По време на Втората световна война английският министър на отбраната се обърнал към министър-председателя Чърчил с молба да бъде увеличен военният бюджет с цел повишаване на защитата. „Откъде да взема парите?“ – попитал Чърчил. „От културата и от социалните разходи“ – предложил министърът на отбраната. „Ами тогава вие какво искате да защитавате?!“ – попитал Чърчил.
Днес се намираме в подобна ситуация, в която от мъдростта и компетентността на властта зависи спасението на културата. Без нея, както ни казва Чърчил, сме нищо. Дори да оцелеем физически.
Опасностите са много и дебнат отвсякъде. А една от най-големите е превръщането на книгите в лукс. Подобна перспектива въобще не е утопична, защото много издателства няма да могат да се справят с новите цени на тока и хартията, която скочи двойно за 6 месеца. Някои ще фалират, печатници също. Книга с меки корици, която е струвала между 10 и 15 лева, много скоро ще се продава за 30-40 лева, защото търговските вериги освен всичко друго прибират и 40% от коричната цена на заглавията. Като резултат не само читателите трудно ще си позволяват да купуват книги, но парите за автори, художници и преводачи ще се стопят като пролетен сняг.
Колкото и четенето да не изживява най-добрите си дни, в него е спасението ни. Книгите сочат посоки, карат те да мислиш, обогатяват културата и познанието, които са все по-важни в технологизираното време, когато човек търси мястото си в света на изкуствения интелект. Едва ли случайно България, като член на ЕС, е подписала конвенция, с която приема единен библиотечен стандарт. Той повелява, че Министерството на културата или други официални културни институции трябва да отделят 8–9 милиона лева за закупуване на нови книги всяка година. От десетилетия отпусканите за тази цел средства са не повече от 500 000 лева, тоест поне 16–17 пъти по-малко от предвиденото в закона.
Помощта за българската книга напълно отсъства или е направо символична. В парламента се говори за всичко друго, но не и за култура и книги. А развитието на една общност зависи в най-голяма степен от нивото на грамотност. Четенето с разбиране е необходимо за ученето по всеки предмет и за развитието във всяка сфера, включително физика, математика и химия. Колкото по-малко умеем да боравим с текст днес, толкова повече ограничаваме възможностите си за развитие и промяна към по-добро утре.
Самият „човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“, казва Радичков. Правописните грешки се откриват само от грамотния човек. Хайде поне грамотността да не превръщаме в лукс.
