Австралийското градче Кубър Педи е като досущ излязло от филм за апокалипсиса. Нещо повече – той е такъв.
През 1985 година Мел Гибъс, Тина Търнър и снимачният екип на филма „Лудия Макс: Отвъд Клетката на смъртта“ се отправят в миньорското градче, чийто свят оживява на големия екран. Извънземната атмосфера на червените пясъчни насипи в опаловите мини се оказали изключително автентични за фантастичен филм. Оттогава насам мястото се превръща в магнит за хора, омагьосани от необикновения подземен чар на Кубър Педи.
Обикновена изоставена мина – от птичи поглед Кубър Педи е последното нещо, на което човек би обърнал внимание. Но истинският живот кипи под земята, където от жегата се крият почти 3000 души – миньори, добиващи скъпоценни камъни. Хората били принудени да заживеят под земята поради непоносимо високите дневни температури, достигащи над 40 градуса. През нощта обаче кошмарът не свършва, защото когато дойде нощта, живакът пада под нулата. И през цялото време еднообразният и скучен пейзаж около Кубър Педи е раздиран от вятър и пясъчни бури.
Прекарвайки деня в тежка миньорска работа, работниците не искали вечер да се завръщат в студените колиби. Затова решили да останат под земята като за целта изкопавали надълбоко своите нови домове. Постепенно се появили барове, игрални зали и постройки като молитвен дом, украсен с разноцветни стъклописи, а днес съществува и сръбска православна църква.
Още през 1915 година, когато започнало заселването на Кубър Педи, започнали да прииждат миньори и авантюристи от цял свят. До онзи момент на повръхността живеели единствено австралийски аборидгени. Днес под земята живеят потомци на имигранти от 45 страни. Но за съжаление градът бавно умира поради недостига на техника и средства за добиване на скъпоценни камъни. Дори до този момент продължава работата с помощта на обикновени миньорски кирки, въпреки че с наличието на над 70 полета за добивна опал, Кубър Педи е наричан още „Световната столица на опала“.
Подземният град разполага с хотел, музей на опала, голф игрище и футболен клуб, които са напълно достатъчни да накарат туристите да забравят, че всъщност в целия подземен град няма нито един прозорец.
Най-шумният ден в годината е през март, когато се състои Фестивалът на опала. Красотата на живота под земята се състои в тишината и спокойствието, твърдят жителите на Кубър Педи. Самите те са убедени, че в целия свят това е най-тихото място за спокоен сън през нощта.
