Името Виола Есен, артистичен псевдоним на Елена Колчагова, фигурира във всички справочници, книги и учебници, отразяващи историята на балетното изкуство в САЩ, тъй като тя е сред създателите му. Вестник „Лос Анджелис Таймс“ пише, че тя носи душата на Сара Бернар.
Навсякъде тя е представена като балерина от български произход, защото, макар и родена в Америка, тя винаги афиширала своето потекло и прекрасно говорела български.
Историята на Елена е достойна за филм. Потеклото на баща й Асен Колчагов е от Банско и има 300-годишна история, свързана с Паисий Хилендарски. Родът, който се гордее с професор в Сорбоната, десетки лекари, учители, инженери, се разпилява у нас и по света след събитията през 1923 г. Асен заминава с жена си Мария за Америка, където на 11 август 1925 г. в Сейнт Луис, Мисури, се ражда Елена. От малка тя обича да танцува и пее, затова родителите й се заемат да развият артистичните й способности. Преместват се в Ню Йорк, за да може да посещава частното балетно училище на големия руски хореограф Михаил Мордкин, който е част от трупата на Сергей Дягилев и партнира на легендарната балерина Анна Павлова. По-късно учи пиано и драматургия, слуша лекции на светила в областта на историята на изкуството.
Мордкин веднага забелязва таланта на момичето, работи усърдно с него и успехите не закъсняват. Още 3-годишна Елена дебютира в игрален филм и тогава е наречена „заместничката на Джеки Куган“, защото по това време славата на популярното дете актьор залязва. По същото време българската емиграция в Ню Йорк, която се гордее с артистичното момиче, го избира за кралица на тържеството по случай празника на св. св. Кирил и Методий. Тя така танцува ръченица, че пленява сърцата на всички. Дори българският вестник „Утро“ пише статия с пророческото заглавие „Изгрява българска звезда“. Елена се представя с голям успех и на балетната сцена.
Виола в партньорство с легендарния балетист Франциско Монсион
През 1937 г. Мордкин я включва в своята премиера на „Целият американски балет“. Публиката е възхитена от красивата Елена, от таланта, артистизма и изяществото й. С нестихващи бисове и много цветя е прието и изпълнението й в балета „Себастиан“ на Джанкарло Меноти. В балета „Холивуд Пинафор“ пък неин партньор е известният балетист Роберт Четууд. Виола Есен е сред първите участници в основания от Мордкин Балетен театър, който прераства в Американски балетен театър.
Едва 18-годишна, Елена се омъжва за южноамерикански дипломат и обмисля да се откаже от артистичната си кариера. Тогава обаче получава интересно предложение за роля в киното. През 1946 г. участва във филма на Бен Хект „Призракът на розата“, където играе младата балерина Хайди, съсипана от любовта на ревнив танцьор. Ролята на балетиста се изпълнява от Иван Киров, псевдоним на Джон Джоузеф Кашкевич. Филмът, заснет за няколко седмици с бюджет от 200 хил. долара, претърпява неуспех. Въпреки това ценителите коментират брилянтното представяне на балерината. Специализираните издания я наричат „българската звездичка“. Кариерата на Виола е фокусирана на балетния подиум и участието й във филми е допълнение към артистичния й репертоар. През 1955 г. тя участва в тв продукцията „Песен от пустинята“ на Макс Либман в ролята на Азури, както и в телевизионния сериал Toast of the Town, заедно с Ед Съливан (шоуто на Ед Съливан), където играе самата себе си като балерина.
Елена ръководи и Международно училище по танци в „Карнеги Хол“, в което се преподават уроци по балет и джаз. Учител по модерни танци там е Франк Вагнер, хореограф на класическия мюзикъл „Уестсайдска история“. Именно там тя се запознава с легендарния актьор Марлон Брандо. По това време той често идва в студиото с бонго барабаните си (кубински двойни барабани), по които е запален от ученик, и акомпанира на учителите, които преподават. В часовете няма друга музика освен перкусии.
Брандо ухажва Елена и двамата излизат често заедно през 1956 г., пише американският хореограф и танцьор Уейкфийлд Пул в автобиографията си Dirty Poole (2011). По това време Брандо вече е спечелил „Оскар“ за най-добра роля във филма „На кея“ на режисьора Елия Казан и гради успешната си кариера. Твърди се, че тогава е имал и кратка връзка с Мерилин Монро, която обаче приключва заради увлечението му по българската балерина.
Елена често е в компанията и на други две интересни личности – художника Кирил Василев и родения в Чили балетен импресарио и хореограф Жорж де Куевас, женен за любимата внучка на Джон Рокфелер – Маргарет. Прочут портретист, Кирил Василев се сприятелява с Хемингуей, боксьора Джак Демпси и президента Хари Труман, когото също рисува. Пред платното му също застават цар Борис III, югославският цар Петър II, румънският крал Михай I. През 1937 г. той рисува и Елена.
Според някои източници в началото на 50-те години Виола се омъжва за известния американски актьор Габриел Дел, който е с шест години по-възрастен от нея и е познат на у нас от сериала „Бар на ъгъла“. Двамата имат син, кръстен Бо дел Векио. Оттам следите на Виола Есен се губят. Кариерата й в Холивуд прекъсва внезапно. Смята се, че по-нататъшната й филмова и житейска съдба е неизвестна. Светлина върху тази загадка хвърля нейният далечен роднина от Банско Димитър Колчагов. Той е известен банкер в САЩ и умира през 70-те години на миналия век. В своите неиздадени спомени пише, че българката затъва в дългове и обявява банкрут, след като те надхвърлят сумата от 35 000 долара още през 1949 г. Според публикация в сп. „Билборд“ от същата година Есен дължи пари на 38 души, като най-големият й кредитор е някой си Митро Шишков, от когото е взела 20 хил. долара. Финансовите проблеми я преследват до смъртта й на 16 януари 1970 г., когато тя си отива едва на 44 години.
Твърди се, че заради Виола легендарният Брандо зарязва Мерилин Монро, с която имат кратка връзка по това време
