- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Мара Чуклева очарова Фелини, когато е на 83

Избрано

Историята на първата ни актриса, снимала се в чуждестранен филм, е изпълнена с възходи и падения. Пловдивчанката Мара Чуклева, която е сред пионерите в българската операта, избрана за най-красивата жена на 1919 г. в България, работила из Европа и в Холивуд, в последните години от живота си тъне в ужасна мизерия. Тогава обаче съдбата отново й се усмихва. Докато е принудена да проси милостиня пред църква в Рим, я открива гениалният режисьор Федерико Фелини. В нейно лице той вижда търсения от него типаж за филма си „Градът на жените“ и й поверява ролята на старица в оранжерия. Актрисата, която тогава е прехвърлила 80 години, изпълнява блестящо тази последна роля в живота си според оценката на критиката. Мара Чуклева за пореден път показва, че е голяма актриса, въпреки многобройните изпитания, които животът й предлага.

Родена в бедно семейство в Пловдив на 14 октомври 1896 г. (според някои източници 1891), тя от малка започва работа в тютюневите складове в града. Певческите й способности обаче впечатляват и по съвет на близки заминава за София и става ученичка на талантливия Иван Вулпе. Пее в хора на Народната опера и същевременно играе малки роли в Народния театър като ученичка в драматична школа. Заедно с Ангел Сладкаров участва в „Маркиз Бонели“ – първата оперета, поставена в България. По-късно, заедно с Асен Русков, Матю Македонски и други, е привлечена в първия постоянен оперетен театър в България – Свободен театър, където впечатлява Патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е толкова развълнуван от нейното изпълнение в оперетата „Царицата на чардаша“ през 1918 г., че след спектакъла целува ръка на Мара с думите: „По-добра Силва и по-красива артистка не мога да си представя, че има на света“. Красотата й е безспорна – тя е обявена за най-красивата жена на 1919 г., но талантът й е още по-впечатляващ. Оперетата има голям успех – играе се над 500 пъти, а Мара Чуклева става звезда, „сензация на столицата тогава“, по думите на библиографа Тодор Боров. Ангажират я и за ролята на Гергана в едноименната опера на маестро Георги Атанасов, написана по поемата „Изворът на белоногата“ от Петко Славейков. Точно когато е на върха обаче, й се налага да прекъсне успешната си кариера. Заради голямото напрежение и преумора тя губи гласа си. С помощта на директора на Свободен театър тогава Петър Стойчев мецосопраното отива да се лекува в Сан Ремо, Италия. Там се възстановява успешно, а през това време е забелязана от италианската киностудия „Вай филм“. Ангажират я за главните роли във филмите „Фреската на Помпей“ (1920 г.) и „Девойката Елиза“ (1921), в които й партнира една от звездите на тогавашното италианско нямо кино Феручио Бианчини. За изпълнението ѝ вестник „Темпо“, който я определя като „примадоната на Свободния театър“ пише: „Напоследък тази българска актриса се появи в един филм ,„Девойката Елиза“, в който учудва с блестяща интерпретация и с голямата си дарба се издига като крупна кинематографическа звезда“.

Снима се също в „Месалина“, „След шест дни“, епизод от мегапродукцията „Библията“. По това време в Италия работи и известният руски режисьор Александър Уралски, която я кани във филма си „В ноктите на собствената си вина“ по романа на Достоевски „Бесове“.

Популярността на Мара расте и в Италия. За двугодишния си престой там тя работи успешно с филмовата студия „Чинечита“, а на премиерите се надпреварват за автографа й. Благодарение на това получава покана от немската филмова къща „Емелка“. В Берлин и Мюнхен играе главни роли в лентите „Черното лице“, „Дездемона“, в четири серии на „Зелената Мануела“ и др. Актрисата едва не загива след премиерата на филма „Книгата на сънищата“ в Северна Африка. Корабът, с който пътуват, се преобръща и потъва. Късметът обаче не я изоставя и този път – тя е сред малкото оцелели.

Великият режисьор Федерико Фелини

През 1923 г. Петър Стойчев пристига в Германия и урежда на Мара гастроли в театъра. Тя се представя с голям успех в оперетите „Мадам Помпадур“, „Баядерка“, „Розата на Стамбул“ и др. През есента на същата година заминава за Франция по покана на студио „Гомон“ в Париж, което я ангажира за главната роля във филма „Мария Антоанета“. Освен в киното се изявява и в някои от театрите на „Шанз-Елизе“ като „Фемина“, където играе с успех оперетни и драматични роли. По-късно е ангажирана от пътуващия театър „Шоф Сури“, основан от Никита Балиев, с който обикаля света. Трупата изнася концерти в Париж, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Филаделфия, Детройт, Сейнт Луис, Индианаполис, Лос Анджелис, Сан Франциско. Гастролите им включват и Канада – Торонто, Монреал, Ванкувър и др.

Мара Чуклева се установява в Ню Йорк, където получава ангажименти за концерти и филми. Нейните изпълнения са отбелязани от американската и от българската емигрантска преса.

Ангажирана е от „Метро Голдуин Майер“ и 14 години е в Холивуд, когато мюзикълите са на гребена на вълната. Там се снима предимно във второстепенни и епизодични роли, но пък работи и като асистент-режисьор.

С филмови продукции пътува из Северна и Южна Африка, стига дори до китайския Шанхай. Български емигранти я канят в Аржентина, Канада и САЩ. Някои от по-известните й филми от този период са „Възкресение“, „Пустинно цвете“, „Керванът“, „Кармен“ и др.

През 1939 г. решава да се върне в Италия. Там отново играе във филми, но вече в незначителни роли. По-известни от този период са лентите „Желязната корона“, „Търговецът на робини“ и „Пиратите от Малайзия“, прожектирани и у нас.

След дългогодишна кариера по света Мара се прибира в България през 1943 г. Славата й у нас вече е избледняла и съществуващите тогава два оперетни театъра й отказват работа. През 1945 и 1946 г. изнася концерти в София и страната, както и по Българското радио, но здравето й се влошава. Елисавета Багряна си спомня, че се е подписала под молбата й за пенсия заедно с Илка Попова, Ружа Делчева, Марта Попова. „Чуклева я знам още от театъра, бяхме драматични ученички. Гримирали сме се в една стая. Пееше в хора на операта“, разказва поетесата в книгата „Младостта на Багряна“ на Блага Димитрова и Йордан Василев.

Според различни сведения Мара или изобщо не получава пенсия, или тя е твърде малка. Актрисата тъне в мизерия и моли държавните институции да я пуснат в Италия, където се надява да получи пенсия заради годините работа с „Чинечита“. Получава разрешение около 1959–1960 и заминава. Почти нищо не се знае за този период на Мара Чуклева в Италия освен случката за съдбовната й среща с Фелини пред църквата в Рим, описана пак в „Младостта на Багряна“. Само че в книгата пише, че режисьорът я кани във филма си „Жулиета на духовете“. Всъщност става дума за „Градът на жените“, в кадър от който тя грижливо покрива с пухена завивка Марчело Мастрояни.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини