- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

„Макбет“ на Джоел Коен – по-скоро безсмислен филм

Геновева ДИМИТРОВА

Стръвно чаках „Трагедията на Макбет“. Защото обичам братята Коен. Защото е първият филм на Джоел Коен без Итън. Защото Макбет се играе от Дензъл Уошингтън, а има и други афроамериканци на екрана. Защото следя неизменно Франсис Макдорманд – този път в ролята на лейди Макбет. Защото всяко посягане към трагедията на Шекспир (най-безнадеждната и най-кратката му) си е предизвикателство. Очакванията ми бяха наполовина оправдани.

Има много филмови адаптации на „Макбет“, но четири са най-известни: на Орсън Уелс от 1948, самурайската версия на Акира Куросава „Замъкът на паяците“ от 1957, на Роман Полански от 1971 и на австралиеца Джъстин Курзел от 2015.

„Трагедията на Макбет“ на Джоел Коен започва да се снима в самото начало на COVID-пандемията. През март 2020 работата е преустановена и е възстановена пет месеца по-късно.

Досега братята Коен са екранизирали няколко пъти литературни произведения, но никога – класически, ако изключим волното препускане по „Одисея“ на Омир в адреналинната road movie притча „О, братко, къде си?“ (2001). На екрана се изписва „Кога“ (към финала – „Утре“), а зад кадър трите вещици се съветват. След успешна битка се появяват Макбет (Дензъл Уошингтън) и Банко (Бърти Карвъл)…

„Трагедията на Макбет“ е черно-бял филм, безпределно естетски, верен на текста на Шекспир, макар и съкратен. Ширината на кадъра е 1,37:1 и напомня старо кино. Няма и помен от чувството за хумор, с което са ни свикнали братята Коен. Не че в „Макбет“ има място за смях. От първия до последния кадър филмът е визуално феноменален – от стълби, лица, мъгла, вода, кръв, врани, листа, саби, едри планове, панорами, остри ракурси, огромни празни пространства, потискащо тесни прорези, сенки, тъмнина и светлинни бликове Джоел Коен, Брюно Делбонел и художникът Стефан Дешан са създали психологически лабиринт, решен в стила на немския експресионизъм.

Находка е трите вещици да бъдат изиграни само от Катрин Хънтър, с която са свързани два от най-ефектните епизода във филма – в началото, когато предричат съдбата на Макбет и Банко, и към края, когато се явяват на фрустрирания узурпатор на шотландския трон. През цялото време е напрегнато – дори когато актьорите просто рецитират думите на Шекспир. За това допринася и музиката на постоянния композитор на братята Коен – Картър Бъруел, но тук на моменти е илюстративна. Атмосферата е определено театрална и пропита от алчност и властолюбие, предателства и убийства. Тоест – нищо ново. Носителите на „Оскар“ Дензъл Уошингтън и Франсис Макдорманд играят вдъхновено и са външно точен дует на кървавите амбиции, ала помежду им липсва химия. Между другото, тя е изиграла лейди Макбет за първи път на 14 години, а преди време я изпълнява на сцената на репертоарния театър в Бъркли. Самата актриса твърди, че е настоявала Джоел Коен да постави трагедията в театъра, но той е предпочел киноверсия. А на въпрос защо се е съгласил да участва във филма, Дензъл Уошингтън е лаконичен: „Защото Джоел Коен ме покани“. Жалко е, че колкото и да е красив и актьорите да се стараят, „Трагедията на Макбет“ е по-скоро безсмислен филм.

Джоел (29 ноември 1954) и Итън (21 септември 1957) Коен са не просто талантливи американски режисьори, сценаристи, продуценти, монтажисти – те са ездачи на абсурда, сардонични зевзеци в Холивуд, ексцентрични издеватели над „американската мечта“, кинематографисти с европейска закваска. Родени са в интелектуално еврейско семейство в предградие на Минеаполис, щата Минесота. Още като ученици си купуват камера Super-8 и започват да снимат филми. След завършването на колеж Джоел постъпва в кинодепартамента на Нюйоркския университет. По време на следването си снима черно-белия филм Soundings. След като завършва, е асистент на режисьора  и оператор Бари Зоненефелд. По това време Итън Коен учи в Принстън, а дипломната му работа е есето „Два погледа върху късната философия на Витгенщайн“.

През 1984 братя Коен пишат сценария и снимат първия си филм „Просто кръв“ с поразителната Франсис Макдорманд, за която същата година Джоел се жени. И така, за близо 40 години обща работа те са най-креативният братски тандем в киното. Сега тандемът върви към разпадане – Итън Коен се отказва от киното и щял да се отдаде на литературата. Дано да е временно.

- Реклама -

Последни новини