- Реклама -

- Реклама -

събота, 28 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Криминалистът Ботьо Ботев: Болестта е спасила Сашко

Петя БАХАРОВА

Ботьо Ботев е бивш шеф на отдел „Убийства“ в Националната полиция. През 2002 става Полицай на годината. След пенсионирането си работи в дирекция „Оперативно-техническа информация“ в Министерството на вътрешните работи. Ботев е единственият криминалист, който е отличен с орден „Стара планина“, връчен му от президента Георги Първанов. В момента работи в Столичната община, в отдел „Вътрешен контрол“.

-Господин Ботев, как ще коментирате откриването на малкия Сашко, и то след като 9 дни е бил на студено в гората, без вода и храна?

-Не застъпвам тезата, че това дете е отвлечено и пуснато. Просто е чудо, че е оживяло. Няма никакви признаци, за да се предполага, че някой го е отвлякъл и държал насилствено.

-Във вашата практика имали ли сте случай толкова дълго едно дете да стои само при доста неблагоприятни климатични условия?

-Нямам такъв случай, и то при дете. И възрастен човек не би оцелял при такива условия. Но в природата се случват много неща. Най-вероятно заболяването на Сашко е изиграло роля. Ако това се случи на нормално дете на тази възраст, попаднало в гората през нощта – как ще издържи психически? А Сашко е живял така девет дни. Няма никакви данни за каквато и да е интервенция върху него, да е държан някъде… Пак повтарям, това е чудо на природата. Деца с подобно заболяване не възприемат по нормален начин обстановката около тях. Говорил съм със специалисти, че болните от аутизъм не възприемат реално обстановката около тях.

-Защо изключвате отвличане?

-Защото не кореспондира с начина на изчезване на детето. Бащата, към когото преди имаше съмнения, обяснява, че е бил с детето и го оставил за минути без надзор. Как си представяте – бащата е там и точно в този момент някой грабва и отвлича момчето? Звучи в сферата на фантастиката.

-А не е ли странно, че ден след като бащата обяви наградата от 100 000 лева, детето беше открито?

-Има много случайности. Може да се мисли по този въпрос, но реално детето няма данни да е държано насила. Интересно е, че през този район са минавали доброволци и издирващи. Но там всичко е в гъсталаци. На базата на анализ на ситуацията е решено хората да минат повторно и така е открито детето.

-Защо според вас се появиха съмнения към бащата?

-Имайте предвид, че бащата също има здравословни проблеми, което оказва влияние. А той си е и малко особняк по характер. Всеки човек реагира различно, когато детето му изчезва. Неговото поведение наистина насочваше към версията, че той има пръст в тази история. Към момента категорично може да се каже, че няма участие. Всеки един случай е отделен и не може да се прави връзка между различните. Години наред съм участвал в издирвания. Като заместник-шеф на криминалния отдел в София отговарях пряко за издирванията, така че много неща са минали през мен. В конкретния случай със Сашко се събуди гражданската съвест. В моята практика досега не съм срещал подобно обществено ангажиране с издирването на човек. Търсенето на едно дете създаде спонтанна атмосфера и кой с каквото може, помагаше. Тук не изключвам и полицейските служби, които участваха в издирването. Много хора понякога подценяват работата в тази област. Ангажирани са денонощно полицейски служители, криминалисти.

-С какво ли се е хранило това дете според вас?

-Понякога в живота и в природата има странни и необясними неща. Аз съм убеден в това, че ако детето е било като нормалните, не може да издържи и една нощ. То ще психяса в тази гора.

-Имаше ли нещо в семейството, което вас ви притесняваше?

-Убеден съм, че информацията, която е събрана, е огромна. Бащата трябва да бъде извор на всичко по този случай. Той е този, който е отглеждал, грижил се е и знае всички навици на това дете. Важни са дните преди изчезването.

-Какво в поведението може да доведе разследващите до разкриването на даден случай?

– Различно е. Преди години изчезна една жена. Бях началник на софийския отдел. На десетия ден близки на жената потърсиха връзка с мен. Тя е разведена, със син на десетина години, двамата живееха в „Люлин“ сами. Жената поддържа връзка със старшина в едно поделение в Суходол. Той много държал на нея, изпращал я, взимал я от къщи, изобщо бил плътно до нея.

Стана ми интересно, защото жената няма къде да изчезне така, при положение че ходи по час на работа, мъжът я взима и я изпраща, непрекъснато й звъни. Казах на моите хора да ми доведат този старшина. Той самият я търсеше вече десети ден и беше най-активният в издирването. Дойде мъжът при мен. Говорих с него да късно през нощта. Разказа къде ходил, как обикалял, къде търсил. Когато обаче се върнахме на деня, в който тя изчезва, старшината ми каза, че жената отишла сама на работа, защото той бил дежурен в поделението. Към обяд тръгнал с колата си към поделението на 24-часово дежурство. Попитах го кога са се чули с жената, на което той отговори, че не са се чували, защото имал много работа. Към седем сутринта й се обадил по телефона, вдигнал синът й и му съобщил, че майка му не се е прибирала. Разговорът ни приключи, но ми направиха впечатление малките нюанси в разказа му. Като това, че той не се е чувал с нея в деня на изчезването, при положение че непрекъснато е знаел къде е, ревнувал я е. Един ревнивец не може да не звънне цели 24 часа. Ето това е един нюанс, по който можеш да вържеш детайли от разказа на този човек. На следващия ден вдигнах моите хора от „Убийствата“ в Суходол да му проверят алибито. В същото време продължавах да говоря с него, той обясняваше къде е търсил. Беше много активен и в същото време негодуваше, че люлинското районно управление нищо не прави. Вече бяха минали 10–12 дни от изчезването на жената. Хората ми се върнаха, но казаха, че алибито му е желязно и че той целия ден не е мръднал от поделението. Колата му обаче била паркирана извън поделението, на гарата, защото синът му щял да я вземе. В същото време командирът на поделението ми каза, че той винаги си е паркирал колата пред бараката, където се помещавал, и често му се е карал за това. Започнахме да разпитваме сина му. Точно на третия ден след като аз започнах да говора с мъжа, се обадиха, че е намерен труп в гората край Суходол. Беше на жената. С разбит череп и наранявания. После установихме, че е имала много златни накити, които бяха изчезнали. Сега вече трябваше да открием кой е убиецът, като основният заподозрян беше нейният приятел. Няма да изпадам в излишни подробности. Само ще кажа, че направихме експеримент и с колата минахме маршрута му от поделението до „Люлин“, от „Люлин“ до мястото, където открихме трупа, и оттам обратно в поделението. Всичко това ни отне около час и половина. Едва ли някой е забелязал това отсъствие на старшината. Той е имал реалното време да отиде, да извърши убийството и да се върне отново в поделението. Аз лично вече бях убеден, че той е убиецът, но трябваше да го докажем. Нещата започнаха да се навързват. В крайна сметка се установи, че той е убил жената, инсценирал е грабеж, взимайки бижутата, които след това дава на сина си да ги скрие. Открихме и златните накити.

Разказвам всичко това, защото често практиката показва, че най-близкият човек до жертвата е извършителят. Тук поводът за убийството е ревността. Тази история показва, че понякога в една такава ситуация най-дребният психологически факт те насочва към разкриването на престъплението.

 

 

-Има ли нещо специфично в изчезванията на хора сега, нещо, което ви прави особено впечатление?

-Хората станаха по-безскрупулни. При децата с разведени родители често има проблеми. Ето нещо, което разследващите на изчезването на Сашко трябваше да направят. Независимо от това къде е майката, нищо не пречеше да се пратят оперативни работници, които да говорят официално с нея. Това може да стане по линия на международния обмен със съответните полицейски служби. Така ще се изяснят взаимоотношенията между двамата родители. Не вярвам майката да има някакво участие в изчезването на детето, но с нейния разпит можеха да се изяснят отношенията с бащата.

 

- Реклама -

Последни новини