Млад мъж свири на виолончело на фона на апокалиптичните разрушения в Харков. Звучи сюита №5 на Бах. Денис Карачевцев иска по този начин да събере пари за възстановяване на родния си град след разрушенията от ракетите. Видеото обикаля света за часове и се превръща в зловеща метафора на взривяването на цивилизацията. Както и във възхвала на изкуството като контрапункт на бесовете, които обладават хората.
Изкуството излиза на авансцената преди, по време и след всяка война. Защото е надежда, че човек все пак е повече добър, отколкото лош. Че полудяването е временно, а стремежът към нормален и достоен живот дава сили злото да бъде победено. Неслучайно в кризисни за човечеството времена се появяват не само шедьоври, но и нови стилове и направления в изкуството. Годините на Първата световна война раждат джаза, в навечерието й кубистите се отказват от утвърдените пропорции в живописта, за да алармират, че човечеството се отклонява не само от правите линии в изображението, но и от ценностите. Хемингуей и Ремарк създават прочутите си антивоенни романи, когато в Европа вилнеят войни. Бомбардировката над баското градче Герника през 1937 година изправя Пикасо пред статива, за да сътвори едноименната картина, чиято репродукция трябва да виси в кабинетите на всички световни лидери. За да помнят, че нито един конфликт не се решава с насилствена смърт, а с преговори и съпричастност.
Изкуството дава посока във времена, когато усещането за катастрофичност обезсмисля съществуването. Ролята на творците в такива моменти е не по-малко важна отколкото на войниците на фронта. В разрушителни времена творческата гвардия има нужда от лидери. В такива се превръщат министрите на културата. Защото тяхното призвание е не само да разпределят средствата от държавния бюджет, но да бъдат гласът на хората на изкуството.
България също има министър на културата, чието име малцина запомниха. 31-годишният Атанас Атанасов, за когото при встъпването му в длъжност хората разбраха, че е ремонтирал читалището в родното село на дядо си Татарево, потъна вдън земя. Не само че не се е чуло да е направил нещо за културата, но дори позицията му за войната не е ясна. Не е инициирал и една благотворителна арт проява за събиране на средства за пострадалите, докато актьори като Алек Алексиев със собствените си автомобили превозват бежанци от Украйна.
Къде всъщност е министърът на културата? Или се е снишил, докато лошото отмине? Надявайки се, че някой български виолончелист ще реши да изнесе концерт протест срещу войната на някой градски площад. А може и пред читалището в село Татарево.
Толкова за министъра на културата.
