Петя БАХАРОВА
Крум Зарков е министър на правосъдието в служебния кабинет на Гълъб Донев. Завършил Университет „Париж 1 „Пантеон – Сорбона“ със специалност „Международно публично право и право на международните организации“. Работил е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Депутат от БСП в 44-ото НС, член на правната комисия. Член е на Националния съвет на БСП.
-Господин Зарков, как ще коментирате факта, че 49-ото народно събрания зацикли здраво при избора на председател на парламента?
-Още преди да излязат изборните резултати, беше ясно, че няма да е лесен този избор. Все пак оставам с надеждата, че народните представители ще намерят начин да сформират правителство и да приемат важните закони.
-Едно от предложенията при избора на председател на парламента е да е на ротационен принцип. Възможно ли е от правна гледна точка?
-Идеите за ротационен принцип съществуват, но те се базират на джентълменска договорка. От правна гледна точка в един момент има един председател на Народното събрание. Но нищо не пречи на политическите сили да се разберат помежду си. И ако си имат достатъчно доверие и спазват думата си, след определен период един председател може да бъде сменен от друг. Важният момент е доверието между политическите сили. Въпросът не е правен, а е политически. В България между думите политически и джентълменски трудно се намират допирни точки.
-По-уютен или по-негостоприемен е министерският кабинет в сравнение със залата в парламента?
-Мисля, че в момента, в който някой се почувства уютно в министерски кабинет или в пленарната зала, моментално трябва да напуска постовете. Това са места, където човек е натоварен с много голяма отговорност. Всяка дума в парламента или всеки документ, подписан от министъра, влияе на много хора. Ако не влизате на тези места с едно здравословно притеснение всеки ден, то значи, че прекалено сте улегнал в работата и е време да я поеме някой друг.
Напрежението е много силно и в парламента, и в министерството, но по различен начин. Естествено, министерската работа може да изглежда по-динамична, но работата на народния представител е също изключително трудна и отговорна.
-Ако трябва да теглите чертата на това, което свършихте като министър, какво остава под нея?
-За мен по-важно е какво ще остане над нея. Ние влезнахме в Министерството на правосъдието на 2 август 2022 г. с идеята да покажем, че може да има последователност и приемственост. Много от нещата, които завършихме, бяха започнати преди нас. Това, което ще остане, са изготвените законопроекти. С малко повече шанс и с отговорност от Народното събрание тези законопроекти ще станат част от позитивното ни право и част от живота наред. Направихме много неща, за които през годините не се е намирало или време, или воля, или точният момент, а бяха важни. Важни за системата на затворническото дело, със строежа на нов затвор, което не се беше случвало над 60 години, с реформа на работното време на надзирателите, с реформа на регистрите. Това са неща, които не правят заглавия на вестниците, но променят начина, по който функционира едно ведомство и най-вече начина, по който то извършва работата си в полза на гражданите.
-Оптимист ли сте за законопроекта за контрол над главния прокурор? И как ще отговорите на критиците, че това е реформа, фиксирана в определен пост, а не промяна на цялата съдебна система?
-Ще разкажа кратка предистория за подготовката на този законопроект. За него започна да се говори през далечната 2009 година, когато България е осъдена от Европейския съд за правата на човека. Според тази международна юрисдикция в България не съществува ефективен правен механизъм за разследване срещу главния прокурор при евентуално извършено от него престъпление. По този въпрос много се е говорило през годините. Обикновено това е част от политическата риторика, докато се стига до работата на моя предшественик Надежда Йорданова. Тя изготвя законопроект, който аз заварих и беше изпратен на Венецианската комисия за становище. Имаше бележки, ние преработихме законопроекта с оглед на бележките и той ще бъде приет, нямам никакво съмнение. Единственият въпрос е кога и защо ще бъде приет? Защото всички политически сили, дори и тези, които не го признават, разбират, че този закон е необходим. Необходим е в политически план, за да се излезе от цикъла на говорене на едно и също и се мине напред. Необходим е и в международен план, за да свали една тегоба от България, която буквално ни дърпа назад. Това е един от основните законопроекти, който ще улесни влизането ни в Шенген. Убеден съм, че каквото и мнозинство да се формира, този закон ще бъде приет.
-Мислите ли, че законопроектът ще бъде приоритет на новото Народно събрание?
-Въпросът е за главния прокурор, тъй като конституционно е установено, че за него има проблем за неефективното разследване. Той не фиксира обаче определен пост, а определена институция.
Просто ще трябва да стане ясно, че сегашният и следващите главни прокурори ще бъдат обект на този вид механизъм и те трябва да са наясно с това, когато кандидатстват за този пост.
-Напоследък се засилват гласовете, че президентът Радев концентрира голяма власт, мнозина критикуват позицията му по отношение на войната в Украйна. Вашият коментар.
-Президентът Радев стриктно спазва Конституцията и ако прави нещо друго, просто ще я наруши. Партиите не успяват да сформират правителство и по Конституция президентът е длъжен да запълни този вакуум със служебно правителство. Не виждам с какво може да бъде критикуван за това, че изпълнява Конституцията. Би ли могъл да откаже?
Разбирам всички критики по отношение на това, което се случва в политиката. Споделям много от тях, но те засягат президента, който точно обратното, остава някакъв малък остров на стабилност. Мисля, че няма ни най-малко съмнение, че той предизвиква тази ситуация.
Що се отнася до отношението му към войната в Украйна, то е последователно от първия ден. В същото време, когато Народното събрание прие съответни решения за помощ на Украйна, служебното правителство ги спази и продължава да спазва.
-Вие съгласувате ли намеренията и решенията си с президента?
-Има много ясен начин на работа в това правителство и според мен на това се дължат и част от успехите му. При встъпването ни в длъжност президентът постави ясни и точни задачи. Тяхното конкретно изпълнение се координира от министър-председателя, а пък министрите имат оперативна самостоятелност. Никой не ми се е бъркал в работата.
-Привърженик ли сте на идеята за президентска република, която се лансира упорито от евродепутата Иво Христов, а и е тема на референдум?
-Може би защото съм юрист, може би защото съм бил дълго време парламентарист, може би защото съм от БСП, която е партия, много привързана към Конституцията от 1991 година, аз все още считам, че рамката за управление на страната ни е много качествена.
За мен отговорът е в начина, по който функционират политическите партии. Те излъчват парламентарното представителство, но въпросът е защо не могат да генерират достатъчна форма на подкрепа, за да осигурят стабилност. Преди да се търси нещо ново, трябва да се види как да се подобри това, което вече съществува.
Дали е парламентарна, или президентска, демократичната република има неотменима необходимост от функциониращи политически партии. Партии с ясни идентифицирани и легитимни интереси, които защитават. Партии, които са своеобразни ковачници на кадри, успяват да погледнат отвъд себе си и да се превърнат в генератор на дебати и идеи. Когато те заработят по този начин, хората, които се реализират чрез тях, ще бъдат много по-способни да изпълняват задачите си.
-Защо страната се оказа в клопката на разделителните линии – политическите партии не само не искат да действат заедно, но дори не си говорят?
-Няма да си позволя от сегашната си позиция да давам прогнози, защото не знам как ще бъдат изтълкувани. В по-общо аспект вашият въпрос трябва да се погледне така – партиите имат трудности да си говорят, защото се идентифицират една друга спрямо позицията, в която се намират, а не спрямо интереса на хората, които представляват. Те се създават и трупат гласове на базата на отрицанието на своя опонент, а не на база на качествената защита интереса на тези, които представляват.
-Мислите ли, че този път ще може да бъде съставен кабинет и какви варианти според вас са най-възможни? Кои политически субекти, според вас, са най-непримирими към коалиция и защо?
-Очевидно е, че има някаква воля за смекчаване на позициите от всички страни. Натискът, който се усеща отдолу, от хората, че не може повече така, се прелива от избори в избори и има своето влияние. Дали това влияние ще е достатъчно, ще видим. Необходим е кабинет и мнозинство, но още по-важно е какво ще прави. То трябва да бъда готово да предприеме стъпките, които знаем, че се налагат.
Очевидно е, че всички изпитват притеснения от каквато и да е коалиция и се търсят формули на разбирателство. Нека им предложим легитимационна основа и това са законите, за които говорихме.
-Васил Найденов има песен „Болката отляво“. Може ли да се каже, че тя се отнася до хората с леви убеждения у нас, защото БСП не изживява най-добрите си дни? Защо се стигна дотук?
-В БСП винаги са текли трудни процеси, но никога не е изпадала до такова състояние и резултатите от изборите го показаха. Според мен партията не намери сили да се изправи срещу собствените си проблеми, когато станаха ясни през април 2020 г. Тогава беше големият, рязък спад на БСП. Вместо да се извадят необходимите заключения, се предпочете друг път, който води само в една посока. БСП се превръща все повече в малка консервативна партия, а тя е призвана да бъде голяма и прогресивна партия. Това противоречие между актуално състояние на БСП нейното призвание е действително голяма болка вляво.
-Вие какво лечение бихте предписали на БСП?
-Аз съм член на БСП и ще остана такъв. Нямам самочувствието сам да предпиша едно лечение, което да бъде плод на колективно усилие. Като всяко лечение, то първо преминава през осъзнаване на болестта.
-Общото впечатление е, че проблемът в БСП е лидерски. Така ли е?
-И така. Но БСП никога не е била лидерска партия. Опитът за превръщането в такава е друга травма. Тя не може просто да продължи да функционира като лидерска партия. Смяната на лидера само по себе си е едновременно важно, но не достатъчно условие. Трябват промени в три аспекта. Те са идеологически, организационен и персонален. Това е позиция, която аз защитавам последователно вече две години.
-Какво според вас попречи на „Левицата!“ да влезе в парламента? Дали хората не й повярваха докрай, защото лидерите й са познати лица, в които не се крие изненада?
-Трудно ми е да дам еднозначен отговор, тъй като политическата ситуация, а и електоралните нагласи са сложни процеси. Ситуацията в тези избори беше, че някак си се концентрира големият въпрос между това кой ще е първи и кой втори. И въобще случващото се в лявото пространство остана на заден план. В този ред на мисли, цялото ляво беше електорално маргинализирано, което намирам за доста сериозна заплаха за политическата система като цяло, която трябва да има силна лява партия.
-Как виждате политическото си бъдеще след евентуалното приключване на работата на служебното правителство?
-Не съм стигнал дотук с някакъв план. Винаги ще бъда политически ангажиран, защото това е нещо, от което не мога да се откъсна. Не мисля, че човек трябва да е с пагон, за да може да прави политика. Така че нямам конкретни планове за след приключването на работата на служебното правителство.
-Кои са световните процеси, които най-много ви тревожат?
-Завръщането на войната в Европа е драматично. Това не може да не ме тревожи, но има и други тихи, но тежки революции. Глобалните неравенства създават все по-тежки условия за социални конфронтации навсякъде по света, включително в най-големите и мощни държави. Климатичните промени, на които в България често се подиграваме, изменят световната карта по невъобразим начин. Те ще предизвикат друг тип промени, които пък от своя страна ще искат тежки трансформации – икономически, социални и други. Ако не се подготвим за това, ще се случи както винаги – тези, които са богати, ще станат още по-богати, а бедните още по-бедни. На тези, които замърсяват днес, сметката им ще бъде платена от тези, които са се тровили от замърсяването утре. Това са глобални процеси, които влияят по невъобразим начин на живота ни всеки ден. Живеем в епоха на много сериозни трансформации. Държавите, които не се подготвят за тях, ще страдат.
-Любопитно е как оценявате напредъка на технологиите? Има ли място според вас изкуственият интелект в политиката?
-Признавам, че не съм специалист по отношение на новите технологии. Изкуственият интелект никога няма да замести човека поради простата причина, че много по-важен от отговора е въпросът, който се задава. Той определя дневния ред. Човекът решава какво да попита изкуствения интелект. Рамката, в която функционира софтуера или този алгоритъм, ще се създава винаги от човека и неговите ценностни разбирания.
-Кой е въпросът, който най-често ви задават и кой вие най-често задавате на себе си?
-Ще се изненадате, но хората най-често ме питат за Закона за личния фалит и за това как може човек да има втори шанс, ако се е спънал в живота, много често не по своя вина е завлечен в спирала от дългове.
А в личен план най-често се питам „Заслужава ли си?“.
