spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
18.6 C
София

Левски разговаря с Жокера

Избрано

Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Живея в неголям апартамент в района около столичната улица „Оборище“. Този район се превърна в нещо като 7eme arrondissment в Париж или Манхатън. Цените на квадратен метър растат главоломно, както и цените в ресторантите и магазините наоколо. Само един народен „Лидъл“ позволява относителна нормалност на живеенето.

Подобен процес се случи преди години в Ню Йорк, когато обикновените хора немилионери започнаха да бъдат изтиквани в периферията от китайски, руски и саудитски олигарси и техните семейства.

Около „Оборище“ няма международна олигархия, само изгладнели купувачи с неограничен от сивата икономика апетит, които остават незасегнати от инфлацията. Другите незасегнати са бедните като циганката, която виси на улицата в софийския Манхатън и като ме види, започва да вика „К…оооо!“. Преди време дори се опита да създаде интрига между мен и един приятел. Обясни му как „оня ден тая я видях да се качва на мотора на един“.

Свикнала съм да живея на най-скъпото място в България и да ме наричат к***а по един или друг начин. Поети, културолози и всякакви интелектуалци правят същото, но с друг, по-витиеват речник. Тук е така. Стъпваш с един пръст навън и си вътре в кочината, в която дистанцията е невъзможна. Образованите и необразованите прасета грухтят в едно и също пространство.

Онзи ден се бях загледала в прасците на мутроолигарх, който слезе от черно кубче „Мерцедес“. От единия му добре епилиран прасец с формата на „Дом Периньон“ на стероиди, ме погледна Жокера и внезапно проговори. Огледах се наоколо да видя дали някой вижда какво става, но свикнали на прасци с портрети, хората изобщо не обръщаха внимание на изкривената му усмивка. Жокера се обърна с интригантски поглед към другия прасец, от който пък уморено гледаше Левски.

– Васко, my friend, какво ще кажеш за цените на бензина? А нещо за националните предателства, с които се замерят? Ти си специалист по темата, казвай.

Левски не отговори. Не беше спирал да мисли за предателствата, национални и всякакви. Не искаше да живее в затвора на този прасец. Не се беше борил за това. Обесването нищо не разреши, народът хем го предаде, хем го окова във веригите на вечната слава, обричайки го да бъде запечатан върху нечия кожа. Депресията от предателството беше нищо в сравнение с това, че след има-няма 20 години прасецът щеше да се свие и отпусне от неизбежността на възрастта. Да не беше писал „Времето е в нас и ние сме във времето“.

Левски тръсна глава, за да се освободи от грозната гледка на увисналото му и смалено до неузнаваемост лице върху сбръчкания прасец. Собственикът му щеше бавно да се разпада в скъпото гробище в „Бояна“, превърнал се в органично-стероидна смес, и това щеше да бъде краят. Истинският. Междувременно трябваше да търпи да го разнасят по целия свят безброй комплексари с оскубани крака в компанията на ужасно същество като Жокера. От него Левски научи за корупцията в Ню Йорк, но те поне си имаха Батман, тук нямаше дори и честен ватман.

– Доста сте го закъсали впрочем… – продължи Жокера.

Левски не искаше да го слуша, но нито имаше ръце, за да си запуши ушите, нито крака, за да избяга от този нагъл тип.

– Помниш ли протестите срещу БСП през 2013 година? Помниш ли, че те лягаха и ставаха с „омраза“ към БСП?

Жокера изпадна в ентусиазъм от българската кочина, в която се беше озовал благодарение на Холивуд. Хич не му пукаше, че Левски не му отговаряше. Ако се преместеше в София, щеше да има страхотно поле за действие.

– Помниш ли, че БСП са наследници на БКП? Помниш ли колко протести срещу тях „десните“ организираха? Помниш ли, че разпространяваха опорки, че ГЕРБ ще се коалира с БСП, а после те се коалираха с тях? Помниш ли, че БСП бяха „врагът с партиен билет“? Помниш ли какво е „враг с партиен билет“? Помниш ли, че БСП твърдо застана срещу изпращането на оръжие в Украйна? Помниш ли, че заради тях, за да не напусне БСП коалицията, оръжие се изпраща тайно и Митрофанова млъкна доволна, а сега обвиняват Митрофанова, че е свалила правителството им? Помниш ли, че Зеленски с досада се примири, а Путин направо им се подигра за страха и клякането пред Русия? Помниш ли, че този страх не беше от Путин, а най-вече от разпадането на тази коалиция, която така или иначе се саморазпадна? Помниш ли, че БСП и ДПС винаги бяха в открита коалиция? Помниш ли, че БСП никога не застанаха срещу ченгетата в редиците си, а сега са най-принципните и честни коалиционни партньори на другите най-принципни новородени? Помниш ли, че двойните стандарти са закон по тези земи, изпълнени с амейзинг шопска салата и красиви жени, неспирно раждащи нови и нови политически кандидати за нови и нови правителства? Помниш ли кой направи възможно падането на ветото срещу Македония, не този, който обещаваше, нито този, който отиде да близне джуфката на обувката под звуците на Марсилезата? Помниш ли, приятелю Левски, do you remember the first of September? Страхотно парче на Earth, Wind and Fire, знам, че ти не го знаеш, ти си от времето на турските зурни и „Даваш ли, даваш“. Ти помниш всичко, но паметта на тези – не за тях загина – е артистично къса, като на хора с напреднала деменция, а „моралната им тъкан“ е толкова тънка, че се къса при всеки политически удобен случай. Аз знам, ти знаеш, всички знаят, както казва моят приятел Дони. Ех, Левски, Левски, my friend, искрено ти съчувствам, че си се родил тук такъв един чист и честен. Мога да ти уредя прераждане в Америка, ако искаш, само кажи. Но… знаеш, че няма безплатен обед, нали?

Собственикът на прасеца се изправи на съседната маса, оригвайки се мощно, в неосъзнат патриотичен опит да наподоби първия изстрел на Черешовото топче срещу поробителя. Този път поробителят беше друг, джендърски, но и него ракията и салатата щяха да победят. От стягането на мускула при ставането на революционера, лицето на Левски се деформира като от инсулт – едното око по-широко от другото, устата леко изкривена. Жокерът също се изкриви от неговия си прасец, но той разцъфваше в кривотата, там беше неговата сила и мощ, в паметта за всяка безобразна неморалност. В България нямаше Батман да го мачка, само безброй клонинги на Левски, кацнали върху прасците на мечтаещите за „една земя като човешка длан“, покрита с мерцедеси кубче и жени с гърди от неразграждаща се материя, гърди завинаги, с едни, две, колкото се може повече гърди напред. И кандидатите за правителство след правителство след правителство, които уж надрасли „съня на разума, който сънува чудовища“, всъщност са самите чудовища, делящи се клетъчно от сън в сън, от българин в българка и пак българин, и „такааааа до края на света“.

– Найс, а? – намигна Жокера на Левски.

Последни новини