Стоян Панчев е роден през 1988 г. в София. Завършил е Софийския университет и University College London. Председател на Българското либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
-Г-н Панчев, цяла Западна Европа говори за тежката зима, която предстои. Как си представяте ситуацията през следващите месеци в България?
-Опитвам се да се водя от данните за инфлацията и бих казал, че сега наблюдаваме забавяне. Моето очакване е, че до края на годината темпът на увеличаване на цените няма да е много по-висок от сегашния, дори е възможно през август да е локален пик. Това не означава, че цените ще спаднат, а че темпът им на растеж ще се забави. Не е много по-добра новина, защото има нещо, което се нарича базов ефект – минава една година от началото на засилването на инфлацията и вече в Европа и САЩ върви рецесия. А тя ще забави търсенето и съответно ръстът на цените. Не е много ясно обаче кога този процес ще стигне до България.
-Какво ще се случи, когато настъпи рецесия?
-Другият начин, по който говорим за рецесия, е икономическа криза. Обикновено това означава спад на потреблението, на инвестициите, увеличаване на безработицата, намаляване на общата икономическа активност. Българите са минали през много подобни кризи, последната беше предизвикана от ковид затварянията през 2020 г. Всъщност инфлацията, която в момента изпитваме е следствие на агресивната парична политика на централните банки, които решиха да напечатат пари и да ги влеят в икономиката.
-И зад тези пари не стоеше никакво производство.
-Дори имаше намаляване на производството, което е другият проблем. И ние стигаме до там, че предлагането изобщо намалява, което е много видимо при енергетиката. Включително и прекъсването на доставките от Руската федерация до Европа също е форма на намаляване на предлагането, което изстреля нагоре цените на газа и на електричеството.
– Има ли възможност държавата и по-конкретно бюджетът да помогне на хората в тази криза?
– Служебният кабинет е ограничен, защото само Народно събрание може да приема бюджет. Но аз изобщо съм скептичен към възможността бюджетът да може да помогне. Наскоро публикуваният доклад на Министерството на финансите показва, че очакваният дефицит за 2023 година е над 10%, което е изключително високо. Това е резултатът от няколко години много нашироко харчене от българските правителства. Бюджетът не е в добро здравословно състояние дори без да броим рецесията. Ще трябва да бъдат намалявани разходите или ще има увеличаване на данъците, което е по-големият проблем. Когато имаме рецесия спадат приходите в бюджета и се оформя по-голям дефицит.
-Кои разходи може да бъдат намалени?
-Инвестиционните, например. Бяха заложени рекордните над 8 млрд. лева инвестиционни разходи в настоящия бюджет, а не виждам да е имало капацитет да бъдат вложени в икономиката. Моето очакване е, че тези пари ще бъдат изхарчени за текущи цели.
-От КНСБ започнаха протестна кампания срещу голямата инфлация и малките заплати. Възможно ли е в този момент хората да очакват увеличение на доходите си?
-Данните на НСИ показват изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията и то е по-съществено в публичния сектор. Моят съвет към хората е да отидат и да си поискат по-високи заплати, защото реално са обеднели от високата инфлация.
-Наскоро Европейската централна банка препоръча на търговските банки да бъдат внимателни към собствения си капитал по време на предстоящата криза и обърна внимание към онези, които са раздали повече жилищни кредити. Има ли опасност от банкови фалити?
– Рано е да говорим за подобно нещо. И особено пък за нашите банки, които БНБ държи в много по-строга дисциплина, отколкото европейските. Но предупреждението е правилно, защото в момента има процес на повишаване на лихвите, включително и в еврозоната, което веднага се отразява и у нас. Това може да доведе до скок на вноските по ипотечните кредити и съответно да вкара в затруднение хора, които не са преценили добре възможностите. Една от скритите причини да се вдигат лихвите е да се предизвика рецесия, за да се спре инфлацията. Някои могат да се окажат в ситуация едновременно да имат по-висока вноска по кредитите и в същото време да загубят работата си. Това е възможно най-лошата комбинация. Затова съветвам всички с кредити да внимават с разходите точно в този период.
-В същото време държавата пордължава да генерира нови дългове. Преди дни бяха пуснати на вътрешния пазар книжа за 200 млн. лева. Опасно ли е това?
-Първо да кажем, че и на външния пазар бяха реализирани 7-годишни и 12-годишни облигации с по-висока лихва, което показва, че настъпват кризи в целия свят. Чуждестранните, а и българските инвеститори, които купуват тези ДЦК, виждат, че правителството, независимо кое точно, започва да прекалява с разходите, не спазва бюджетна дисциплина, рискът се повишава и искат по-висока доходност за заемите, които ни дават. До къде това може да бъде ограничено? Тук ключовият въпрос ни води до темата с валутния борд. Докато имаме валутен борд дългът на България като процент от брутния вътрешен продукт не можа да стане твърде висок. Тъй като бордът принуждава политиците да пазаруват дълг на международните пазари, им връзва ръцете да направят нова голяма криза.
-През призмата на всичко това как изглежда влизането ни в еврозоната?
-Тогава би имало субсидиране на българския дълг, така както се случва сега за Италия. Това ще ни доведе бързо до гръцки сценарий. Противник съм на влизането в еврозоната, защото в момента бордът забранява на Централната банка да изкупува български дълг. В еврозоната има обратният процес – там централната банка купува без никакви въпроси. Ако станем част от еврозоната очаквам скок на дълга и допълнителна инфлация. Погледнете, в Европа страните с най-висока инфлация са Литва и Естония. Те бяха във валутен борд и после влязоха в еврозоната. При тях инфлацията е с 10-процентни пункта по-висока, отколкото в България. А да сме в чакалнята на еврозоната, не е лошо. Например, Дания от 20 години е там.
-Фатално ли ще бъде, ако след изборите не бъде съставен кабинет?
-Не, не мисля. Дори напротив – един нестабилен кабинет, базиран на тежки политически компромиси може да е по-лош за финансовата стабилност. Служебните правителства имат плюса, че са по-скоро експертни и може да се окажат по-способни да решат част от проблемите или поне да не създават нови.
-Има ли опасност от „Виденова зима“?
-Докато има валутен борд няма подобна опасност.