Петя БАХАРОВА
Любен Дилов е сценарист, писател, журналист, медиен предприемач, политик и народен представител от листата на ГЕРБ-СДС. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е сред създателите и идеолозите на станалите любими на няколко поколения българи телевизионни предавания – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Работил е в различни вестници, а в момента е издател на списание l`Europeo в България.
Син е на известния писател фантаст Любен Дилов. Има три деца.
-Господин Дилов, на произведение на кой автор бихте оприличил актуалната политическа ситуация у нас?
– Изкушаващо е да го направя, но рискувам да принизя някое литературно произведение. Можем да използваме един израз на Оскар Уайлд – „пристъп на лудост по време на буря“.
-Как ще коментирате предложения от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ кабинет? И защо, според вас, тази коалиция упорства, когато стане дума да подкрепят ГЕРБ при съставянето на правителство?
– Очевидно проектокабинетът на ПП е „отказваща оферта“. Направен е не за да бъде създаден, а за да се откаже всякаква колаборация с ГЕРБ. Всъщност предложението към тях беше не да подкрепят кабинета на ГЕРБ, а да направят предложения за общ експертен състав, който да изпълни законодателна и управленска програма, по която има много повече сходства, отколкото различия. Поне по отношение на посока и цели. Сблъсъкът на ПП и ГЕРБ през последните две години, както и управлението на Кирил Петков, докара държавата до състояние, при което през юли няма да могат да се платят пенсиите, да не говорим за вече миражните Шенген и Еврозона… Логично е тези две формации да се опитат да поправят счупеното. Не само логично, но и интелигентно решение. Уви – изглежда интелигентността в политиката е постоянна величина, докато хората, занимаващи се с нея все повече се увеличават. При това разпределение интелигентната възможност за създаване на стабилно управление все повече изтънява. С активното несъучастие на ДБ. Те от „умни и красиви“ са на път да останат само красиви…
-Даниел Лорер каза в интервю, че „Промяната“ и „Демократична България“ се чувстват като победители на изборите. Адекватно ли е подобно твърдение?
– Напълно адекватно на огромното самочувствие без покритие на лидерите на ПП. Вече две години сме подробно информирани как се чувстват от „Промяната“. От политическите до парапетните им чувства. Може би е време и те да се поинтересуват как се чувстват българите след 6- месечното им управление и двугодишно присъствие в политиката. Тези хора живеят в свой собствен свят, разделен на добри и лоши, на мъжки феи и приказни герои, смело борещи се чудовището Борисов. Просто този свят няма нищо общо със света останалите българи.
-Какво правителство бихте подкрепил конкретно вие? Или по-точно, какви хора трябва да включва то – политици, експерти или някакви други? Ще изброите ли някои личности, които бихте искали да видите като министри?
– В момента се нуждаем от кабинет на националното спасение. Буквално! Има цели сектори на управлението, които са в пълна разруха. Има тежка липса на административен капацитет за справяне с най-обикновени, текущи задачи, да не говорим за сложните проблеми като предоговаряне на условия по Плана за устойчивост и развитие или Зелената сделка. Всъщност нуждаем се от какъвто и да е кабинет, защото едно служебно правителство не може да тегли кредити без санкция на парламента. А ни трябват средно около милиард, милиард и нещо лева на година, само за да поддържаме баланса на завещаното след управлението на Петков и Василев. Моите предпочитания са за кабинет тип „Габровски“. Хора, които да се съсредоточат върху непосредствените задачи по оздравяване на публичните финанси и успокояване на бизнес-климата. Трябват ни и сериозни специалисти по външните и военните въпроси. България се изправя пред все по-тежки изпитания, свързани с войната в Украйна. Това, че не говорим за тях, не значи, че не съществуват. За мнозина ще е новина, но новата демаркационна линия е изместена по оста Констанца- Варна-Бургас-Александропулис. Това вече е твърдата граница не само на ЕС, но и на НАТО по отношение на размирните Русия и Украйна. Ужасяващо е, че в парламента се говори за всичко друго, но не и за обстоятелствата и задълженията, произтичащи от този факт. Така, че краткият отговор е: експерти, разчитащи на максимално широка политическа подкрепа. Във всяка една област мога да изредя имена, но се страхувам, че ще бъдат впрегнати в различен сюжет от моите добри намерения.
-Доколко ползотворни са изредилите се служебни правителства? Как ще коментирате ролята на президента?
– Президентът, както и царят в театъра, се играе от „придворните“. Ролята на президента е такава, каквото му е отредила конституцията и основните политически партии, вчепкани в тежък конфликт, предизвикал перманентна политическа криза. Той е в голяма степен архитект на тази криза, едва в последната година се прибра от терена на чисто политическото, но пък му се налага в момента да управлява ръчно държавата. Буквално, защото дори и автопилот не може да си позволи. Всъщност, в момента Радев има правомощия, каквито никаква промяна на конституцията в посока на президентска република не би му осигурила. В този смисъл и служебните правителства са пряка функция на неговата воля и умения. Все пак радващо е, че успя да намери не малко читави хора, които горе-долу да поддържат нещата. Няма да давам оценки. В някои сектори имаше верни ходове, в други – тотална катастрофа. Културата, например, до появата на Найден Тодоров. Но се страхувам, че белите там са толкова големи, че няма диригент на света, който да може да подреди какафонията в някаква хармония
-Как ще подредите по важност проблемите за решаване пред страната ни?
– На първо място преодоляване на политическата криза и лекуване на тежкото разделение, обхванало голяма част от обществото. На второ – антиинфлационни мерки, които да спрат ръста на цените, да минимализират възможностите за спекула. Да се стабилизират доходите на това ниво и да почнат да оказват натиск върху спекулативните цени. Следват мерките по Плана за устойчивост и развитие, Еврозоната и Шенген. Модернизирането на армията и защитната ни способност. След това продължаване на прогресивните тенденции в образованието и здравеопазването, останали от третия кабинет Борисов. Не на последно място – проектите в местната власт, които замръзнаха през 2020.
-Какъв е вашият коментар за взрива до колата на главния прокурор? Общественото мнение е крайно поляризирано по този въпрос. Защо се получава така?
– Мненията са крайно поляризирани по всеки въпрос. Това е огромен шамар за България независимо от тротиловия еквивалент. Моралният външнополитически еквивалент е съизмерим с ракетно нападение по София. Който не го разбира, просто не иска да го разбере.
-Някой иска ли да управлява сега България според вас?
– Не е въпрос до искане. ПП много искат например. Въпросът е, че трябва отговорно и спокойно управление. Въпрос и на можене е. В момента трябват хора, които могат да управляват, а не такива, които ще се учат на принципа проба-грешка.
-И накрая, как ще коментирате проекта за Общ европейски акт за свободата на медиите? Той предвижда създаването на голям СЕМ, който ще е подчинен на ЕК и ще регулира с еднаква тежест медиите във всички държави от ЕС.
– Всяка чиновническа регулация, особено от мудния апарат на ЕС, крие много рискове. Но той поне очертава посоката, в която е правилно да се мисли. И да не забравяме, че в момента публичният живот е много по-зависим от нерегулируемите, социални медии.
