52% от населението на България не е посетило нито едно културно събитие през миналата година, показва изследване на социологическата агенция „Маркет Линкс“.
От него става ясно още, че 20 на сто от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Повече от половината от жителите на селата се оплакват, че биха посетили културно събитие, ако имаха повече пари. Някои от тях се оправдават, че подобни прояви са все далеч от тяхното населено място. Тези с високи доходи не са чак толкова голямо изключение – те пък нямали време да ходят на театър, концерти, изложби и премиери на книги. Както излиза – май нямат и нужда. И всички се оказват в един кюп.
Богатите винаги намират време за яхти, луксозни воаяжи и скъпи забавления. Те са ясни – културата за повечето от тях не е инвестиция. Позицията им е отвратителна и заслужава отделен коментар. Интересни са обаче и бедните, които жадуват за изкуство, но не могат да си го позволят. Пък и в много регионални градове няма театър и кино. Не че това не е вярно. Но не е цялата истина. Защото същите тези хора намират начин да отидат на дискотека или „на мол“ в съседния град. Успяват да отделят от малкия си бюджет, за да чуят и видят на живо любимата си чалга певица. Прекарват по цял ден в търговските центрове, които в ценностната им система са далеч по-важни от музеите.
Може би не са чак толкова виновни. След като Фонд „Култура“ налива десетки хиляди в драг шоута и всевъзможни подобни безсмислени събития, как изкуството да бъде ценност? В масовото съзнание то все повече се превръща в снобско занимание на шепа хора, които си харчат парите за театри и концерти, въобразявайки си, че така стават по-извисени от останалите.
Съвсем друго е да се превърнеш в хит в социалните мрежи. Да събираш лайкове и последователи, което е достатъчно рекламодателите да те лапнат като топъл хляб. И да започнеш да се възторгваш от сешоари, преси за коса, хапчета срещу констипация, микровълнови печки. Колко от тези, които те приканват да си купиш поредния продукт са прочели и една книга през изминалата година? Те, ако бяха го направили, едва ли биха се продавали по този начин.
Да си го кажем направо – културата е важна за все по-малко хора в България. Щом за нея пари няма, но за мол се намират, значи проблемът не е само в безпаричието. А в бездуховността и ценностната система. В нея място има последният модел маратонки, но не и Шекспир.
Всъщност кой беше той?
