Предизборната коалиция между „Промяната“ и „Демократична България“ не е факт, но е повече от вероятна. Изглежда, че те ще се явят заедно на предсрочните парламентарни избори, което прави трудно предвидимо кой ще е победител. Аритметично двете партии правят малко повече от ГЕРБ, но в политиката невинаги елементарният сбор прави по-голям резултат, твърде често прави и по-малък. Всичко зависи от динамиката отвън и отвътре.
На пръв поглед няма нищо по-естествено от това обединение. Проблемът му е, че е дълбоко фалшиво и зависимо от характеропатиите на неговите лидери. Само преди няколко месеца от ДБ предлагаха на „Промяната“ общо явяване на последните избори през октомври миналата година, но Кирил и Асен надменно отхвърлиха офертата, защото бяха сигурни, че ще спечелят. Асен Василев даже изрично подчерта, че с хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов имат фундаментални различия по финансовата и икономическата политика, а ПП съвсем откровено се позиционира вляво с популистки патос за пенсии и детски градини, и съвсем откровено започна да краде електорат от БСП и злощастната Корнелия Нинова.
След убедителната победа на Борисов и то само с машинно гласуване, Кирил и Асен бавно започнаха да загряват, че вече не са звездите на българската политика, а трябва да се борят за оцеляване. Именно това ги подтикна да търсят обединение с Христо Иванов, разчитайки на математиката и вярата, че техните проценти плюс процентите на ДБ ще бият ГЕРБ. Само четири месеца след надменната им увереност в обратното това е проява на слабост и отчаян опит за оцеляване, а не на воля за победа. Това, което ми се струва важно да се отбележи е, че няма никакво значение кой ще спечели изборите, защото той няма да може да направи стабилно управление без другия. Стабилно мнозинство може да има само с участието на ГЕРБ – това е реалността и тя се видя още от гласуването през април 2021 г. Независимо дали ни харесва или не гласоподаването на българите. Всичко останало след това беше безобразен политически гърч и цирк в опит да не се признае тази реалност. Накрая всички започнаха да се примиряват с нея, но изглежда, че ще загубим още време, докато нещата се слегнат. По стар български обичай – всичко тече бавно, трудно и нескопосано постарому, но с претенциите за революция, промяна, реформа и прочие. Накрая се получава, както е било винаги в последните 600 години. Уморително, но е факт.
Но да се върнем на обединението. Христо Иванов и неговата малка секта от градската десница има нелек избор между това да се претопят в коалиция с ГЕРБ и да се претопят в коалиция с „Промяната“. От прагматична гледна точка би било по-разумно да се претопят в коалиция с ГЕРБ, защото тогава със сигурност ще влязат във властта, както им се случи, когато бяха „Реформаторски блок“ преди 8 години. Властта дава възможност за клиентелско поддържане на апарат и ресурс за тясно партийния актив, което със сигурност би ги оставило на политическата сцена за четири години. С “Промяната” и оставането в опозиция съвсем не е сигурно какво ще остане от ДБ при ярко нарцистичния профил на Кирил и Асен, които ще обсебят лидерството в коалицията, ще редят листи и ще издигат кметове за местните избори. Впрочем, една незначителна новина от последните дни би трябвало много да разтревожи морализаторите от градската десница.
Знамето на „Промяната“ в борбата с корупцията на „Капитан Андреево“ напусна Кирил и Асен, защото пред него са избрали откровен корупционер. „Капитан Андреево“ бе основна опорка на ПП преди последните избори.
Иван Христанов напусна партията и публикува видео във Фейсбук, в което говори за разочарование от партийните лидери. Според него те не искат да бъде чут „гласът на обикновения българин на селото и града“. По информация в медиите, една от причините за напускането на Христанов е настояването на Радостин Василев да заеме мястото му като водач на листата на „Промяната“ в Плевен.
Ако сте следили изявите на Кирил Петков и Асен Василев през последната година по темата за „Капитан Андреево“ ще разберете, че има голяма проблем в тази партия след като Христанов не е намерил място в листите й. На фона на този безспорен, но низвергнат кандидат, какво да мислим за сглобяването на общи листи с ДБ, чиято клиентела ще бъде мачкана още по-безпардонно от лидерите на „Промяната“.
От изказванията на Христо Иванов си правя заключението, че той никак не е щастлив от този брак по сметка, а като прагматичен човек знае, че е по-сигурно да заложи на ГЕРБ и ДПС, както го направи след протестите през 2014 г. За негово нещастие сектата, която сам оглавява, го спира от това напълно разумно политическо действие и ще го тласне към патологията на „Промяната“. Дали това ще е правилният избор за градската десница, предстои да видим. Най-сериозният изпит за тях са местните избори през есента, а май всички политически играчи гледат на предсрочните парламентарни избори през април като на тренировка за тях.
