Къци Вапцаров е сред най-известните телевизионни лица вече 30 години. В кариерата му влизат емблематични предавания като „Невада“, „Риск печели, риск губи“, „Кой е по-по-най“. Има диплома и за филмов режисьор, а в последните години участва в различни телевизионни формати. Този сезон се включи в Hell’s Kitchen, където остана почти до финала.
– Господин Вапцаров, тръгнахте си на крачка от финала на Hell’s Kitchen. Съжалявате ли, че не успяхте да стигнете до самия край?
– Не, постигнах повече, отколкото очаквах. Забавлявах се много, предизвиках себе си в непознати води, научих много нови неща и техники, спечелих нови приятели, хората ме видяха в друга светлина, успях да ги забавлявам – това е достатъчно. Вече готвя по-интересни вкусотии и жена ми е изключително доволна. Спечелих най-важното – много нова любов от хората, а за мен това е най-важното във взаимоотношенията артист-публика!
– Веднага ли приехте поканата да участвате?
– Да, макар изобщо да не предполагах какво ни очаква. Беше доста трудно и напрегнато понякога, особено когато не достига време или не знаеш кое къде е. Но като цяло беше невероятно приключение. Много позитивно, много забавно, имаше интересни изпитания, игри и смях най-вече. Екипът се беше подготвил с много оригинални идеи за всяко едно предаване. Но най-вече им благодаря за приятелско отношение към нашия звезден отбор. Най-вече от шеф Ангелов!
– Какво зрителите не успяха да видят?
– Много смешки, които пропуснах да направя, за жалост, хрумваха ми после. Като цяло там сме под напрежение и невинаги съумявах да се отпусна до степен да се забавлявам. Понякога бяхме напрегнати от липса на време да изпълним поставената задача. Също някои смешки, които правехме по време на снимки, не оставаха в крайния монтаж.
– Този сезон беше изпълнен с много напрегнати, но и комични моменти. Кои от тях ще запомните?
– Епизодът, в който бъркахме в змии и хлебарки и най-вече в кутията със страшното плюшено мече … Търкалял съм се от смях! Иначе всяко едно готвене беше паметно и забавно. Ще си спомням шегите, които си правехме и с шеф Ангелов. Много се забавлявах!
– Кое ястие ви беше най-сложно?
– Може би десертите, които трябваше да правим, не съм добър в тях. А и най-вече ограниченото време, за което трябваше да готвим, и липсата на информация как да го приготвим. Вкъщи е лесно, можеш да ползваш Гугъл, да си подредиш всичко, знаеш кое къде е, не бързаш за никъде. Но тук всичко е наопаки, изобщо не си наясно понякога как се готви дадено ястие. И настава див хаос. Както го нарекох, това е предаване за готвене в екстремни условия.
– Освен басан, еспума, жу, деглазиране и деструктуриране, какво още научихте?
– Много неща научих за правенето на различни сосове, рецепти, логика при смесване на компоненти, температури, времетраене. Научих най-важното – как функционира светът на професионалната кухня, за който никога не се бях замислял като клиент в ресторант. Научих много от шеф Ангелов, а и от мастър класа на шеф Михалчев по японска кухня. Със сигурност ще опитам лятото лютеница с ябълки. Всяко от ястията, които готвих, научих как се правят впоследствие. Тоест те биха станали чудни, ако можех втори път да ги направя, но нямаме този втори шанс. Все пак радвам се на своите успехи, победих професионалистите и взех точки срещу тях. Шеф Ангелов с радост изяде моите три хотдога и каза, че са най-добрите, което е невероятен комплимент от такъв професионалист.
– Промениха ли се представите ви за тази професия?
– Да, определено! Със сигурност изпитвам още по-голям респект към неуморните пчелички в кухнята, които тичат като луди, за да сготвят нещо, което да е максимално вкусно и атрактивно за нас, капризните клиенти. Хората в кухнята имат най-голяма заслуга за успеха на даден ресторант, а остават в сянка. Ние контактуваме само със сервитьора, на него оставяме бакшиш, а главният виновник да сме доволни, е този зад печките и тиганите, който прави заготовки, готви всичко по тайминг, за да стигне то на масата в най-добрия вид. За съжаление, не познаваме и не виждаме хората в кухнята.
– С останалите участници доста се стряскахте, когато шеф Ангелов влизаше в кухнята на Ада. Наистина ли е толкова страшен на живо?
– В началото наистина се притеснявах да не изпаднем в конфликти и да има скандали, но към нашия отбор той се отнесе изключително професионално, с уважение. Той беше наясно, че не може да очаква много от нас, и беше благосклонен. Иначе с него сме се разбрали да казвам, че наистина е толкова страшен, за да не му развалям имиджа. Също като водещ искам да кажа, че съм впечатлен от уменията му да говори без аутокю, измисляйки във всеки момент това, което казва и реагирайки адекватно и светкавично и на смешните, и на сериозните моменти.
– Освен в Hell’s Kitchen сте участвали и в „Черешката на тортата“. Обичате ли често да готвите у дома?
– Да, много обичам. Аз си имам изграден стил и вкус и си правя много простички, но вкусни неща. Правя го с голяма любов и най-обичам да си сготвя нещо, което на мен ще ми е вкусно.
– Впечатлихте шеф Ангелов с трите вид хотдог, които приготвихте – любимия на Тодор Живков, хотдог от Америка и един от бъдещето по ваша рецепта. Ако използваме метафората за хотдога, на вас кой ви е най-любимият?
– Този на Тодор Живков ми беше мил, защото бяхме млади и изпълнени със заряд и младежка енергия и мечти. Този от Америка също ми е любим, защото това е хотдога на реалността, която не е толкова постна и простичка като хотдога на Тодор Живков и ти дава свободата да си гражданин на света. Този на бъдещето е също интересен, защото ти дава възможност да си креативен и да направиш нещо, което никой друг не се е сетил, и да го пуснеш на пазара. Да измислиш нов, оригинален и вкусен метафорично хотдог. И това е най-сладкото в живота.
– Това е шестото риалити, в което участвате. Кое искате да е седмото? И в кое никога не бихте участвали?
– Това всъщност е 11-ото ми участие в риалити в „Нова“. Аз съм абсолютен рекордьор! По два пъти в „Биг Брадър“, „Черешката“ и „Като две капки вода“, три пъти в „Маскирания певец“, „Хелс Кичън“ и „Стани богат“. Все различни като емоция и стил предавания. Радостното е, че с всяко едно от тях показвах умения и най-вече забавлявах зрителите, които по тази причина ме обичат.
Едва ли има предаване, в което не бих участвал… стига да мога да се забавлявам и да забавлявам хората. Обичам да забавлявам! Така се чувствам в свои води!
– В края на 2021 година обявихте, че предстои „Риск печели, риск губи“ да се завърне в ефир по BulgariaOne. Какво всъщност се случи?
– Нещо не стана. Телевизията не стартира със забавна програма. Не е лесно. По-тъжното е, че големите телевизии не проявяват интерес към две предавания, доказали връзката си с публиката и умеещи да забавляват народа – „Риск печели“ и „Кой е по-по-най“!
– Бихте ли се завърнали като водещ на друго предаване?
– Бих, разбира се, обичам телевизията. Най-тъжно е, че успешен проект като „Кой е по-по-най“ не е в ефир, а това е предаване емблема със стотици спомени. Жалко е, че телевизиите не се интересуват от формати за деца. „Риск печели“ бе предаването, което обикаляше из България и радваше зрителите в почти всеки средно голям и голям български град. След нашето спиране няма вече такива „луди“, които да обикалят по басейни, спортни зали, ски писти, площади и какви ли не сцени, за да правят шоу за народа.
– В началото на месец май миналата година претърпяхте сериозна катастрофа. Как сте сега?
– По-добре, но още ме наболяват ребрата.
– Какво се случи с шофьора, който мина на червено и ви удари?
– Нищо все още, тече някакво дело, но както казват гърците „сига-сига“ – леко-леко…
– А сега какво ви предстои?
– Ще се фокусирам върху филмовия си дебют „Добри родители“ – игрален филм, който ще снимаме през есента. Вече сме във финалната подготвителна фаза. Екипът е страхотен, оператор, костюми, декори, актрисата за главната роля е прекрасна. Имам много оригинални и интересни идеи, дано се получи един истински европейски филм! За него повече – през есента!
