Тя беше сензация по софийските улици в годините на социализма. Висока и слаба, с опъната коса, прибрана на кок, с блуза с избродирани мотиви от български шевици. Тънкият й кръст беше стегнат с колан с пафти, а на дясната й ръка дрънкаха десетки гривни. Не приличаше на българка, но никой не можеше да откъсне очи от пафтите й. Тя беше първият човек, когото видях в двора на славната някога 114-а Английска гимназия в София и за мен остана един от най-ярките й символи. Не само защото бе по-различна от всички останали, а тъй като беше изключителна личност.
Мерсия Макдермот, която ни преподаваше английски в подготвителния клас, си е отишла на 95 години в Лондон. Забележителен преподавател, който ни пускаше староанглийски песни на малко магнетофонче, за да научим езика по-лесно. Написа забележителни биографии на Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански. Очите й светеха, когато разказваше за тях, а ние се чудехме как е успяла да научи и най-дребния детайл от биографиите им. Беше се влюбила в България, защото се запознала със съпруга си Джеймс Макдермот, когато и двамата участвали в студентска бригада на язовир „Копринка“, и остана да живее тук цели 42 години. Не излизаше от библиотеките, знаеше историята ни по-добре от всички нас, а гърбът й се изпъваше още повече, когато на 24 май звучеше химнът за Кирил и Методий. Последната си книга издала в Англия през миналата година, а заглавието е „Имало едно време в България“.
Навярно е случайно, но Мерсия Мекдермот си отиде в навечерието на изборите. И това е тъжна ирония. Тази жена обичаше страната ни повече от всички политици, взети накуп, за които гласувахме. Доказваше го с книгите, които пишеше, а през последните години е била председател и на българо-английското дружество в Лондон.
Трудно е да изредиш подобни факти от биографиите на хората, за които дадохме гласа си. Няма как – за пореден път работихме с материали на клиента. Дано тези, които избрахме, да се опитат най-после да докажат, че им пука за тази държава. Не е зле да се сещат за Мерсия Макдермот, ако въобще са чували за нея.
Ние, нейните ученици, със сигурност ще я помним. Стотици възпитаници на 114-а английска гимназия в София ще я пазим завинаги в сърцата си. Светъл път на душата Ви, г-жо Макдермот!
