Лили Иванова сътвори едно от най-големите арт и светски събития през последните 30 години. Концертът й в Народния театър препълни залата, а политиците в нея бяха повече, отколкото на която и да е друга културна проява.
За да я аплодира, почетният председател на ДПС Ахмед Доган се появи за първи път от 10 години публично, сядайки на едно от най-видимите места в салона – в центъра на първи балкон. Появата му носеше и послание. Бившият пиар на ДПС Велислава Кръстева, която отговаряше за връзката с медиите на Народния театър, напусна точно заради обвиненията, че е свързана с партията на Доган. Дълго коментираният от медиите скандал, иницииран от Александър Морфов, вече заглъхна, а 800-те зрители на концерта въобще не се сещаха за него.
Преди да запее, Лили Иванова отправи видео послание с нейни размисли за славата, самотата, изкуството, включени в новата книга за живота й „Моят личен дневник“. Сред запомнящите се твърдения е отношението й към възрастта. То звучи като афоризъм на Оскар Уайлд: „Младостта е качество, което се придобива с годините“.
Тази жена има основание за самочувствие. Не само защото прави концерт, който се превръща в топ събитие за последните 3 десетилетия, а тъй като и предишните 30 години е на върха. Забележителен глас, песни с великолепни текстове, внимание към най-малкия детайл, абсолютен перфекционизъм. Изглежда като усещане за мисия. При това успешно изпълнена.
В Народния театър прозвучаха някои от новите й песни, както и тоталните й хитове „Панаири“, „Ветрове“, „Щурче“, „За тебе бях“. Почти след всяко изпълнение публиката ставаше на крака. Аплодисментите продължаваха повече от седем минути, време, за което ръкопляскат на най-големите хитове на филмовия фестивал в Кан, който тече в момента.
Емоцията на този концерт за самата нея без съмнение е била много по-различна от безбройните й изяви през годините. Първата сцена създава особено усещане за сливане със забележителни актьорски върхове, до които се е стигало на нея. Знаково е, че преди да излезе пред публиката, Лили е била настанена в гримьорната на Стефан Данаилов, един от малкото актьори, чиято харизма може да бъде мерена с нейната.
Трудно е да се обясни силата на въздействието на един певец. За вокалната й дарба няма съмнение, без да се подценява и невероятното й преживяване на историите, за които пее. Тя умее с такава дълбочина да пресъздава емоциите, че няма как публиката да не се припознае в чувствата, родени от любовта, страданието, самотата, копнежите, загубените илюзии. Това оръжие не й изневерява и в доста циничното време днес, в което прагматизмът смазва емоциите, а изкуственият интелект предлага да флиртува от твое име в социалните мрежи.
Лили Иванова има своите яростни фенове, както и хора, които казват, че това не е тяхната музика. И двата лагера трудно могат да отрекат, че тя е феномен не само заради дълголетната си кариера. Изисква се талант, характер и страхотна устойчивост, за да налагаш години наред своя стил, пригаждайки го много внимателно към промяната на вкусовете. Респект заслужава и изключително й уважение към българския език. Тя е единствената певица, която изпява всяка дума отчетливо, а компромиси с поезията при нея не са позволени. Едва ли случайно безбройните букети, които публиката й подари, бяха поднесени на следващия ден на паметника на Иван Вазов в София.
Поклон заслужава и чудесния й оркестър от забележителни музиканти. Организацията на концерта, за който имаше специални мерки за сигурност заради важните мъже и жени в залата, бе безупречна. В Народния театър бяха и много от колегите й – Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Нели Рангелова, Кристина Димитрова. Но по-голямата част и най-вече младите отсъстваха. Едва ли са били затрупани от ангажименти. А когато не можеш да отдадеш почит на по-големия, трудно ще се доближиш да неговия успех.
Истината е проста и ясна. Лили Иванова е единствената поп певица у нас, която не е слязла от върха вече 60 години. Опитайте се само да осмислите тази цифра, след като повечето хора нямат и две години устойчива биография. Така че: „Шапки долу!“.
