Има нужда от ръст на заплатите. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов в интервю за БГНЕС за бюджет 2022 и политиката по доходите. Той обясни, че становището на КНСБ не е еднозначно, тъй като бюджетът обхваща всички параметри и цялостната политика и визия за държавата за управление на икономиката и процесите.
„Подкрепяме едни неща. Не подкрепяме други неща. Тук пред скоби бих извадил ръста на заплатите в бюджетната сфера. Такъв ръст няма с изключение на педагогическия персонал и ръста на минималната заплата. Според нас това е грешка, особено в условията на нарастваща инфлация. Както знаете, вече над 8% е средната инфлация. Личната инфлация на хората, които потребяват стоки от първа необходимост е доста по-голяма, тъй като и хлябът, и олиото, и другите основни малоценни блага поскъпват с над 15 % и на този фон, ако погледнете в държавния бюджет има едни 300 млн. лв. за работни заплати, които основно отиват за учителите.
Ние сме съгласни за поредна година да се вдигат заплатите там, но не може само там да бъде. Има много други сфери като социални услуги и домове, като културни институти, читалища. Много обичам да давам пример с дърводелеца в затвора. Той също е държавен служител и едва ли ще бъде доволен, като разбере, че няма да има една стотинка увеличение на работната заплата, пък едва ли е много приятно да работиш в затвор“, заяви той.
„Хората в приходните агенции, които цяла година събираха данъци, хората в агенциите по заетостта, които спомогнаха да се занижи коефициента на безработица. Тези хора всъщност произвеждат продукт. Не е вярно, че публичният сектор е непроизводствен. Хубаво е, ако не е да им се повишат доходите, поне да бъдат компенсирани и да са на същата реална покупателна способност, каквато бяха преди една година. Това е нашата основна критика в бюджета.“
„Посоката е тази – минималната заплата трябва да бъде приведена в такова съотношение и да отразява издръжката на живота. Това е изследване, което ние в КНСБ правим от 30 години на всяко тримесечие. Това е контекстът и начинът на мислене, когато говорим за минимална заплата, а не да сравняваме производителност на труда и несравними величини, каквито всъщност другите страни и народи не правят“, коментира Любослав Костов.
„Точно сега е моментът това да се промени. Ако видите, че има 8 млрд. и 200 млн. лв. капиталова програма и на този фон от другата страна на везната има едва 300 млн. лв. за работни заплати, то просто кантарът не го лови. Между първо и второ четене е време да се сложи баланс, правителството да помисли не само за пенсионерите, да помисли малко за работещите, за домакинствата, тъй като в крайна сметка потреблението е това, което движи растежа. Когато вдигнем заплатите и потреблението ще нарасне и реалният растеж също“, заяви Костов.
Главният икономист на КНСБ отчете, че в частния сектор средната заплата нараства с над 10-11 % на година, а минималната с 6.5 % при различни бази.
Той каза още, че има чувството, че правителството изостава с някои мерки по отношение на домакинствата и на работещите. По думите му от друга страна кабинетът компенсира небитовите потребители и бизнеса. „Нямаме против да бъдат компенсирани, но настояваме за реципрочни за всички групи в обществото“, допълни Любослав Костов.
Източник: БГНЕС
Снимка: БГНЕС
