към морето. Плува. Чете и пише на плажа. Там е и шумно американско семейство. Леда се запознава с удивително красивата Нина (Дакота Джонсън) – депресираната майка на момиченцето Елена. То е неизменно с куклата си. Леда се сближава с Уил (Пол Мескал) – сервитьор в местния бар, който всъщност е студент и е влюбен в Нина. Храни се сама. Отпива вино. Внезапно малката Елена се изгубва. Открива я Леда. Но импулсивно свива куклата й. Детето изпада в истерия. Кошмар. Разлепени са листовки из цялата околност. В същото време Леда невъзмутимо мие куклата, от която излизат мръсотии. Иска да я върне, но…

Докато с натрапчива обсесивност наблюдава на плажа Нина и семейството й или пък разговаря с нея, Леда си спомня своето ранно майчинство с две дъщерички, които не й дават мира. Във флашбек я виждаме сред гълчавата на децата да им бели портокал във формата на змия или да приеме двойка колоездачи (Алба Рорвахер и Никос Пурсанидис). Съпругът й (Джак Фартинг) е спокоен и ведър, но Леда (Джеси Бъкли) е амбициозна, превежда Йейтс и Одън, представя се чудесно на международна конференция, преспива бурно с именит професор (Петер Сарсгаард), иска да диша свободно, напуска семейството си…

Днешната Леда в Гърция е на 48, възпълна, но все още приятна късокоса жена. Видимо се наслаждава на самотата си, но някак си иска да бъде харесвана. Разговаря с дъщерите си по телефона. Вечеря риба с иконома, който вижда куклата, но не продумва… Наоколо е пленително – и морето, и небето, и дърветата, и къщите, и вятърът… Но същевременно е и опасно – примамливите плодове във фруктиерата на масата в къщата се оказват гнили, насекомо се настанява на възглавницата на Леда, падаща шишарка наранява гърба й… Всекидневните дребни и стресови катаклизми естествено водят до имунен срив на Аз-а. Почивката връхлита от екрана като зверска невъзможност за общуване дори в социално хигиенична среда.

В погледите, жестовете, израженията на Леда и Нина въпреки любезните фрази назрява напрежение. От едва доловимо, на финала то избухва брутално.

Не е за вярване, че актрисата Маги Джиленхол (1977) е постигнала такава дълбочина и органика в режисьорския си дебют със сложна флашбек структура. Въпреки че е променила националностите и локациите, тя е вярна на литературния първоизточник на Елена Феранте (както е известно, това е псевдоним). И романът, и филмът се занимават с подмолните протуберанси на женската същност, с жестокото разминаване между желано и действително, с ужасяващата тежест на решенията… Разбира се, видима е референцията към мита за Леда, Лебеда и дъщерята Елена. В кадър се говори на английски, гръцки, италиански. За възприятието е съществена ролята на визията – камерата на Елен Лувар (1964, „Щастливият Лазаро“, „Никога, рядко, понякога, винаги“) внимателно и изящно следи лицата на героините в едър план на фона на хипнотичната природа, понякога са заснети от ръка. Има красива симетрия в разгръщането на сюжета и изображението. А мелодичната музика усилва усещането за гибелност.

Актрисите са смайващи. Оливия Колман („Фаворитката“, „Кралицата“, „Бащата“) е отново магнетична като почиващата и раздираща се от спомени и съмнения възрастна Леда. Джеси Бъкли („Чернобил“, „Звяр“) е свръхтемпераментна и неустоима млада Леда. Дакота Джонсън („Голямото плискане“, „Петдесет нюанса синьо“) приковава със сини очи и фрустрираност… Както винаги, и Ед Харис е прекрасен.

Женски филм по женски роман, който обаче не е предназначен само за жени. Навярно ще получи номинации за „Оскар“, но и да не стане, той е сред категоричните успехи на 2021.

Последни новини