Поотделно са талантливи артисти, заедно – най-обсъжданата двойка. Откакто обявиха връзката си, Мариана Попова и Веселин Плачков са постоянни герои в различни писания. За връзката им се разбра в началото на 2017 г., а година по-късно през септември се роди дъщеря им Екатерина. През 2022 г. двамата представиха спектакъла си „Виновни“, който също стана причина за поредните атаки срещу тях.
- Мариана, Веско, разрази се спор около спектакъла ви „Виновни“, провокиран от пост на Антония Първанова. Мариана дори пусна специално обръщение. Какво всъщност се случи?
- В.: Чувствам се тъпо, че трябва изобщо да се водят тия дискусии. Имам чувството, че сме прокълнати да се занимаваме с глупости. „Виновни“ е нормално представление, което е харесвано навсякъде, където сме го играли. Чуваме градивна критика как можем да го подобрим. Няма нищо лошо и в това някой да не хареса представление, филм или песен. Но когато си публична личност и напишеш коментар, трябва да си даваш сметка за думите и да носиш отговорност за тях. Всъщност в театъра е дошла Антония Първанова с нейни приятелки и още с влизането попитала мениджъра на представлението за покана. Той й казал, че не е възможно да получи такава, защото не е в списъка с гостите. След леко негодувание си купила билет, влязла в залата и на 15–20-ата минута излязла. Прибрала се и като много интелигентен човек започнала да плюе във Фейсбук. Дотук няма нищо лошо, но след това идва ролята на т.нар. журналисти. Но не истинските, а жълто-кафявите, които никой никъде не вижда. Те стоят в едни стаички, сътворяват глупости, преписват и създават впечатление, че Антония Първанова е изключителен културтрегер. Но освен това се пишат и лъжи как много хора са напуснали спектакъла. Това са клевети и вече има заведено дело.
Свикнали сме всеки един да бъде оплюван в тая държава, но ни натъжава моментът, в който публиката започва да чете тази гнус и след това коментира, че се чуват много лоши неща за това представление. Всички около нас ни казват да не обръщаме внимание, да си мълчим, но явно не става така. Трябва да се реагира и заради това Марианка записа видео. Най-интересното в случая е как някой изказва мнение за нещо, което не е догледал. А в представлението става дума точно за това – за опошляването не само на изкуството, а на живота ни.
М.: Най-важното е, че Антония Първанова не е гледала представлението „Виновни“! Тръгнали са си на първата сцена. Тя обижда, без да е гледала. Това ме вбеси. И се опитваме да изчистим гадостите, с които ни засипаха абсолютно незаслужено. Досега сме играли 10 пъти в претъпкани зали, хората излизат разчувствани и развеселени. Спектакълът е суперсимпатичен, без претенциите аз да съм велика актриса или да откриваме топлата вода. Показваме си позицията, без да размахваме пръст.
- Имахте ли контакт с Антония Първанова след поста й?
- В.: Не и няма за какво. Няма какво да комуникираме, нито ще обяснявам какво играя на сцената.
- Споменахте, че завеждате дела. Срещу кого?
- М.: Завеждаме дело срещу hotarena. Освен тези неща, се пише и за моето участие в Банско за Нова година. Описват как Веско дърпал микрофона на някакво момче, за да го даде на мен, а участията ми минаха прекрасно там. Опитват се по всякакъв начин да ни опетнят. Започваме да си мислим, че е на лична основа.
- Защо ви нападат постоянно?
- М.: Не знам и аз се чудя. Въпросната Антония Първанова дори не я познаваме, не сме имали допир до нея. Може би завиждат, че сме нормални хора или защото имаме позиция, казваме какво мислим. А живеем в общество, което не обича да чува истината. Затова и спектакълът се казва „Виновни“. Да, виновни сме, че си чистим входа, защото няма кой друг. Виновна съм, че чистя парка, до който живеем. Виновна съм, че се карам, че е мръсно. По улиците ни е мръсно, в отношенията ни е мръсно. Но ние сме виновни. Изумена съм какъв огромен процент хора четат тези сайтове и им вярват.
В.: Нас, актьорите, са ни учили как да носим на критика, но и как да правим критика. Тя трябва да е обоснована на знание, на цялостния материал, на предложения и можене. Не ме интересува реакцията на Антония Първанова, а ме интересува това, че няма контрол върху жълтата преса. Някакви анонимни хора могат да повлияят върху даден творчески продукт, да съсипват човешки съдби. Преди години бях на сцената с още колеги, когато разбрахме, че Стоянка Мутафова била починала, а само след няколко часа срещнах Стоянка във Варна. Тези жълти „свине“ спокойно опорочават, обиждат, съсипват. Нали има СЕМ? Защо не се поема отговорност? Никой не контролира дали информацията е проверена.
- Очаквахте ли в началото на връзката ви, че ще бъдете една от най-коментираните двойки?
- В.: Марианка ми каза: „Гледай сега какво ще стане“. Тогава снимах един филм и от продукцията ни казаха, че не трябва да бъдем виждани заедно, защото щял да се измести фокусът от филма. Прибирахме се вкъщи по различно време, за да не си засичат. Беше кратък период – два месеца. В един момент ни писна, а Мариана беше права. Очаквахме го, но аз след това се хванах за главата. Какво ги интересува хората дали готвим чушки, къде живеем, колко телефона имам в ръката. Как може да се занимават с такива неща!? Питам – кой и как може да озапти тези лъжци? За съжаление, у нас съдебната система е тромава. По време на пандемията съдихме един сайт заради лъжи и ни отне две години. Но успяхме. Не разбирам защо съсипваш нещо, което е красиво и направено с любов? Българите трябва да се научим да не даваме постоянно акъл. Сещам се за репликата от една много известна класика: „На кого се смеете“, пита героят публиката. „На себе си се смеете“.
- В спектакъла се говори за разминаванията между личните ни мечтите и това, което обществото очаква от нас. Вие какви искате да сте?
М.: Аз винаги съм мечтала да бъда облечена певица, прилично изглеждаща, за да се слуша музиката ми и нейните послания. Не се появявам в публичното пространство, ако няма какво да кажа. Мечтая да продължа да бъда такава, но все повече обстоятелствата в бизнеса ни карат да се връщаме назад, да правим неща, които не са ни угодни. Мечтая да не правя компромиса да пея неща, които не искам, и да представям авторската си музика по най-достойния начин.
В.: Закърмен съм с класическия, Шекспиров театър, със старата руска класика. Преподавателите ни в НАТФИЗ ни заложиха толкова силни чувство за естетика, че много трудно можем да преминем границата. А ако го направиш, бързо ще се върнеш. Но за такъв тип театър, за какъвто говоря, има много малко място.
– Какво пречупвате в себе си, за да сте удобни?
М.: Не много. Все още сме в рамките на допустимия компромис. По-скоро бих пречупила публичното си поведение и даже в момента го правя. И няма да се спра. Мълчанието приключи. Всеки ще получи своя отговор. Нямам самочувствието на много велик артист, но имам невероятно самочувствие, че съм качествен човек. Това самочувствие не ми дава мира и винаги ще показвам фалшивото.
- Външните нападки внасят ли напрежение помежду ви?
- М.: Не, нашите отношения са непоклатими. Това е нещо неразрушимо. То е всичко, в което вярваме, всичко, което ни е останало, но то е предостатъчно. Точно тези, които пишат, го нямат. Те нямат любов. Аз наистина не разбирам какво става. Човек ли убихме, закон ли нарушихме? Близките ни също са учудени. Мащабът вече стана доста голям и има чиста несправедливост. Никой не бива да търпи такова нещо. Трябва да се обяви война и аз най-официално я обявявам. Диана Любенова, Лара Златарева, Катето Евро ми казаха след представлението, че съм невероятна актриса. А аз съм певица и за мен това е изключително нова сцена. За да достигне нашето послание до публиката, съм престъпила абсолютно всички мои граници на поведение на сцената. Голямата изненада съм аз, а нямам никакво самочувствие в театъра.
- Разочарованието може ли да ви откаже от изкуството?
- М.: Не, прекалено малко са нормални хора в нашите среди, за да се отказваме и ние. Трябва да има и такива като нас, които да карат хората да имат правилно отношение към изкуството. В огромен процент вече всичко се е превърнало във вакханалия.
- Ще ви върна към началото на вашата връзка. Спомняте ли си първите трепети помежду ви?
- М.: Да, беше много красиво и бяхме много щастливи. Една година бяхме приятели. Веднъж му предложих да тръгнем пеша един към друг, живеехме в различни квартали, и да се срещнем по средата. Просто почувствахме нуждата да застанем един до друг и да не се разделяме повече. Това е любовта. Пожелавам на всеки да го преживее и да остане във времето. Влюбването в началото е едно, но след това да запазиш тази енергия и сила, да се грижиш за тази любов е нещо различно. Любовта във всяка година е различна, но трябва да се пази силата й. При нас има нещо ясно и категорично – каквото и да става, ние сме двамата. Много рядко не сме заедно.
- Веднага ли усетихте, че сте един за друг?
- М.: Да, аз бяха категорична. Веси беше по-колеблив, защото, по негови думи, до този момент не е бил влюбен истински. Малко ми беше сърдит в началото, че се чувства уязвим и слаб, че не може да ми противодейства.
- Кои са най-хубавите изненади, които сте си правили?
- М.: Постоянно си правим изненади, както и експерименти с живота си – къде ли не живяхме. Имаме невероятни моменти заедно.
- Мариана, кой е жестът, с който той ви показа, че е готов на всичко за вас?
- Организацията по предложението за брак. Аз знаех само, че ще ме води във Виена, а той искал от сцената на операта да ми предложи, но му казали, че не може. Беше взел билети във ВИП ложата за „Сватбата на Фигаро“. Организирал да се затвори ресторант със звезди „Мишлен“ само за нас двамата. Но разбрахме, че съм бременна. Започнах да се чувствам много зле, да повръщам през един час. Нямаше как да пътуваме с кола, взехме билети за самолет, но той има страх от летене. Качи се в самолета и каза, че няма да може да го направи. Слязохме, върнахме се вкъщи и той вече извади пръстена. На мен ми стана мъчно за всичко, което е организирал. Решихме все пак да отидем до Виена с колата, но отказахме всички резервации за ресторанти. Отидохме обаче да гледаме „Сватбата на Фигаро“, а зад нас седнаха японци с две гейши. Очевидно бяха ходили да вечерят някъде преди това, защото миришеха много силно на пържено, а за да убият миризмата, се бяха напръскали с голямо количество парфюм. И тези миризми сложиха края на операта за мен (смее се). Това е най-страхотният ни спомен.
- Споделяли сте, че и двете ви бременности са били тежки. Освен това с Веско сте загубили едно бебе. Мислите ли за още едно дете?
- М.: Господ отговаря за тези неща, но предпочитаме да спрем дотук с децата. Искаме спокойствието и мира си двамата. Липсва ни времето заедно. Когато бяхме сами, с по-големите деца, се чувствахме много щастливи. Сега с Кати живеем прекрасно, но на мен вече ми става лошо само от миризмата на памперси. Много пъти съм казвала, че за мен майчинството е най-трудното нещо на света. Когато децата се разболеят, умирам. Даже се шегуваме с колеги актриси, че сега вече имам голямо самочувствие и ще правя моноспектакъл колко е хубаво да имаш деца. Всички говорят за романтичната и красива страна, но като обърнеш монетата…
- Как се справяте в трудните моменти?
- М.: Не сме имали такива. Когато се случи нещо, изговаряме го, крещим и минава. След раждането на Кати имах много тежка следродилна депресия. По принцип съм прагматична и преди се чудех какво е това. Но наистина го изживях. Отвратително беше и тогава си пролича любовта, че Веси изтърпя всичко. В онзи период бях най-отвратителното същество. Но той беше плътно до мен.
- Извън професионалния аспект, за какво мечтаете?
- М.: Да живеем в нормално човешко общество, да сме здрави, да си работим, да се срещаме с хората. Да имаме време за мечти и радостни мигове. Иначе сега сме съсредоточени върху летния период, преговарям за моя концерт „Истина“, продължаваме с „Пеещи артисти“. Веси ще вади страхотни представления с Казанлъшкия театър. Опитваме се да създаваме смислена красота. Каним хората да гледат и нашето представление не заради нас, а заради темите, които се засягат вътре. Моралът и естетиката не са отживелица. Поне за нас.
