- Как се представяте пред хората?
Мон Дьо.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
По природа съм срамежлив човек, който рядко се усмихва и не желае да бъде в центъра на вниманието. Така много често първото впечатление за мен е, че съм високомерен и труден. Най-хубавото, което ми донесе публичната работа, е, че се преборих със стеснителността си и научих, че човек като мен трябва бързо да скъсява дистанцията, ако не иска хората да го приемат за надменен и невежлив. Важно е първото впечатление, но много по-важно е отношенията да се изграждат постепенно.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Любовта от пръв поглед е описана още от поетите в Древна Гърция, а по-късно става един от лайтмотивите на западната литература. Като журналист често питам: „Това любов от пръв поглед ли беше?“. Интересно ми е да събирам мнения за това усещане.
През 2017 г. група изследователи направиха опит да изучават любовта от пръв поглед. Оказва се, че основен фактор в първата среща е физическото привличане. Нещо, в което вярвам и аз.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Общувам с много хора. Ежедневието ми често прилича на лунапарк. Но с годините все по-трудно допускам близо до себе си хора, защото не вярвам в искреността им. - Какво може да ви извади от равновесие?
Арогантността, агресията и глупостта.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Компромисът със здравето. Не разбирам и никога не съм разбирал хората, които казват: „Нищо ми няма, ще ми мине!“. Да не се грижа за себе си е компромис, който допуснах в по-младите си години и днес категорично знам, че това е грешка.
- Какво може да ви разплаче?
Загубата. В последните години децата, отношенията.
- На какво най-често се смеете?
На меметата в социалните мрежи. Някои са доста смешни. И на глупостта на знайни и незнайни герои.
- Последната книга, която ви впечатли?
Una Madre на Алехандро Паломас. В България книгата излезе със заглавието „Не се оправдавай, че си жив. Мама“.
Не съм вярвал, че история от ХХI век може да ме впечатли по такъв начин. Тази книга е като винилова плоча с А и Б страна. „Всички сме били нещо, което много пъти обяснява защо сме такива сега…“ - Последният филм, който ви впечатли?
Swan Song е дебютът на ирландския режисьор Бенджамин Клиъри. Клонирането е толкова обезпокоителна и странна перспектива, че естествено се поддава на зловещи приключения, понякога и на фарс, но Swan Song е научнофантастична драма, която дава отговори на екзистенциални въпроси. - Любим художник?
Харесвам нещата, които прави Деймиън Хърст.
Мразен и обичан, неуловим, ексхибиционист, обвиняван в плагиатство, но и определян като съвременен Анди Уорхол. Той може да преобърне представите ви за изкуство с главата надолу и това да е хубаво.
- Любим писател?
Габриел Гарсия Маркес. Прочетох за първи път негова книга на 15 – „Сто години самота“. До 17-годишен бях прочел всичките му книги, които бяха преведени на български до този момент. За мен той е патриарх в литературата. Неговата художествена литература и работата му за вестници и списания всъщност не трябва да разглеждаме като отделни жанрове, а като репортаж в различни регистри или сфери на реалността. Габо, както е наричан от приятелите си, неслучайно казва в интервютата си, че неговите книги са книгите на журналист и че не иска да бъде запомнен само със „Сто години самота“ или с Нобеловата си награда, а с работата си като журналист.
- Любим поет?
Нямам. Харесвам стиховете на Стефан Цанев.
… Моето минало
е миналото
на един романтичен юноша,
танцуващ върху маси и покриви –
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга…
- Любим певец?
Васил Найденов.
- Любим филм?
Много са. Не мога да посоча само един. Този списък започва с няколко първи места – „Списъкът на Шиндлер“, „Всичко за майка ми“, „Призови ме с твоето име“, „Момичето от Дания“.
- Любимо тв предаване?
„Събуди се“. Това е голямата ми телевизионна любов.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Много зависи в какво настроение съм. В момента съм увлечен по неаполитанската съвременна музика. Чуйте Андреа Санино.
- Политик, на когото вярвате?
Надявам се, че ще дойде и това време.
- Историческа личност, която презирате?
Силна дума е „презрение“. Светът е видял трагедия в много форми. Войни, геноциди, бунтове, убийства, глад… Истинското зло обаче се крие в архитектите на тези нечовешки практики. Хора, чиито решения са потопили човечеството в хаос и отчаяние. Адолф Хитлер е може би най-интелигентният, креативен и брутален диктатор от всички тях. Неговите действия доведоха до смъртта на над 50 милиона души. Човек трудно може да повярва, че някога този мъж е бил просто талантлив художник и част от бохемската общност.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Цар Симеон Велики. В един сборник от Х век пише: „Симеон цар български написа много книги и подобно на цар Давид свиреше на златни струни и повече от всичко обичаше книгите“. Иска ми се онези с площадните плакати и мемета в социалните мрежи „България на три морета“, както и другите зад дебелите стени на онази сграда в центъра на София в стил неоренесанс с надпис: „Съединението прави силата“ да обърнат внимание на думата КУЛТУРА. Там се крие разковничето за тази България, в която искат да живеят и управляват.
- Любим парфюм?
Amouage – Lyric Man.
- Любимо мъжко име?
Виктор.
- Любимо женско име?
София.
- Какво научихте от родителите си?
Никога да не избирам хората заради тяхната раса, религия, класа или сексуална ориентация.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Нямам деца. Не искам да импровизирам.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Лекар. В 10-и клас обаче тази мечта катастрофира, докато пишех едно есе за Вапцаров.
- Кое е любимото ви животно?
Панда.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Не следвам чужди мисли и смятам, че това е един от греховете на интернет. Той създаде публика, която преписва за свои мислите на други хора. Един цитат от „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“ на Кърт Вонегът винаги обаче стои в главата ми: „Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари“.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Снощи с гаджето ми правихме секс 3 часа. Играхме на лекар и пациент. Стоях в коридора 2 часа и 57 минути.
- Думата, която използвате най-често?
Благодаря. Работата в телевизия е отборна игра. Ако не успееш да кажеш „Благодаря за…“, не струваш и цент от претенцията си. Освен това „Благодаря!“ е ирония към апатията и мързела в работата и има възпитателен характер.
- Любимо ястие?
Предавам се пред десертите. Колко голям грях е един голям еклер, пълен с крем „Пастичера“?
- Любим цвят?
Синьо.
- Любимо питие?
Не си позволявам повече от два-три пъти в годината да пия нещо различно от студена вода. В тези изключения предпочитам водка с лайм и много лед.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не мога да посоча нещо толкова драматично.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Като обикновено човешко същество, понякога правя нещата правилно, често грешно, опитвам се да се боря с предизвикателствата, които животът ми поднася. В последните години съм горд със себе си, защото заедно с моя психотерапевт успях да се преборя с фобии и лични страхове, които ме ужасяваха. В работата си приемам горделивостта за прекалено ексцентрична проява. Имам достатъчно работа, за да се занимавам с маршируването на собственото си его, а още по-малко на някой друг.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
За жалост винаги съм избирал кариерата.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Мисля, че имам можещи, добри и смислени хора за приятели.
- От какво най-много се срамувате?
В младостта подарих много от времето си на нощния живот и забавленията, а те винаги са придружени от срамни истории. Днес не се срамувам от нищо.
- Кой е най-големият ви страх?
Загубата. Смъртта. И това, че всичко избледнява. За жалост никой не предлага корекция за това късогледство.
- Мечтата, която преследвате?
Мечтите са за романтични времена. Това време е всичко друго, но не и романтично.
- Откъде черпите информация?
От разговорите с по-мъдрите, по-умните и по-големите от мен и разбира се, от четенето.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Старая се да бъда добре информиран. Все пак това работя.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Постоянно съм там. Моята работа е свързана с това.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Това е вълнуваща революция. Технократската ера може да ни помогне да се справим със съществени социални проблеми в ежедневието и както казва Стивън Хокинг, „да покрием щетите, които предишната индустриализация нанесе, да изкореним болестите и бедността“, но не вярвам, че човекът ще бъде натикан в миша дупка. Повече ме притеснява посредствеността. Не знам дали изкуственият интелект ще измести човека, но тя е готова да го застреля от упор.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не.
- Вярвате ли в извънземни?
Не. Един доклад на Пентагона казва, че е възможно да се видят движещи се фигури в небето, но от 144 случая на летящи обекти в небето за 143 няма никакви доказателства. - Имате ли пророчески сънища?
О, не!
- Кое е любимото ви цвете?
Нямам такова. Но за да не прецаквам този въпрос – теменужки, рози. Дотук стигат познанията ми по флористика.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не!
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Хигиената. Тя е самоуважение, грижа, внимание и отношение не само към себе си, но и към другите. Хигиената на тялото е хигиена и на душата.
- Кога предпочитате самотата?
Често я предпочитам. Самотата е да знаеш мястото си в света.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Невежеството.
- Борили ли сте се със зависимости?
Щом отговарям на тези въпроси, означава, че винаги съм успявал да се измъкна цял.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Когато започнах да се разделям с демоните си. Без да губя фундаменталното си усещане какъв човек искам да съм. Да, звучи като най-голямото клише на света, но битката в мен – с мен все още продължава. Да прибера егото, без да го мачкам – беше дълъг път. Да овладея бесовете в себе си, в началото приемах за предателство. И когато умът започна да доминира над кръвта, чух гласа на вътрешното ми аз. Да спра да мисля, докато спя, беше дълга битка. Научих, че „Не“ също е отговор. Да разбера, че има хора, които са с теб, защото в този момент ти си им изгоден, беше съкрушаващо. Да не ми пука за думи и действия на други спрямо мен е път, по който все още вървя. Моят мир струва повече от някакви думи. Разбрах, че да се променям не е затвор, а освобождаване.
- Имате ли хоби?
Не.
- Бихте ли се определили като бохем?
Преди няколко години в един разговор с Вежди Рашидов за бохемите той ми каза: „Бохемът не е човекът, който държи чаша и пура в ръката. Той е като Езоп, мъдреца, странника. Този, който носи остроумието, познанието и разбира се, въздуха на голямото можене“. В този смисъл е много претенциозно да се наричам бохем.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Почивам е голяма дума. Моята работа не ми позволява този лукс често. Харесвам места, на които мога да остана сам със себе си въпреки компанията.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Вярвам, че думите и мислите имат силата да се материализират. Да давам форма на страховете си е прекалено изискващо. Дънов е прав, когато казва, че всичко, което става в живота ни, е определено, наредено, създадено за нас и че мислите, молитвите и работата са творци на нашата съдба. Мечтая за дълъг живот и безпроблемен край.
- Вярвате ли в късмета?
Късметът е въпрос на непрестанно движение и работа. Не си внушавам, че той е релевантен на успехите ми. Те са се случили, защото преди всичко съм работил много за това.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Само глупакът не разбира, че му е даден шанс. Не помня момент, в който да съм пропуснал такъв момент.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 43.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Ако да изпратиш грешен есемес на някого се брои, значи ме бройте.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Вълнува ме бъдещето. Докъде би стигнал човекът? И кога ще свърши тази ера на фалшиви герои и пластмасови отношения.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Вероятно най-голямото технологично изобретение на нашето време е интернет. Той е инфраструктурата на дигиталната ни ера.
- За или против ваксините?
„За“. Те също са част от големите научни открития на човечеството.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не пея в хора на онези, които вярват, че светът се управлява от обичащи сатаната педофили, че коронавирусът се разпространява чрез 5G технология или с ваксинацията ни чипират.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либералната демокрация постигна огромни успехи, особено през втората половина на ХХ век. Днес обаче е в режим на криза: постоянно неравенство, политическа корупция, липса на доверие в правителството и институциите и некомпетентно управление.
Един стар съветски виц казва: „Ние се преструваме, че работим, те се преструват, че ни плащат“. В много либерални общества той вече звучи така: „Ние се преструваме, че гласуваме, те се преструват, че управляват“. В една песен на американския певец и композитор Фил Окс от 60-те се казва: „Обичай ме, аз съм либерал“. При него това е с ирония. При мен по-скоро не. Със сигурност не съм консерватор по убеждения.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Правото на избор е може би най-разумното нещо, на което да научим децата. Да избереш половата си идентичност обаче за мен е залъгалка, с която западните общества не трябва да си играят. Приемете ме за ретрограден, но смятам, че децата са момичета и момчета, а родителите майки и бащи.
- Интересувате ли се от спорт?
Само за да съм информиран.
- Държите ли на перфектна визия?
Дефиницията за перфектна визия днес изглежда все по-плашеща. Красивото често е уродливо. През миналата година аз самия направих две важни корекции – присаждане на коса и поставяне на фасети. Приемам тези интервенции обаче като подобрение в естетическо отношение. Мотивът никога не е бил перфектната визия.
- За или против пластичните операции?
„За“, ако те се съотнасят до нормалност. Всяка интервенция, в която има прекаляване, не одобрявам.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не и никога не съм изпитвал. Притеснен съм как хората ще ме приемат интелектуално, а не визуално. Баба ми казваше: „Човек трябва да е чист и спретнат винаги!“.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Умерено твърдо.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Познавам добре работата си и не обичам да правя компромис с парите. Не работя, за да правя подаръци, а за да изкарвам пари. Коментирам винаги парите си. И държа цена.
- Страхувате ли се от новото начало?
Краят не е точка, а многоточие. Темата за промяната е голяма тема за мен. Винаги съм мислил за това, повече или по-малко, като за много положителна сила.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Не разсъждавам върху това. В момента, в който в главата ми се появи тази мисъл, просто ще я превърна в реалност.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Не мога да правя класация на тези моменти. Старая се да помня. Така е и с провалите. Те са писта за излитане. Помня ги.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Загубите на близки хора.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Онасис казва, че човек трябва да се освободи от надеждата, че морето ще е спокойно, и че трябва да се научи да плува в бурни води. Пожелавам си никога да не плувам в бурни води.
- Вярвате ли в приятелството?
Винаги съм вярвал. Въпреки.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Аз съм дете на града. Нямам време за самотни острови. Освен това, както казах вече, съм срамежлив и ще е трудно да избера с кого да съм на този остров.
- Може ли да простите изневяра?
Това е моралният еквивалент на побой. Вие бихте ли го простили? Бихте ли го забравили? Не мога да кажа. Когато си дезориентиран, можеш ли да вземеш адекватно решение? Не се е налагало да взимам подобно решение досега в живота ми.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Ние сме просто приятели е малоумно изречение от безкрайно тъп романтичен филм.
- Привърженик ли сте на брака?
Като лично убеждение – не! Когато погледна обаче някои от законите ни, по-скоро да!
- Романтични ли сте?
Иронично – аз съм един романтичен глупчо. Извън това по-скоро съм меланхоличен и сантиментален.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
С времето се научих, че нощният живот трябва да отстъпи място на деня, че ранното ставане има своите предимства пред късното лягане, че няма как да си успешен, ако денят ти минава в леглото.
- На кой народ симпатизирате?
На българския.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо, по дяволите?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Представям си среща между Жаклин Кенеди Онасис и Мерилин Монро. Тази история прилича на лабиринта на Минотавъра.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Не живея в свят на заблуди и илюзии. Знам всеки път кой какво и защо иска от мен.
- Кога свършва детството?
Когато се разделиш завинаги с баба и дядо. За мен това беше раздялата и с детството. Тогава разбрах, че съм влязъл в света на големите.
- С какво никога не искате да се разделите?
Не искам да се разделям с най-скъпите за мен хора. Но знам, че това е невъзможно.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Дядо ми Димитър, бащата на майка ми, когото обичах много и вече не е с нас, беше умен и елегантен мъж. Не обичаше да говори високо и винаги разказваше за живота с една премерена страст, без да си позволява да назидава. Той казваше: „Никога няма да имаш късмет, ако се откажеш. Той идва след упорита работа“. Бил е прав.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вадим Зеланд – руски квантов физик, когото следя с интерес през последните години, казва, че ако вярваме, че съдбата ни е предопределена, ние се оставяме в ръцете на случайността. „Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпреки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?“.
Голяма роля играе това, в което вярваме.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да.
- Каква е представата ви за щастие?
Това е въпрос за някой самозван ментор, който разбира нещата от живота. Нямам представа за щастие. Опитвам се да живея смислено и нормално. Трудно е човек да усеща щастие в тези турбулентни времена.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Безболезнено в съня си на 93.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Изборът е техен. Но искам да кажа нещо за финал – живеем в уплашено време и хората се самоцензурират през цялото време и се страхуват да навлизат в някои теми, защото се притесняват от бурни реакции. Това е един от големите грехове на последните 20 години. Трябва да спрем веднага с този страх.
