Кънчо Стойчев е роден на 11 май 1960 г. в София. Завършва социология в Софийския университет. През 1991 г. заедно с Андрей Райчев основава ББСС „Галъп Интернешънъл“ – агенция за социологически изследвания.
Бащата на социолога е писателят Марко Стойчев, по-малкият от Братя Мормареви. Кънчо Стойчев е председател на Фондация „Братя Мормареви“, активен в насърчаване развитието на литературата и създаването на филми за деца.
Един от основателите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, член на управителния съвет. Кавалер на Ордена за национални заслуги, връчен му от президента на Франция за изключителни професионални постижения.
Господин Стойчев, каква е политическата ситуация в страната на прага на поредните предсрочни избори?
Апатична. На хората все по-малко им се гласува, защото основните политически партии се оказаха импотентни в техните очи. Ако има някаква реална криза в страната, то това е кризата на политическото представителство.
Какви са възможните предизборни и следизборни коалиции?
Основно малоумие на повечето партийни лидери и важни дейци е, че превърнаха думата коалиция в псувня. Същността на политическата дейност в крайна сметка е постигане на съгласие по дадени въпроси и управление на тази база. А у нас чертането на червени линии се оказва най-важното за легитимацията на лидери и партии. Това е провинциално, невежествено и в крайна сметка, разрушително за обществото ни.
Хартиената бюлетина ще увеличи ли избирателната активност? Очаква ли се връщане на левите избиратели пред урните?
Проблемът, от една страна, и за едни партии е дъвка за оправдаване на изборни провали, а за други – технология на чувалите. Той не е свързан с избирателната активност. И е връщане назад по отношение на изборния процес.
Обединението между „Продължаваме промяната“ и ДБ ще донесе ли по-висок общ резултат, отколкото, ако двете политически сили участват самостоятелно?
Силно се съмнявам. Това са доста различни в дълбочина електорати, независимо че на повърхността изглеждат сходни.
НДСВ ще участва в изборите на 2 април, това ще промени ли картината?
Картината няма да се промени. Истинският въпрос е ще влязат ли в парламента. Нямам представа, необходимо е време, за да видим за какво се борят, кои са, с какво се отличават…
Кои партии очаквате да не успеят да преминат 4-процентовата бариера?
Много са и тръгна ли да ги изреждам, със сигурност ще пропусна някои и ще прозвучи като че ли са минали бариерата. Структурно и новият парламент ще е същият с плюс-минус по няколко депутати тук-там.
Какво очаквате да е съотношението на силите в следващия парламент и ще може ли да се състави правителство?
Оформят се три лагера – харвардски, не харвардски и „Възраждане“. Съотношението им ще е горе-долу 70/ 125/ 35. Възможностите ще са две – едната е видна, втората е комбинация между харвардци и нехарвардци (тоест такова мнозинство, при което народът ще е в опозиция, не че сега не е). Но! След това ни чакат местни избори и всъщност това ще е водещият мотив за действията на партиите. Тоест по логиката на изключването вероятността за правителство май е една, разбира се, няма да се нарича коалиция. Защото не е без значение чие правителство ще организира местния вот. Висок остава и шансът за още едни избори.
Как коментирате твърде честото управление на служебни кабинети?
Това не зависи от президента, а от Конституцията. За мен тя е мъдра и не оставя страната без управление, не допуска хаос. А настоящото служебно правителство определям не просто като добро, а като може би най-доброто, което сме имали.
Какво е вашето мнение за евентуална президентска република?
Това е плашилка и спекулация на един политически провален елит. Колкото и нескопосана да ни е парламентарната демокрация, тя е необходимото ни зло. И дано почнем да я лекуваме.
Какво се случи в България след 33 години преход, та се стигна до тази политическа криза? Кой губи и кой печели от това?
Какво се случи разказахме с Андрей Райчев в едноименна книга преди вече 20 години. С появата на Сакскобургготски мислехме, че политическата легитимация чрез противопоставяне е зад гърба ни, но така бе само 8 години до 2009. Тогава тя се завърна и продължихме да копаем дъното. А ако перифразирам позабравения добър войник Швейк, на дъното има едно друго дъно, по-голямо от първото. Сещате се, че огромното мнозинство от нас губим за сметка на малцина, чиито имена лесно ще откриете в бюлетините.
Какво е бъдещето на левицата в контекста на исканата оставка на Корнелия Нинова и събирането в нова формация на отцепилите се от БСП политически фигури?
Кризата в БСП продължава прекалено дълго, а знаем, че дори и обикновен грип е опасен, ако се проточи. На определен етап Нинова действително спаси и възстанови БСП, но след това нещо й стана и поведе сектантска политика вътре в партията. Тя не отстъпи сега на конгреса и това ще маргинализира още повече БСП. А и ще бъде знак за всички нейни опоненти да се обединят.
Имат ли шанс националистически формации в България?
„Възраждане“ не само има шанс, но и последователно расте. Всъщност оказахме се в такава ситуация, че тази партия е единствената, която става отдушник за радикални нагласи, а те са значими.
Според вас налагат ли се промени в Конституцията и какви? Имат ли някакво бъдеще референдумите у нас?
Няма съвършен и вечен закон, всичко се променя в даден момент. Но е безотговорна пропаганда и откровено заблуждаване на хората да се твърди, че коренът на неуспехите ни е Конституцията. Колкото до референдумите, то политическата култура у нас по въпроса е на равнище трети клас в начално училище за хора с увреждания.
Успешен ли е 33-годишният преход в България? Какво спечели и какво загуби страната ни?
Преходът ни е такъв какъвто го живяхме. Непрекъснато ни съблазняват мисли и разсъждения, започващи с „Ами ако тук не бяхме сгрешили… Ами ако там бяхме се справили по-добре…“. Историята не търпи подобни упражнения, макар и да са приятни на чашка. Да, недоволни сме и това е добре, трябва да сме недоволни. Но най-добре е всеки да започне недоволството си и от себе си, не само от другите. България вече е съвършено друга страна, ние сме в клуба на най-богатите и успешните, макар и на задната редица. И да минем по-напред зависи само от нас самите.
Кои политици бихте откроили като успешни?
Страната ни най-бързо и добре се развиваше през осемте години, в които под една или друга форма във властта бе Сакскобургготски. А и сега, при това служебно правителство. Сред успешните за България политици бих откроил Желю Желев, Ахмед Доган, Петър Стоянов, Първанов, Борисов, Румен Радев… Но царят оглавява моята класация – без него нямаше да сме в ЕС и НАТО.
