1.Как се представяте пред хората?
Здравейте, Криси Патрашкова. Казвам фамилията, защото хората предпочитат да се обръщат към мен с нея, а не с малкото ми име. Вероятно фамилията ми им звучи необичайно. На мен ми е приятно, защото тя ме кара да се сещам за баща ми – най-важния човек в живота ми.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Определено не е без значение, но често се променя само след пет минути разговор с човека.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Струва ми се наивна емоция. Защото, както казва Оскар Уайлд, тя често говори неща, които няма да се случат, и те кара да повярваш в неща, които не са истина. Не отричам, разбира се, че понякога любовта от пръв поглед е завинаги.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Умея и обичам да общувам с всякакви хора. Но много държа на тесния си приятелски кръг, а в него допускам малцина.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Глупостта, която претендира за интелигентност, а иначе е елементарна гугъл култура.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Много съм чувствителна, ако някой се опита да унизи достойнството ми. Гордея се, че досега съм успявала да го покажа.
- Какво може да ви разплаче?
Тежки ситуации с мои близки или несправедлива обида. Рядко издържам и на гледката на възрастни безпомощни хора – изглеждат ми толкова беззащитни и забравени от Бога.
- На какво най-често се смеете?
Имам приятел, който е по-добър имитатор от всички български актьори, взети накуп. Няма по-забавно нещо от това да го слушаш. Между другото, той имитира и мен.
- Последната книга, която ви впечатли?
Биографията на Матю Пери „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“. Болезнено откровена изповед за битките със зависимостите и самотата.
- Любим художник?
Всички импресионисти.
- Любим писател?
С уговорката, че е само един – Шекспир. В пиесите му са всички сюжети, разработвани след него по различен начин от различни автори.
- Любим поет?
Робърт Бърнс – заради целувките в цъфналата ръж и не само.
- Любим певец?
Ейми Уайнхаус – всички знаем как пееше, но какви истории разказваше с песните!…
- Любим филм?
„Вики, Кристина, Барселона“ – блестяща дисекция на всички интимни нюанси в човешката душа.
- Любимо тв предаване?
Освен във „Филтър“ от години работя в „На кафе“. Ясно е, че то ми е любимото.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Джаз, поп, а напоследък все по-често класика, особено фантазията „Карнавал на животните“ на Камий Сен Санс. Винаги звучи преди прожекциите на фестивала в Кан, който отразявах 11 години.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Авангарден тоалет от ръчно рисувана коприна от магазин на СБХ в София. Навремето там се продаваха други уникати на дизайнери художници.
- Политик, на когото вярвате?
Към някои изпитвам повече симпатии, но да вярвам напълно – не.
- Историческа личност, която презирате?
Д-р Йозеф Менгеле. Хора като него те карат да се съмняваш, че човекът е венец на природата.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Левски – днес е нереално да си представим, че въобще е съществувал.
- Любим парфюм?
Нишовите.
- Любимо мъжко име?
Тодор.
- Любимо женско име?
Замфира.
- Какво научихте от родителите си?
Че в живота е най-важно да си почтен, а нещата се постигат с много труд и усилия. Цялата ми ценностна система е изградена от тях.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Бих ги възпитала така, че да не се срамувам да разказвам кои са и с какво се занимават.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса и се радвам, че навреме се отказах от това желание. Нямам дарба за подобно поприще и съдбата ми сигурно щеше да е злощастна.
- Кое е любимото ви животно?
Котката – дистанцирана, леко високомерна, но на моменти толкова любвеобилна.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
И това ще мине.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Върви си един човек през гората и вижда три джуджета. „Какви сте вие, момчета?“ – пита човекът. „Ами ние сме седемте джуджета.“ „Е как седем, като сте трима?!“ „Няма хора за нищо бе, братче!“
- Думата, която използвате най-често?
Потрес. Взела съм я назаем от мой приятел.
- Любимо ястие?
Гъши дроб.
- Любим цвят?
Жълт.
- Любимо питие?
Вино и шампанско.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато в училище момчето, с което бяхме гаджета, тръгна с първата ми приятелка. Тогава разбрах, че нещата често няма да са такива, каквито бих искала да са.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато се осмелих във време, в което вестниците не изживяват най-добрите си дни, да започна да издавам „Филтър“. Продължавам да вярвам, че професионалните стандарти в журналистика не са отживелица. Истински се гордея с куража си.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Най-добре е да са в баланс. Понякога обаче кариерата е изпреварвала семейството.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Едни от най-умните, които съм срещала. При това са забавни и са ми помагали в най-тежките моменти.
- От какво най-много се срамувате?
От това, че не се научих да шофирам, въпреки че имам книжка от студентските години. Гледам с възхищение всеки, който може да върти волана и да се престроява.
- Кой е най-големият ви страх?
Ужасявам се от смъртта. Знам, че е неизбежна, но все пак смятам, че животът е прекрасен и никак не ми се иска да продължава без мен.
- Мечтата, която преследвате?
Не бих казала, че е мечта, но искам да направя подкаст с много интересно съдържание, в който да говорят смислени хора и да обсъждат задълбочено и провокативно всякакви теми. Смятам, че скоро ще го направя.
- Откъде черпите информация?
Основно от добре информирани мои приятели и познати.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Държавата ни не е голяма – общо взето, се знае всичко за всички. Правя логическа връзка между фактите и бързо се ориентирам кой от тях е лъжа.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Заради професията се налага да ги ползвам, но не прекалявам.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
За съжаление, мисля, че е възможно. И това ме плаши, защото значението на човека става все по-маловажно. А и какво става с чувствата?
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. В съзнанието ми се е запечатало това, което каза актьорът от „Стар Трек“ Уилям Шатнър, след като летя в Космоса: „Видях студена, мрачна, черна празнота. Беше различна от всяка чернота, която можеш да видиш или почувстваш на Земята“.
- Вярвате ли в извънземни?
Все още не мога да повярвам, въпреки че много хора се опитват да променят мнението ми.
- Имате ли пророчески сънища?
Не. А и не помня сънищата си, така че някой може и да е бил пророчески, но да не съм разбрала.
- Кое е любимото ви цвете?
Розата. Особено ако са много, наредени в дизайнерски букет.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не, нямам нужното време, което домашният любимец заслужава.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Интелигентността, ако можем да я определим като качество.
- Кога предпочитате самотата?
Често. Хубаво е да е толкова тихо, че да чуваш как прашинките падат от пердето, както казва Бродски. Тогава се концентрираш в себе си и си даваш сметка за много неща.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Смятам склонността да лъжеш за порок и я ненавиждам.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не се е налагало.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да подредя емоционалния си свят след смъртта на родителите ми. Трудно ми е и до днес, защото липсата на хората, които са изпитвали най-безрезервната любов към теб, не се запълва с нищо.
- Имате ли хоби?
Модата. Възприемам я като естетическо отношение към действителността и искрено й се възхищавам.
- Бихте ли се определили като бохем?
Категорично. Убедена съм, че някои от най-великите идеи се раждат на маса. Бохемството обаче е невъзможно без интелигентна компания.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
И на двете места, през миналата година се влюбих в Гърция – освен всичко, което е известно за тази страна, тя ми дава усещане за свобода, идваща от древността.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да си кажа един ден: „За какво го живях този живот?“.
- Вярвате ли в късмета?
Категорично, въпреки че не ме спохожда често. Нещата при мен стават бавно и често трудно.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Ако преди години бях заминала в чужбина, със сигурност щях да имам различен живот. Но не съм убедена дали щеше да бъде по-хубав. При шанса винаги има едно „ако“.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Съществуват спекулации по въпроса. Предпочитам да продължат.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Понякога изказвам мнение в компании, без да подозирам, че част от присъстващите са близки с тези, които коментирам. Какво да правя, като познавам толкова много хора?
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Бел епок – времето на модернизма в изкуството, малките кафенета и кабарета, напредъка в науката.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
В по-ново време изобретяването на компютъра, който е в основата на повечето технически устройства днес.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Битката е тежка, но тъй като нямаме друг шанс, не бива да се отказваме. Надявам се технологиите да играят все по-важна роля в тази битка, защото съзнанието засега не се справя.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Някои са напълно налудничави, но в други има поне грам истина.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал по отношение свободата на човека и консерватор, що се отнася до морал и благоприличие, които не ми се струват демоде.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не мисля, че детето има изградена ценностна система, така че да прави избор на идентичност, току що научило се да чете.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Напълно. С една забележка за интелектуалните различия – доста необразовани хора претендират, че са достигнали върховете на познанието.
- Интересувате ли се от спорт?
Да, особено от футбол. Баща ми ме водеше на мачове от малка. Първото ми усещане беше, че теренът е театрална сцена – с главни герои, поддържащи персонажи, завръзка и кулминация. Истинска драматургия.
- За или против пластичните операции?
Нямам нищо против пластичните интервенции, когато са с мяра и не се превръщат в спирала от трансформации.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Като ученичка избягвах да нося очила, а сега те са ми запазена марка – такива прекрасни модели има.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Винаги може да е по-висока.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Много пъти съм започвала отначало. „Филтър“ е последното ми любимо ново.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
След като по-голямата част от живота ми е минал в България – значи това е мястото. Иначе е чудесно да се пътува в цял свят.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Когато в Кан се запознах с Франсис Форд Копола и той не отказа да си говорим няколко часа в един ресторант на „Кроазет“. Беше преди години и имах чувството, че говоря с Бог.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Налага се да се повторя – смъртта на родителите ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че нещо хубаво може да се случи всеки момент.
- Как си представяте света след 100 години?
Напълно завладян от изкуствения интелект. Той сигурно ще отговаря на тези въпроси сега вместо мен. Признавам, че не ми е много симпатично.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С няколко от най-добрите ми приятели и съпруга ми Иво.
- Можете ли да простите изневяра?
Напълно не. Но бих се опитала да осмисля ситуацията. Не твърдя, че това е лесно.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не изпитвам подобна потребност. При случайна среща усещам дори емоционална бариера.
- Привърженик ли сте на брака?
Дълго време бях яростен привърженик, напоследък си мисля, че той не увеличава отговорността на партньорите.
- Романтични ли сте?
Ако става дума за изненади, букети и сърца за Свети Валентин – не.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Привечер, особено ако имам уговорка за вечеря с приятни хора.
- На кой народ симпатизирате?
Въпреки всички особености – на българския. Иначе харесвам южните народи – италианци, испанци, както и французи заради непостижимия шик на дамите.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Тук си приличам с жабата от един разказ на Радичков. Тя постоянно пита „Защо?“. И не получава отговор.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Коко Шанел бих си поговорила за малката черна рокля и костюмите от туид, с Хемингуей – за кратките изречения в писането, а с Антъни Хопкинс за всичко – зависимости, музика, човешки демони и невъзможен актьорски талант.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че някой може да те обича повече от родителите ти.
- Кога свършва детството?
Когато вече не ти се ходи на куклен театър.
- С какво никога не искате да се разделите?
С любими хора и с работата си – тя ми дава смисъл.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Не се ядосвай за неща, които са извън твоя контрол.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Харесвам екзистенциалистите – за тях човешкият живот е функция на изборите, които правим. Вярвам в това.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не, точно защото не вярвам, че съдбата е предопределена.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не, предпочитам бижута.
- Каква е представата ви за щастие?
Да си удовлетворен от това, което правиш, да имаш семейство, което те подкрепя, и приятели, които няма да те изоставят.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С акъла си и в относително добра физическа форма.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Важното е да ме запомнят – кой както иска.
