- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Летящи хора танцуват в мексиканския град Кетцалан

Сякаш останало извън времето, цветното планинско градче Кетцалан пленява туристите с виещите се стръмни кълдъръмени улички, изпълнени с живот, старинните колониални сгради и магичните традиции и фестивали. На оживения централен площад се издига красива катедрала, пред която жени в традиционни дрехи продават цветя, а мъже с каубойски шапки предлагат плодове.

Разположено на 900 м надморска височина в северната част на мексиканската провинция Пуебла, градчето е основано през 1547 г. от францискански монаси. Името му идва от птицата кетцал и кветзал, което на ацтекския диалект нахуатъл означава „дълго перо“. Птицата играе значителна роля в централноамериканските митологии и е смятана за свещена. Нейното име е в основата на мезоамериканското божество Кетцалкоатъл, което ацтеките приемат за основно и го свързват с вятъра, зората, Венера, изкуствата, познанието.

Основните забележителности в живописното градче са катедралата, часовниковата кула и 30-метровият стълб пред нея, на който всеки уикенд местните изпълняват главозамайващия Танц на летящите хора (voladores). Този древен ритуал за плодородие се извършва още от предхристиянско време. Местните вярват, че чрез него се постига хармония между боговете и хората. През 2009 г. ЮНЕСКО включва древният и зрелищен танц в списъка на световното нематериално културно наследство.

Ритуалът на воладорите („летящи мъже“) се изпълнява от няколко етнически групи в Мексико и Централна Америка, най-вече от индианците тотонак в източната част на мексиканския щат Веракрус, вероятно още от 600 година преди Христа. По време на суша и глад мъдреците изпращат посланици към боговете с молба за дъжд и плодородие. Церемонията започва с танц около 18–40-метрово дърво, а в наши дни често се използва специален стълб. Танцът изразява уважение към природата и духовния свят и желание за хармония с тях.

Навремето подготовката за танца е дълга, тъй като първо е трябвало да бъде намерено подходящо, достатъчно високо дърво без пукнатини, за да е устойчиво. След това то ритуално се отсича с позволението на планинския бог. Пренася се и се обработва. Началото на церемонията се дава с музика на специална свирка и малък барабан, а мъжете танцуват около отсеченото дърво. Под тези звуци петима от тях, в някои случаи седем, се изкачват по стълба на върха му. Там, стъпил на малка платформа, музикантът (капорал) поглежда на изток, призовава Слънцето и моли боговете за защита по време на полета. На своята флейта и малък барабан той танцува и изпълнява песни, посветени на Слънцето, четирите посоки на света. Тогава четиримата „летящи мъже“, които символизират както посоките на света, така и четирите елемента: въздух, вода, огън и земя, се хвърлят с главата надолу, вързани за въжета. Те се въртят, имитирайки полет на птица, докато платформата, към която са закачени въжетата, бавно ги развива, докато се приземят.

Всеки вариант на танца оживява мита за раждането на Вселената, така че ритуалната церемония на „летящите хора“ изразява мирогледа и ценностите на общността, улеснява общуването им с боговете и привлича просперитета.

Допреди десетина години жените не са имали право да участват в този ритуал заради суеверието, че носят нещастие. От известно време обаче те се включват и като музиканти, и като летци.

„Съществува риск от загуба на значението на тази церемония и превръщането й просто в зрелище. Включването й в списъка на световното културно наследство е начин за нейното опазване“, казва Никлас Шулце от ЮНЕСКО.

Признанието на световната органицация ще помогне и за разпространението и развитието на церемониите на летящите хора и в другите мексикански щати, както и в Гватемала и Централна Америка, където този ритуал на практика вече е изчезнал. Организира се международна среща на летящите по време на фестивала в град Тахин, който също е в списъка на световното наследство. Освен това е създадено училище за обучение на малки деца от тотомак на този вид изкуство.

„Това отваря вратите пред нас. Но и носи по-голяма отговорност. Тя ще падне върху нашата общност, върху нашите деца, правнуци и праправнуци. Ние не бива да прекъсваме веригата на препредаване, защото този ритуал е наследството на нашите предци“, казва Нарсисо Родригес, летец от племето тотонак.

Куецалан е в списъка на „магическите градове“ в Мексико – инициатива, която цели да се популяризират местата, които предлагат на туристите незабравими преживявания, свързани с природни красоти, фолклор, занаяти, история или традиции.

- Реклама -

Последни новини