16.8 C
София
сряда, 18 юни 2025 г.

Къде изчезна министърът на културата?

Млад мъж свири на виолончело на фона на апокалиптичните разрушения в Харков. Звучи сюита №5 на Бах. Денис Карачевцев иска по този начин да събере пари за възстановяване на родния си град след разрушенията от ракетите. Видеото обикаля света за часове и се превръща в зловеща метафора на взривяването на цивилизацията. Както и във възхвала на изкуството като контрапункт на бесовете, които обладават хората.

Изкуството излиза на авансцената преди, по време и след всяка война. Защото е надежда, че човек все пак е повече добър, отколкото лош. Че полудяването е временно, а стремежът към нормален и достоен живот дава сили злото да бъде победено. Неслучайно в кризисни за човечеството времена се появяват не само шедьоври, но и нови стилове и направления в изкуството. Годините на Първата световна война раждат джаза, в навечерието й кубистите се отказват от утвърдените пропорции в живописта, за да алармират, че човечеството се отклонява не само от правите линии в изображението, но и от ценностите. Хемингуей и Ремарк създават прочутите си антивоенни романи, когато в Европа вилнеят войни. Бомбардировката над баското градче Герника през 1937 година изправя Пикасо пред статива, за да сътвори едноименната картина, чиято репродукция трябва да виси в кабинетите на всички световни лидери. За да помнят, че нито един конфликт не се решава с насилствена смърт, а с преговори и съпричастност.

Изкуството дава посока във времена, когато усещането за катастрофичност обезсмисля съществуването. Ролята на творците в такива моменти е не по-малко важна отколкото на войниците на фронта. В разрушителни времена творческата гвардия има нужда от лидери. В такива се превръщат  министрите на културата. Защото тяхното призвание е не само да разпределят средствата от държавния бюджет, но да бъдат гласът на хората на изкуството.

България също има министър на културата, чието име  малцина запомниха. 31-годишният Атанас Атанасов, за когото при встъпването му в длъжност хората разбраха, че е ремонтирал читалището в родното село на дядо си Татарево, потъна вдън земя. Не само че не се е чуло да е направил нещо за културата, но дори позицията му за войната не е ясна. Не е инициирал и една благотворителна арт проява за събиране на средства за пострадалите, докато актьори като Алек Алексиев със собствените си автомобили превозват бежанци от Украйна.

Къде всъщност е министърът на културата? Или се е снишил, докато лошото отмине? Надявайки се, че някой български виолончелист ще реши да изнесе концерт протест срещу войната на някой градски площад. А може и пред читалището в село Татарево.

Толкова за министъра на културата.

 

Последни новини

Филтър
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.