- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Латинка Петрова: В шоубизнеса е така – отпред красиво, отзад страшно!

Автор: Антон СТЕФАНОВ

В живота на актрисата Латинка Петрова, която на 1 януари отпразнува 79-ия си рожден ден, са се случвали истински чудеса. Тя е виждала НЛО, сбъднали са се всички пророчества на Ванга за нея, освен едно, оцеляла е, след като колата й едва не пада в голяма пропаст. Не по-малко чудо е, че успява и да живее с нищожна пенсия от 436 лева. Въпреки това гледа положително на живота и е щастлива с верния партньор до себе си – съпруга си Красимир Джонгалов и с двете им деца.

Госпожо Петрова, родена сте на 1 януари. Не се ли чувствате ощетена, че личният ви празник минава в сянката на Нова година?

Напротив! Съпругът ми също е роден на 1 януари, така че празнуваме 3 в 1, а и спестяваме разходи (смее се) Благодаря на Бог, че съм добре, че имам възможност да се радвам на всеки ден, че съм в кондиция и че не скърцам.

Още ли правите прочутия си шпагат – ваша запазена марка?

О, да. Всяка сутрин се разтягам до шпагат задължително. Мен движението ме крепи. Гледам постоянно да се движа, дори когато съм си вкъщи. Чуя ли музика, започвам да си танцувам. Кърша тялото.

Стряскате ли се от тези 79 години?

Това е само за статистиката. Знаейки колко е краткотраен този земен път се моля само да не се залежа. Малко ме натъжават вече рождените ми дни. Скъсяват се дните ни. И затова всеки момент гледам да се възторжена от заобикалящия ме свят, от приятелите и от близките ми. Натоварвам се с позитивизъм, за да мога да оцелявам стойностно.

Казвате се Латинка, а 1 януари е Васильовден. Защо не са ви кръстили Василка?

Защото по онова време предимство са имали свекървите. Майка ми, въпреки че е искала да ме кръсти Татяна – на главната героиня от романа на Пушкин „Евгений Онегин“, е надделяло това да нося името на една от бабите ми.

Съпругът ви е дърворезбар, но и рисува. Някога правил ли ви е портрет?

Не. Сега ми подсказвате да го попитам защо не се е опитал да ме остави като част от историята с един портрет (смее се). Но пък за сметка на това има много уют в панелния ни апартамент благодарение на дърворезбата, направена от него.

Актрисата се омъжва за Красимир Джонгалов на 1 януари 1974 година

Липсва ли ви сцената?

Не спирам да работя. Продължавам да записвам в Българското национално радио. А сега Недялко Йорданов ме покани да вляза на мястото на Емилия Радева в неговата пиеса в Народния театър „Каквото такова“. Имам ангажимент да уча текста и ако ми се удължи театралният живот, би било прекрасно.

Вие имате труден в професионално отношение период. Уволняват ви от Сатиричния театър. Как го преживяхте?

Това бяха годините на СДС и тогава ме избраха за общински съветник. Отговарях за културата на район „Младост“. Директорът на Сатирата обаче беше комунист и ми каза, че не може да съм на щат в театъра и да получавам пари от общината. И ме освободи. След като Илия Добрев стана директор, ми се обади по телефона. Каза, че не вижда театъра без мен, и ме върна.

Винаги съм усещала, че Сатирата е моето място, защото съм по-шантава и по-нестандартна. Но навремето там беше много трудно, защото се чакаше дълго да дойде твоят ред да играеш. Първо трябваше да бъдат удовлетворени членовете на Партията. Аз бях от другия ешелон от актриси, които гледаха разпределението на ролите в постановките и виждаха, че ги няма. Това беше проблем и за Пепа Николова, и за Людмила Захариева… Много бяхме – една гвардия от хора, чакащи си времето. Затова сега казвам „Браво“ на съвременните млади актьори, които искат да снимат днес, да се заявят днес, а не да чакат като нас.

Голямото ви приятелство с Георги Парцалев не ви ли помагаше тогава? Той не ви ли удари едно рамо?

Самият Парцалев беше низвергнат от театъра и страдаше много. Той на себе си не можа да помогне, камо ли на мен. Никога няма да забравя как една нощ ми се обади в 3 часа и ми каза: „Лоте, ще играя в един спектакъл и познай какво ще правя. В началото ще изляза да кажа: „Добър вечер“ и накрая – „Лека нощ“. Това му беше участието в цялото представление, а беше написан първи в афиша. Тези неща той ги изживя болезнено. А ние сме вдигали цял стадион на крака с него. Много обичан беше от публиката. Чувствах го изключително близък. На моменти имах чувството, че аз съм го родила. И сега като редя поменика с починалите, винаги го слагам на първо място. Палейки свещичка, му казвам: „Паце, както сме се разбрали – ще си помагаме един на друг“.

А защо не се разбирахте със Стоянка Мутафова?

Просто Стояна беше член на Партията и когато вдигнах двата пръста за СДС и тръгнах по митингите, тя се изгаври с мен, като каза: „Какво сега? Ще станеш Мелина Меркурий ли?“, и се разсмя цинично. От това ме заболя много. След време я видях, че идваше на митингите и искаше да говори, но не смееше, като ме виждаше там.

Преди тази история много сме пътували със Стояна. Тя имаше невероятно чувство за хумор. Дори, докато съм шофирала, се е налагало да спирам колата, защото сълзи са ми текли от смях. Така че сега единственото, което казвам, е: „Нека Бог даде справедливост за всичко!“.

Успявате ли да простите на враговете си?

Не умея това и по тази причина не съм богоугодна много. Може би е от зодията ми Козирог. Боли ме за всяка дума, която е била срещу мен. В това отношение не съм перфектен човек. Много хора прощават, забравят, прегръщат се отново, но аз не го мога. Това ме направи и вълк единак. Не успях да се вписвам в палитрата от хора около мен.

Обидена ли сте на киното, че не ви оцени достатъчно?

Истината е, че аз не съм недоволна от пътя си, макар че с много мъка вървях по него. Никога не съм имала рамо и човек, който да ме понесе. Като диворасло цвете бях. Все съм чакала случайността, някой да ме хареса и да ме покани. Не умея да влизам под кожата, да се намъкна някак си и да съм вътре в играта. Ето сега гледам сериали. Ами то все едни и същи актьори участват навсякъде. Чак до втръсване. Но това е, защото са си приятелски кръгове и се уреждат.

Защо не се решите да напишете книга?

Аз съм я почнала, но не знам кога ще я завърша. По-скоро ми се иска да издам албум с мои песни от фестивала „Златният кос“ и стихотворения. Да бъде диск за ценители и да го подарявам. Има смисъл в това. А и приятелите ти ще могат да си пуснат песента ти или да чуят стих, изпълнен от теб. Подготвила съм нещата и сигурно ще го направя. Не знам защо си мисля, че имам още много време на тая земя. Може би защото Ванга ми каза: „Видим те много стара и проскубана!“. Спомних си тези нейни думи от преди 30 години, когато ковид ме тръшна на легло и започна да ми пада косата и то по цели шепи. Слава богу, се възстанових.

А кое от предсказанията на Ванга не се е сбъднало?

Само едно не се сбъдна. Тя ми каза: „Много пари ке имаш, що че ги работиш?!“. Ето това още не е случило. Иначе всичко друго ми позна.

На 69 години участвахте в риалити шоуто „Денсинг Старс“. Как се решихте?

Казах си: „Ще опитам!“. Обичам предизвикателствата. А там през цялото време зад кулисите миришеше на камфор, защото всички бяха с подути пръсти и контузии. Постоянно се мажеха. Но така е в шоубизнеса – отпред красиво – отзад страшно! Миришеше на камфор навсякъде. Ама пък лъскавата страна е готина! Това за мен беше прекрасна емоция. Издържах седем седмици. Даже се молех да приключвам по-бързо, но ми казаха, че хората много гласуват за мен и не ме пуснаха.

Имате и почитатели от младото поколение, което пък ви знае от прословутата реклама с бормашината…

О, това беше голям шанс. Когато отидох на кастинг, си бях забравила очилата и не можех да прочета написания текст. Затова започнах да си съчинявам на момента. Умряха от смях с моите измишльотини и така се случи тази реклама. Това си беше малък театър. Никак не е срамно един актьор да участва в реклами. Стига само режисьорът да ти направи както трябва. Неотдавна снимах и реклама за спортни дрехи за германска телевизия. Рапирах, мятах се… Получи се страхотно.

Имате син и дъщеря? Те останаха ли в България, или заминаха в чужбина?

Синът ми десет години беше в Америка и в Канада, но не можа да се приспособи. Той е ядрен физик, доктор на науките. Преподава във Физическия факултет. Дъщеря ми завърши испанската езикова гимназия, след това журналистика, а сега си гледа детенцето. Щастлива съм, че са тук, защото постоянно ни пълнят хладилника. Те ни помагат. Иначе няма как да се оправим. Моята пенсия е от най-ниските – 436 лева. Това е просто обидно. Но пък съм отгледала добри деца.

Какво си пожелахте на рождения си ден, а и за Новата 2023 година?

Пожелах си да съм здрава и годината да ми е пълна с ритъм, за да не се отпускам. Да съм дейна, активна и да имам ангажименти. А на всички мои връстници пожелавам да се удължи животът им.

- Реклама -

Последни новини