Румен Христов е завършил аграрна икономика, а след защита на докторска дисертация става преподавател в Югозападния университет в Благоевград.
В периода 1991–1994 г. е заместник-министър на земеделието. Бил е съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието – в служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски. От 1997 до 2002 е главен административен секретар в администрацията на президента Петър Стоянов.
-Господин Христов, преди дни казахте, че еврокомисарят на мястото на Мария Габриел трябва да е от ГЕРБ-СДС и че „Продължаваме промяната“ окупира всички позиции. Как ще коментирате номинацията на Даниел Лорер?
-Приемам я като доказателство за това желание за окупация на цялата власт. Доста неприемлива амбиция, защото „Продължаваме промяната“ има само 36 депутати, а получи управленски позиции, сякаш е постигнала пълно мнозинство. Няма друг такъв случай в последните 30 години. Новият еврокомисар категорично трябва да е от ГЕРБ-СДС, защото ние сме най-голямата политическа сила, членуваме в най-силната европейска партия – ЕНП, а и квотният принцип предполага на поста отново да застане жена. „Продължаваме промяната“ дори няма европейско семейство, все още не е приета в нито една парламентарна фракция.
-Нарушена ли е комуникацията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ след декларацията с условия, която отправиха към вас от „Промяната“?
-Опитваме се да общуваме в сферата на нормалността. Все пак да не забравяме, че ние сме с много по-голям и по-дълъг политически опит. Това обаче не означава, че те могат да злоупотребяват с търпението ни.
-Защо според вас е толкова проблематично избирането на шефове на комисии в парламента?
-Вероятно заради амбицията за овладяване на цялата власт – изпълнителна и парламентарна. Редно е, ако кабинетът 95% е на „Продължаваме промяната“, парламентарните комисии да са разпределени според големината на парламентарните групи между всички останали. А и ПП вече имат председател на правната комисия.
-Защо скандалите в парламента не спират? Постоянно изникват теми, които пораждат бурни дискусии.
-Някои политически сили си мислят, че са в непрекъсната предизборна кампания. Но трябва да разберат, че хората искат стабилност и ефективна работа от нас, а не зрелища. Това уронва престижа на Народното събрание и отблъсква нашия работодател – българския народ.
-А кои са приоритетите на СДС в едно управление на ротационен модел, който е нестандартен за България?
-Подкрепихме този формат с големи резерви. Но преценихме, че важните събития за България, които са и приоритети на СДС, си заслужават да направим много сериозни компромиси. Най-важните задачи са влизането в Шенген и в еврозоната. Когато това се случи, България ще бъде наистина пълноправен член на ЕС и това най-после ще сложи край на опитите за завой към Кремъл, които наблюдаваме непрекъснато. Това беше и основният ни аргумент да подкрепим правителството – да прекратим управлението на служебните кабинети на Радев и неговите реверанси към Русия.
-Колко живот давате на кабинета „Денков-Габриел“? Ще успее ли според вас Мария Габриел изобщо да стане премиер?
-Животът на този кабинет зависи от посоката и изпълнението на най-важните цели, за които стана дума. Ако се работи упорито за тях, ако се стои твърдо на евроатлантически позиции, вероятността да се стигне до ротация е по-голяма. Но отново подчертавам, че не бива колегите от „Продължаваме промяната“ да злоупотребяват с търпението ни и с компромисите, които сме склонни да направим.
-Какви конституционни промени се налагат според вас?
-СДС внесе свои предложения още в 44-тото народно събрание, въпреки че тогава не бяхме парламентарно представена партия. Идеите ни са разнообразни, сред които е двукамарен парламент. Горна камара с мандат 5 години, избрана мажоритарно, на базата на съответните избирателни райони, с равен брой народни представители от всеки избирателен район, независимо от населението. Долната камара с мандат 4 години – пропорционално избрани народни представители, отговарящи на броя на населението в съответните избирателни райони. Избиране на президента от Народното събрание с 2/3 на съвместно заседание на двете камари. Отпадане на длъжността вицепрезидент. При невъзможност президентът да изпълнява функциите си те да се поемат от председателя на Горната камара, като до 60 дни се избира нов президент. Ново административно деление и намаляване броя на общините с цел подобряване качеството на обслужване на гражданите и отговаряне на европейските стандарти. Финансова децентрализация и оставяне на част от данъците в общините и регионите. След избиране на „тримата големи“ в съдебната система от ВСС техните кандидатури да подлежат на одобрение с 2/3 от Народното събрание на съвместно заседание на двете камари и едва след това президентът да издава Указ за назначаването им. Наясно сме, че всички изброени по-горе наши предложения изискват Велико народно събрание, което на този етап трудно може да бъде свикано, но рано или късно това трябва да се случи. Направените от СДС предложения, отнасящи се до парламента и президента, са изцяло в посока засилване ролята на парламентаризма.
-Очевидно вие сте за свикване на Велико народно събрание?
-Да. Предложенията ни за конституционни промени съдържат следния текст: „Свикване на Велико народно събрание. Промяна в Конституцията и разпускане на института ВНС“.
-Темата с отстраняването на главния прокурор продължава да се коментира. Очаквахте ли това да се случи?
-Очаквах. Преди това имаше протести, недоволство още при избора му. Беше ясно, че няма как Иван Гешев да изкара пълния си мандат. А решението на ВСС да го отстрани предсрочно няма да коментирам, защото съдебната власт по конституция е независима, а ние от СДС спазваме разделението на властите.
-Мислите ли, че Иван Гешев има шансове в политиката?
-Много обществени и публични личности опитаха да направят свои проекти след приключване на мандата си, имаше дори и президентски, и премиерски проект. Но те не успяха да постигнат кой знае какъв успех. Трудно ми е да преценя какви са шансовете на Иван Гешев.
-Казвали сте обаче, че България не трябва да премахва длъжността главен прокурор, защо смятате така?
-Защото не бива да създаваме 28 главни прокурори във всяка област, върху които да няма контрол.
-А как оценявате ролята на президента в политическия живот?
-Той се опитва да управлява еднолично чрез служебните си правителства, което му се полага по конституция. За щастие, България е парламентарна, а не президентска република. Румен Радев си позволи да се намеси грубо в работата на политическите партии, призовавайки мандатът да не се изпълни. Да припомним и вдигнатия му юмрук преди две години. Но най-вредното за България е, че не стои на твърди евроатлантически позиции и поставя под съмнение авторитета на държавата в свободния и демократичен свят. Постоянните му „намигвания“ към Кремъл вредят на страната ни.
-Коментарът ви за неговите служебни правителства?
-Те бяха проекция на президентските амбиции и интереси.
-Трябва ли България да увеличи помощта си за Украйна и в какво да се изразява тя?
-Категорично да! С всичко, което е по силите ни като военна, техническа и хуманитарна помощ.
-И за финал – какво мислите за развихрилата се полемика около изграждането на 111-метровия пилон за българското знаме на Рожен?
-Тези значителни суми, които се дават за изграждането на пилона, може би щяха да са по-полезни за друга кауза. Любовта към родината се изразява в ежедневни действия, които да издигат нейния авторитет и благосъстоянието на гражданите й. Все пак, след като е направено, няма да навреди. Нека се развява българският трибагреник!
